Определение №532 от по търг. дело №26/26 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
 
 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                          N532
 
                                    София,14.08. 2009 година
           
 
            Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на  трети юли две хиляди и девета година в състав:
 
                            
                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ
                                        ЧЛЕНОВЕ:   ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА 
 
           
при секретаря 
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от  съдията М.Славчева 
т.дело N 26/2009 година
 
 
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “”Алфа- Б. ” – Акционерно търговско и промишлено дружество” АД-Република Гърция срещу решение № 550 от 25.02.2008 г. по гр.д. № 750/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 172 от 07.06.2007 г. по т.д. № 104/2007 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен предявения от касатора иск срещу “М” О. по чл.327 ТЗ за разликата над присъдения му размер от 93 226 лв. и 76 373 лв. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска за сумата 16 853 лв. поради извършено съдебно прихващане с вземане на “М” О. към ищеца в размер на 11 953 лв., представляваща отбив в размер на 1,5% върху сумата 796 865.55 германски марки , представляваща общата стойност на реализираните продажби на фолио за 2000 г. съгласно устно споразумение от 17.01.2001 г. и вземане в размер на 4 900 лв.,дължима по силата на договореност за поемане от ищецаи продавач по договора на стойността на цилиндрите, необходими за отпечатване на опаковките от артикул “К” поради достигнато количество на продажбите на фолио за същия артикул над 15 000 кг.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на процесуалните правила. В депозираното съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът поддържа, че с оглед точното тълкуване на облигационните отношения, ВКС следва да се произнесе са следните материалноправни въпроси 1./ когато е налице обещание за опрощаване на част от задължението, скрепено в договора с условия и посочване на точния размер на опрощаването във факс до ответната страна, като се потвърждават отново тези условия, следва ли при неизпълнение на поставените в договора и в допълнителната кореспонденция условия, тази сума да се дължи; 2/ Може ли да се счете, че клаузи, с които се уговаря опрощаване при определени условия при многократното им упоменаване, да са били отменени поради липсата на изричното неупоменаване на условията, както е в даден случай и 3/ възможно ли е прихващане между различни правни субекти. В тази връзка счита, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.281, т.3 ГПК, тъй като въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и необосновано и поради това следва да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касация “М” О. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да уважи посочените възражения за прихващане в съобразителната част на решението е посочено, че предложението за отбив е отправено от гръцката фирма чрез подаден от нея факс, и макар и да отсъства изрично приемане от ответника, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.292,ал.1 ТЗ, според която е налице презумпцията, че предложението е прието мълчаливо, след като то не е отхвърлено веднага, а страните безспорно са в трайни търговски отношения, като според съда освен това липсва логично и разумно основание това предложение да бъде отказано, след като то е в интерес на ответника.
По второто възражение за прихващане в размер на 4 900 лв., представляваща стойността на закупени от ответника цилиндри по една от фактурите е прието, че в предложението гръцката фирма е поела за своя сметка изплащането на тази стойност при доставка на количество от 15 000 кг. от артикул, а по делото е безспорно установено, че това количество е било преизпълнено от българската фирма.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно. Становището на касатора, че посочените в изложението му материалноправни въпроси са съществени и е налице посоченото основание за произнасянето по тях от Върховния касационен съд не може да бъде споделено. Същественият материалноправен въпрос е винаги конкретен и се включва в предмета на спора, очертан от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Така формулираните от касатора въпроси не могат да се квалифицират като съществени материалноправни въпроси, представляващи основната, водеща предпоставка за допускане касационно обжалване В случая такъв материалноправен въпрос е приетото от съда по отношение на последващи сключването на процесния договор предложения на касатора за промяна на първоначалните уговорки в договора и извода за тяхното приемане от съконтрахента му, което е обусловило крайните му изводи по отношение основателността на посочените възражения за прихващане. Доколко такова съгласие на страните за изменение на договорни клаузи е налице е въпрос на фактическа преценка, поради което повдигнатите въпроси са относими към правилността на обжалваното въззивно решение, каквото всъщност е и становището на самия касатор, посочвайки произнасянето по тях като основание за неговата неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Не е налице и сочената предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно разрешаването на съществения правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. За наличието на тази предпоставка водещо е решаването на повдигнатия правен въпрос да е от значение за развитието на правото. Това изискване в случая отсъства, тъй като е налице обилна съдебна практика по въпроса за правото на страните по взаимно съгласие да изменят, допълват или погасяват възникналото между тях облигационно правоотношение, което налага извода, че сочената предпоставка в случая отсъства.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
 
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 550 от 25.02.2008 г. по гр.д. № 750/2007 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top