2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
гр. София, 01.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1765 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Юробанк България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, представлявани от адв. С., срещу определение № 297 от 04.05.2016г. по в.гр.д.№ 381/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение разглеждане молбата им за допълване на постановеното въззивно решение.
Частните жалбоподатели поддържат, че съдът незаконосъобразно е приел, че дружествата искат присъждане в тяхна полза на дължими по делото държавни такси. Твърдят, че са направили искането си във връзка с допуснат пропуск от страна на съда да определи допълнителна държавна такса по уважените установителни искове, които са оценяеми по своята същност и се дължи съответната държавна такса върху тях. Считат, че това е пропуск от страна на съда, който следва да следи редовността на самото исково производство, както и спазване на основни принципи на правото и на ГПК. Поради това молят обжалваното определение да бъде отменено и да бъде допуснато допълване на въззивното решение, като ищецът бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса по всеки отделен иск, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, тъй като в противен случай ще е налице процесуално нарушение – разглеждане на искове, без да е платена по тях дължимата държавна такса. Представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се позовават на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и чл.281 ГПК.
Ответникът Т. И. Х. не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Тъй като в настоящото производство се обжалва определение от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК, произнасянето по частната жалба е по реда на чл.274, ал.2 ГПК и не e обусловено от обосноваване на предпоставките на чл.280 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е изложил съображения, че при пропуск на съда да присъди разноските или при неправилно определяне на размера им, съдът може по искане на заинтересованата страна да допълни или измени решението си в тази част по реда на чл.248 ГПК, като целта на тази процедура е да се разпредели правилно тежестта на разноските между страните съгласно правилата, регламентирани в чл.78 ГПК. Приел е, че в случая както първоинстанционният, така и въззивният съд са събрали дължимите държавни такси, а с решението са присъдени в полза на всяка от страните разноски съобразно изхода на спора. Посочил е, че ответникът не може да иска присъждане на съразмерна част от държавната такса, тъй като тя не е разход, който той е направил, и поради това няма правен интерес да иска изменение на решението, с което ищецът да бъде задължен да внесе допълнителна държавна такса.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл.248 ГПК предвижда възможност страната да поиска от съда да допълни или измени поставения съдебен акт в частта за разноските, като й присъди разноски, които са направени, но поради пропуск на съда не са присъдени, или като измени размера на присъдените разноски. Следователно така предоставената възможност е насочена към поправяне на пропуски и грешки на съда при определяне на размера на дължимите на страните разноски съобразно изхода на спора и доказаните по делото разноски. Извън предмета на това производство е ангажиране на отговорността на страните за дължими, но незаплатени по сметка на съда държавни такси за разглеждане на делото. В случай, че държавната такса не е събрана при подаване на исковата молба или жалбата, съдът е длъжен на основание чл.77 ГПК да постанови определение за събирането й. Доколкото това определение няма за предмет разпределяне между страните на отговорността за направените от тях разноските, страните нямат правен интерес да сезират съда с искане за осъждане на противната страна да заплати дължима, но незаплатена държавна такса, тъй като такова искане няма за последица защита на накърнено тяхно право. Като е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 297 от 04.05.2016г. по в.гр.д.№ 381/2015г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: