О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр.София, 27.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 621 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Т. срещу решение от 12.02.2010 г. по гр.д. № 12/2010 г., на Окръжен съд- Монтана, с което се потвърждава решение от 22.10.2009 г. по гр.д. № 310/2009 г., на Районен съд-Монтана, с което са отхвърлени предявените от Т. Г. Т. срещу „М” А. искове да се признае за незаконна и да се отмени Заповед № 206/12.05.2009 г. за прекратяването на трудовото му правоотношение, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа за шест месеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 от К. на труда (КТ).
Ответникът по жалбата „М” А. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, от които първите два са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което е без значение обжалваемия интерес.
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, но на 11.05.2009 г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика, която изисквала за заеманата от него длъжност „инспектор качество – входящ контрол” висше техническо образувание. Със Заповед № 206/12.05.2009 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на Т. Г. Т., на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като не притежава необходимото висше образование за длъжността. Прекратяването на трудовото правоотношение е безвиновно, а фактическото основание посочено в заповедта кореспондира с правната квалификация, поради което са спазени задължителните изисквания на закона. За да отхвърли предявените искове съдът е приел, че няма законова пречка работодателят да определя и променя изискванията за образувание и квалификация на длъжността, което е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, с оглед на което е отхвърлил исковете.
Касационната жалба на Т. Г. Т., чрез адвокат М срещу решението по гр.д. № 12/2010 г., на Окръжен съд- Монтана е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и допустима. В нея се съдържат оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В приложеното към жалбата на касатора изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са изложени съображения, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос за правомощията на работодателя да изменя изискванията за заемане на определената длъжност, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 241/13.03.2007 г. по гр.д. № 1212/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика. В подкрепа на твърденията е приложено решение № 241/13.03.2007 г. по гр.д. № 1212/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се приема, че работодателят има право да променя изискванията за образувание и квалификация за определена длъжност, но когато същите не са определени в нормативен акт.
От друга страна, в обжалваното решение е посочено, че няма законова пречка работодателят да определя и променя изискванията за образувание и квалификация на длъжността, което е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, с оглед на което заповедта за уволнение е законосъобразна. Според касатора тези изводи противоречат на Националния класификатор на професиите – Код 3152 3004 за заеманата от него длъжност „инспектор качество – входящ контрол”, тъй като при нормативно определяне на длъжностите е недопустимо да се изменя длъжностната характеристика по целесъобразност, както е прието и в решението на ВКС.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода по делото, но и да е бил разрешен по различен начин с друго влязло в сила съдебно решение.
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси за правната възможност на работодателя да изменя изискванията за заемане на определената длъжност е релевантен за конкретния спор, а правните аргументи при решаването му са разрешени в противоречие с представеното от касатора решение № 241/13.03.2007 г. по гр.д. № 1212/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о. и с оглед дадените указания в ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.02.2010 г. по гр.д. № 12/2010 г., на Окръжен съд- Монтана.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.