О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София 23.04.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1440/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Е. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат З. Е., срещу въззивно решение №3901 от 13.05.2012 г. по гр. дело №6864/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №III-82-330 от 24.01.2011 г. по гр. дело №4541/2010 г. на Софийския районен съд в обжалваните части относно вината за прекратяване на брака между касатора и М. К. Г. като дълбоко и непоправимо разстроен, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след развода. Въззивният съд след като е обсъдил всички доказателства по делото е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Й. Е. Г.. Това е така, защото той е предизвиквал скандалите. След употреба на алкохол е ставал агресивен и е малтретирал съпругата си. Ползването на семейното жилище е предоставено на М. К. Г., която е с влошено здравословно състояние. Жилището е съпружеска имуществена общност и не може да се ползва поотделно от страните по делото. Възстановяване на предбрачното фамилно име може да поиска единствено съпругът, който е променил фамилното си име при сключването на брака, поради което съгласието или несъгласието на другия съпруг е правноирелевантно.
Ответницата по касационната жалба М. К. Г., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните при определяне чия е вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака; може ли да се предостави ползването на семейното жилище, което е съпружеска имуществена общност, на този от съпрузите, който притежава идеална част от друго жилище и за възможността след развода съпругата да продължи да носи неговото фамилно име. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №3901 от 13.05.2012 г. по гр. дело №6864/2011 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава, според която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните. Само фактът, че единият от съпрузите притежава в съсобственост апартамент, не е пречка на него да се предостави ползването на семейното жилище, след анализ и на всички обстоятелства по чл.56, ал.5 СК. Според разпоредбата на чл.53 СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 1500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3901 от 13.05.2012 г. по гр. дело №6864/2011 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Й. Е. Г., [населено място], да заплати на М. К. Г., [населено място], 1500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.