О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 15.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение , в закрито заседание на 03.08.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т. дело № 423 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3,т.1, ГПК във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на М. М. Н. от гр. В. против въззивно определение на Великотърновския апелативен съд № 115 от 31.03.2009 год., постановено по в.ч.гр.д.0 206/2009 год., с което е потвърдено определение № 4 от 28.01.2009 год., по т.д. № 828/2008 год. на Великотърновския окръжен съд и е оставен без разглеждане, като процесуално недопустим, поради изтичане на преклузивния срок за предявяването му иска на настоящия частен жалбоподател срещу ТД ” А и М. К.” ООД гр. В., основан на чл.74, ал.1 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и клаузите на дружествения договор.
Частният жалбоподател поддържа необоснованост на извода на въззивния съд относно момента на узнаване на решенията, приети от ОС на съдружниците на ответното ТД на 30.05.2008 год, чиято отмяна по реда на чл.74, ал.1 ТЗ иска. Твърди, че възприетата в тази насока дата на подписания от него договор за прехвърляне на дружествени дялове- 24.06.2008 год. за начало на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ не е съобразена с останалите доказателства по делото, поради което иска отмяна на обжалваното определение.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК провери правилността на обжалваното определение, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Обжалваното определение е от категорията съдебни актове, имащи преграждащ за развитие на производството по делото ефект по см. на чл.274, ал.3,т.1 ГПК. По отношение на същите законодателят е предвидил касационен контрол, съобразен с установените с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК предпоставки, към които нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща.
Следователно искането за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество следва да се преценени въз основа на съдържащите се в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК доводи и твърдения, независимо дали е изготвено като самостоятелно приложение към частната жалба или е инкорпорирано в обстоятелствената и част.
В случая, обаче, то въобще липсва. Видно от съдържанието на обстоятелствената част на частната жалба в него отсъства каквато и да било обосновка на касационно обжалване по приложно поле, независимо, че в титулната и част е посочена нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Отсъства и позоваване на някое от въведените с т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК основания.
Поради това, доколкото наведените от страната доводи и оплаквания са свързани единствено с правилността на обжалвания съдебен акт, то предпоставките- основана и допълнителна за допускане касационното обжалване не са налице.
Обстоятелството, че при създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на факултативен касационен контрол към правилата на който чл.274, ал.3 ГПК препраща по отношение на частните жалби срещу актове на въззивния съд, попадащи в обхвата на т.1 и т.2 на чл.274, ал.3 ГПК, обосновава правен извод, че ВКС дължи произнасяне по същите само ако са налице визираните по- горе предпоставки: атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен и / или процесуалноправен въпрос и по отношение на същия да е налице някое от изчерпателно изброените от законодателя основания-въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, въвеждането на които е императивно задължение на частния жалбоподател, съгласно чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, което той в случая не е изпълнил.
Неотносими към основанията за допускане на частно касационно обжалване, оплакванията на частния жалбоподател, свързани с конкретни нарушения на материалния закон и преценка на доказателствения материал по делото, вкл. относно правния му интерес по предявения конститутивен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ не подлежат на обсъждане в настоящето производство.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА обжалване на въззивно определение на Великотърновския апелативен съд № 115 от 31.03.2009 год., постановено по в.ч.гр.д. № 206/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: