4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
С. , 14.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
Н. М.
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3066/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. С., [населено място] срещу въззивно решение № 1476 от 10.07.2014 г. по гр.д.№ 1070/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 1391/2009 г. от Софийски градски съд, ГК, І ГО, 8-ми състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.407 (отм.) ТЗ срещу ЗК [фирма] [населено място] за сумата над 10 000 лв. до предявения му размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното й състояние, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 22.02.2004 г.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати съществени процесуални нарушения и постановяването му в противоречие със закона – чл.51, ал.3 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че след като ВС още през 1961 г. изяснява принципа за пълно обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, въззивното решение е в противоречие с Постановленията на Пленума на Върховния съд, както и с тълкувателните решения.
Ответникът по касация ЗК [фирма] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано по предявен от Р. В. С. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.407 (отм.) ТЗ за заплащане на сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба са изложени твърдения, че след първоначално получените увреждания при ПТП, настъпило на 22.02.2004 г., за които получила обезщетение по гр.д.№ 3291/2005 г., претърпяла допълнителни неимуществени вреди, изразяващи се в проявила се киста/поренцефалия/ в мозъчното вещество, операция за изваждане на остеосинтезния материал от дясната й лъчева кост и от загубата на обоняние.
Първоинстанционният съд уважил частично иска до размер на сумата 10 000 лв., дължима според него за трайното влошаване на обонянието на ищцата като пряко свързани с получените при процесното ПТП увреждания, като приел, че оперативната интервенция за премахване на остеосинтеза е естествено продължение на нейното поставяне, за които вреди тя вече е била обезщетена, като изложеното е отнесено и до усложненията в мозъчната тъкан, тъй като такива са били констатирани още при първоначалните медицински прегледи.
Софийският апелативен съд оставил в сила първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част, като се е позовал на неоспореното заключение на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист по нервни и професионални болести, според която не се установява влошаване на здравословното състояние на ищцата в резултат на мозъчната киста / поренцефалия/, установена още при първата й хоспитализация през 2004 г. в МБАЛСМ „Пирогов”, представляваща типична посттравматична последица при тежка мозъчна контузия и фрактура на черепните кости и че не са налице свързани с нея допълнителни болки и страдания. Във въззивната жалба не били въведени доводи срещу извода на първостепенния съд за недължимост на обезщетение за допълнителните вреди във връзка с операцията за изваждане на остеосинтезния материал и според съда не следва да извършва проверка на решението в тази му част, а според заключението на посочения експерт нарушението на обонянието на ищцата е било налице непосредствено след травмата и е обхванато от присъденото по гр.д.№ 3291/2005 г. на СГС обезщетение, но поради недопустимост на въззивната жалба на застрахователя и забраната за влошаване на положението на ищцата, апелативният съд потвърдил решението, с което й присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
Решаващите изводи на въззивния съд са съобразени със задължителната съдебна практика – т. 10 от ППВС № 4/75 г., според която ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.
Изцяло неотносим е въпросът, свързан с прилагане на критерия за справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, тъй като до определяне на обезщетение не се е достигнало предвид приетата от въззивния съд неоснователност на претенцията, но частично уважена с влязлата в сила част на първоинстанционното решение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 500 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1476 от 10.07.2014 г. по гр.д.№ 1070/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. В. С., [населено място] да заплати на ЗК [фирма] разноски по делото в размер на 500 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: