1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр.София, 09.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3810/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Г. Х. и Х. А. Х. срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 73/ 13.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 1356/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Старозагорски окръжен съд от 28.10.2013 г. по гр.д.№ 1147/ 2011 г. и по този начин е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели и на Г. Х. Х. (ответници по делото) за възстановяване на срока за обжалване на решението, постановено на 22.03.2013 г.
Жалбоподателите поддържат, че за това решение не им е било връчено надлежно съобщение. Съдът от първа инстанция изпратил преписи от него на процесуалният им представител, а не лично на тях. Адвокатът им не изпълнил задълженията си да ги уведоми за полученото съобщение за изготвяне на решението и това съставлява особено непредвидено обстоятелство, което им попречило да упражнят правото си на жалба. Молят обжалваното определение да бъде отменено и искането за възстановяване на срока да бъде уважено от ВКС.
Ответната страна, [фирма], оспорва частната жалба като нередовна, тъй като касаторите не са формулирали правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато. Евентуално поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК, също евентуално излага доводи за неоснователност на частната жалба.
Съдът намира частната жалба за допустима и редовна. Не следва да бъдат уважени възраженията на ответната страна [фирма] за наличие на основания за връщане на жалбата поради непосочен от касаторите правен въпрос по чл.280 ал.1 вр. чл.274 ал.3 ГПК. Действително, първоначално подадената жалба е страдала от такъв порок, но в изпълнение на указанията на въззивния съд (с молби от 11.04.2014 г. и 19.05.2014 г.) процесуалният представител на касаторите е посочил неправилните (според него) разрешения на въззивния съд, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросите във връзка с тези разрешения не са формулирани прецизно, но съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г. касационната инстанция може да ги уточни. К. възразяват срещу отговорите, които въззивният съд е дал на два процесуалноправни въпроса: редовно ли е връчването на съобщение за постановено решение на упълномощен адвокат вместо лично на страната по делото, която преди това е получавала призовки само на постоянния си адрес; и съставлява ли особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК неизпълнението на задължението на адвоката да уведоми страната за получено съобщение за неблагоприятно за нея съдебно решение. Предвид изложеното съдът следва да разгледа направеното искане за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Това искане обаче е неоснователно.
Уточнените по-горе правни въпроси обуславят акта на въззивния съд, защото той е отхвърлил молбата за възстановяване на срок по съображения, че призоваването чрез процесуалният представител на касаторите е редовно и не е било необходимо да им бъдат връчени лично съобщения, както и че е без значение дали адвокатът е изпълнил задълженията си по договора за правна защита. Въпросите обаче нямат претендираното от касаторите значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно цитираното ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение те биха могли да имат при липса на установена практика или ако установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и при липсваща или неправилна практика при неясни, непълни или противоречиви закони. Тези предпоставки не са налице, защото процесуалният закон урежда пълно и ясно поставените от касаторите въпроси и по тях има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Нередовното връчване на съобщение за изготвено решение не поставя началото на течение на срока за обжалване, поради което няма как този срок да бъде пропуснат и да се налага възстановяването му. Поради това доводите за нередовно връчване са неотносими в производството по чл.64 ал.2 ГПК. Установена е практиката и по приложението на чл.39 ал.1 ГПК – когато страната има процесуален представител, съдът е длъжен да връчва призовки и съобщения именно на него. Връчването на съобщение за изготвено по делото решение е редовно, щом адвокатът го е получил срещу подпис. Дали той е изпълнил задълженията си по договора за правна защита към упълномощилата го страна е ирелевантно за редовността на връчването, а евентуално негово неизпълнение не може да бъде квалифицирано като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК. Такова обстоятелство е само внезапно възникнало препятствие, което страната, дължаща извършване на процесуално действие в някакъв срок, обективно не е била в състояние да преодолее.
Така установената практика не се нуждае от осъвременяване или промяна и е съобразена от въззивния съд, поради което не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Пловдивски апелативен съд № 73/ 13.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 1356/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: