Определение №533 от 28.4.2011 по гр. дело №1145/1145 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 533

С., 28.04. 2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1145 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Т. Ц. и Л. И. Х. и двамата със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника им адв. О. М. от АК-С., против въззивно решение № 1597 от 21.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 680/2009 г. на Софийския апелативен съд, 2 състав, с което е отменено решение № 121 от 19.12.2008 г. на Софийския градски съд, І отд., 1 с-в, постановено по гр.д. № 03433/2006 г., в частта, с която са отхвърлени исковете на И. Т. Ц. и Л. И. Х. срещу Централен кооперативен съюз, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за стойността на разрушените сгради и ограда в размер на 445 659 лв. и е отхвърлил изцяло предявените искове от касаторите срещу Централен кооперативен съюз [населено място], с правно основание чл. 49 ЗЗД, за сумата 445 659 лв., представляваща стойността на разрушени сгради и ограда в дворно място, съставляващо УПИ V-279 от кв. 70 по плана на [населено място],[жк], с площ от 4 783 кв.м., като е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата от 237 996 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на процесния имот, за периода 13.01.1994 г. до 18.12.2003 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за мораторна лихва върху главниците в размер на 309 730,66 лв. и на 158 829,90 лв.
В касационната жалба, касаторите изразяват становище, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановено в противоречие на задължителната съдебна практика. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите твърдят, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да конкретизират коя от трите хипотези на тази разпоредба релевират. Не е изведен и материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който/които въззивният съд се е произнесъл и този/тези въпрос/и да е/са от значение за изхода на спора. Не е посочена или представена съдебна практика, в противоречие на която е приетото в обжалваното въззивно решение. Твърди се, че поради високия материален интерес на иска, възлизащ на 1 152 215, 56 лв. решението на въззивния съд следва да бъде проверено по правилност и законосъобразност от състав на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Централен кооперативен съюз [населено място], чрез пълномощника си гл. юриск. Т. Д., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен оценяем иск по чл. 49 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторите не са посочили главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3.
В представеното изложение е посочено, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон, което може да се квалифицира само като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, ГПК – основание за допускане до касация на въззивното решение. Не са посочени конкретно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но тъй като в изложението е посочено, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, без да се уточни дали се касае до задължителната практика, или тази на отделни състави на ВКС, следва да се приеме, че се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд – Т. решения на ОСГТК, Постановленията на Пленума на Върховния съд, както и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В изложението за допускане на касационно обжалване обаче не е изведен материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, по който въззивния съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от значение за изхода на спора.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./, че на тяхната наследодателка са възстановени по силата на закона процесните сгради в него, чиято стойност се претендира, както и че тези сгради са разрушени от служители на ответния съюз, т.е. по исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД/правната квалификация е определена правилно от въззивния съд/, за сумата от 445 659 лв., представляваща стойността на разрушени сгради и ограда в процесното дворно място, не е доказано наличието на фактическия състав на тази правна норма, което, както се посочи по-горе е в тежест на ищците-касатори, поради което тези искове, както и обусловените от тях акцесорни искове, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са отхвърлени като неоснователни. Отхвърлени като неоснователни са и исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, за лишаване от ползване на процесното дворно място, за периода от 13.01.1994 г. до 18.12.2003 г., за сумата 237 996 лв., тъй като ищците не са доказали в процеса размера на обедняването си и размера на обогатяването на ответника, който да е придобил облаги от невъзможността ищците да ползват собствената си недвижима вещ, т.е. и по тези искове ищците не са доказали отделните елементи на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, което е в тяхна тежест. Евентуалната неправилност на тези изводи на въззивния съд е основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като тези изводи и постановеното въз основа на тях решение по приложението на чл. 49 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД не противоречат на константната практика на ВКС.
Както се посочи по-горе, за да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално или процесуалноправно естество не е изведен от касаторите. В изложението на практика се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Като краен извод, изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на делото, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба по чл. 286, ал. 1 ГПК, в размер на 150 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1597 от 21.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 680/2009 г. на Софийския апелативен съд, 2 състав, по касационна жалба с вх. № 1457 от 12.02.2010 г. на И. Т. Ц. и Л. И. Х. и двамата със съдебен адрес в [населено място], район В., [улица], ет. 2, ап. 3, адв. О. М..
ОСЪЖДА И. Т. Ц. и Л. И. Х. и двамата със съдебен адрес в [населено място], район В., [улица], ет. 2, ап. 3, адв. О. М., да заплатят на Централен кооперативен съюз, [населено място] деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top