О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 13.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 303 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 03.11.2009 година по гр.д. № 8194/2009 година на Софийски градски съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от В. И. В. от с. В., Софийска област против “С” Е. , гр. С.. В решението е прието, че в изпълнение на трудов договор от 04.10.2000 година, ищецът В. И. В. е изпълнявал длъжността “моделчик” при Е. “С”, правоприемник на Е. “Т” с определено в трудовия договор място на работа “Цех ремонт и производство на трамваи и тролейбуси”, участък “Леярен”, находящ се на ул. “. № 126а, гр. С.. Със заповед № 681 от 25.06.2008 година на изпълнителния директор на дружеството основното месечно възнаграждение на работника е било увеличено при същата длъжност и място на работа. След 01.06.2008 година ищецът е преустановил явяването си на работа; на 04.07.2008 година работодателят е поискал писмени обяснения за отсъствието от работа; на 08.07.2008 година В. е отговорил писмено, че по споразумение с предишното ръководство на предприятието изпълнява трудовите си задължения в собствената си работилница в с. В. след 08.07.2008 г. работникът се е явявал шест дни на работа и отново е преустановил явяването до издаване на заповед № 806 от 04.08.2008 година, с която работодателят е прекратил трудово правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ вр. с чл. 190, ал.1, т.2 КТ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено законно – при спазване разпоредбите на чл. 193, ал.1 КТ, чл. 194 КТ и чл. 195, ал.1 КТ, при доказано допуснато от работника дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа без уважителни причини в течение на повече от два последователни работни дни. Доводът за незаконно извършено от работодателя едностранно изменение на мястото на работа, без съгласието на работника, който е продължил да изпълнява трудовите си функции в собствената си работилница в с. В., съдът е приел за неоснователен с оглед доказателствата, че след възникване на трудовото правоотношение и до прекратяването му мястото на работа на уволнения работник не е променяно.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от В. И. В.. Поддържа се, че в нарушение на Тълкувателно решение № 1 от 2000 г. ОСГК ВКС въззивният съд не е направил самостоятелни изводи по съществото на спора, вземайки предвид установените по делото обстоятелство, закона и доводите на страните. Изложени са доводи да наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по въпросите следва ли обясненията по чл. 193 КТ да се вземат в рамките на дисциплинарно производство; следва ли съдът служебно да следи за спазване на сроковете по чл. 194 КТ, както и следи ли служебно съдът за изпълнение на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ за посочване в заповедта за уволнение на точното време на неявяване на работа, обжалвания съдебен акт е постановен в противоречие с установената практика на съдилищата. Приложени са решение № 1* от 10.12.1999 година по гр.д. № 408/1999 г., решение № 148 от 17.02.2000 година и решение № 700 от 10.08.1999 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно които съдът следи служебно за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно уволнение и спазване на сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание; решение № 336 от 24.04.2000 г. по гр.д. № 855/1999 г. на Първо гражданско отделение на ВКС и решение № 1* от 08.11.1999 г. по гр.д. № 814/1999 г. на Пето гражданско отделение на ВКС, съгласно които въззивният съд самостоятелно преценява събраните пред него и пред първата инстанция доказателства, а необсъждането на всички доказателства е основание за отменяване на решението; решение № 754 от 01.12.1998 година по гр.д. № 1738/1997 г., решение № 130 от 21.04.1997 година по гр.д. № 142/1997 г. и решение № 50 от 03.02.1999 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд относно задължението на работодателя да приеме обясненията на работника преди налагане на дисциплинарното наказание и решение № 1* от 09.12.2002 година по гр.д. № 2050/2001 г. и решение № 389 от 27.04.1999 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд относно фактическия състав на чл. 190, ал.1, т.3 КТ.
Ответникът по касационната жалба Е. “С” не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Доводът за постановяване на решението в нарушение на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г. ОКГК, ВКС е неоснователен. Постановката на т. 4 от Тълкувателното решение, съгласно която въззивният съд трябва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора, без да се съобразява конкретните, посочени в жалбата основания за порочност на фактически и правни констатации на пърноинстанционния съд, не е приложима към производството по реда на чл. 258 и сл. ГПК, по който съдопроизводствен ред е постановен обжалвания съдебен акт. Въззивният съд решава спора по същество, но съгласно чл. 269 ГПК, той се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При условията на ограничения въззив, съдът се произнася за правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, а когато такива не са въведени, той може да потвърди първоинстанционното решение, препращайки към неговите мотиви – чл. 272 ГПК. Независимо от това, в обжалвания съдебен акт, изхождайки от оплакванията във въззивната жалба, въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е формирал изводи относно установените по делото факти, обсъдил е доводите на страните и е направил самостоятелни правни изводи, в т.ч. и във връзка с довода за незаконно едностранно изменение на мястото на работа на уволнения работник и отменяйки първоинстанционното решение е постановил ново решение по съществото на спорното право.
Липсват и предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание по чл. 280, ал.1, т.2 КТ. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, израз на която са приложените съдебни решения, въззивният съд е обсъдил съдържанието на заповедта за уволнение и след констатация, че работодателят е изложил мотиви относно нарушението – неявяване на работа и времето на извършване на нарушението – след 01.06.2008 година вкл. и до издаване на заповедта на 04.08.2008 година, е формирал извод за спазване изискванията на чл. 195, ал.1 КТ. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 193, ал.1 КТ са и изводите на съда относно изпълнението на задължението на работодателя да приеме обясненията на работника преди налагане на дисциплинарното наказание – обяснения, дадени с писмо № 809 от 08.07.2008 г., в които работникът е изложил, че не се явява на работа в предприятието, тъй като изпълнява трудовите си функции в личната си работилница, намираща се в с. В.. В съответствие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 194 КТ е и изводът на въззивния съд, че всяко неявяване на работа съставлява отделно нарушение, а с оглед периода на неявяване на работа, заповедта е издадена в двумесечен срок от откриване на нарушението.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.11.2009 година по гр.д. № 8194/2009 година на Софийски градски съд, ІV В отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: