О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 28.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.05.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 743 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение на Софийски апелативен съд № 1578 от 14.07.2015 г., по т.д.№ 3220/2014 г., поправено с решение № 149 от 20.01.2016 г. е потвърдено решението на Пернишкия окръжен съд № 32 от 30.04.2014 г., по т.д.№ 396/2013 г., с което е уважен предявения от „Н.” АД,гр.С. З. конститутивен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност по отношение на ищцовото търговско дружество на извършената от ответника „Д. Т.-БЪЛГАРИЯ” Е. и вписана в търговския регистър на 21.05.2013 г. непарична вноска / апорт/ в капитала на ответника [фирма] на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот ІІ-892 в кв. 77, с площ 900 кв.м. по документа за собственост и 856 кв.м. по скица, находящ се в землището на [населено място], общ.П., при граници: от две страни УПИ 1-891, УПИ Ш -894 и УПИ ХVІІ -893, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със надземен гараж , със застроена площ от 192.60 кв.м.,Р./надземно/ -303.50 кв.м. и Р./ подземно / – 81.30 кв.м., състояща се от първи приземен жилищен етаж на две полунива,, който етаж съдържа дневна група с хол и трапезария, отделно кухня, спалня с дрешник и баня , кабинет, санитарен възел и комуникации и тераса –веранда на източна фасада по целия хронт на сградата и втори жилищен етаж , разположен в подпокривно пространство, състоящ се от четири спални с две общи бани и сутерен на сградата и гараж с площ от 38.20 кв.м., като решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ответника [фирма] – „Д. Т. К.”, САЩ.
Недоволни от въззивното решение на Софийски апелативен съд са останали ответниците по спора „Д. Т.-БЪЛГАРИЯ” Е. и [фирма], както и третото – лице помагач „Д. Т. К.”, САЩ, които са го обжалвали с оплакване за недопустимост и евентуално за неправилност – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
Основно касаторите възразяват срещу обосноваността, процесуалната и материална законосъобразност на извода на въззивния съд за наличие на елементите от фактическия състав на чл.135 ЗЗД, като изразяват и становище, че доколкото извършването на апорт в капитала на търговско дружество се явява деривативен способ за придобиване на права, обуславящ по необходимост наличие на регистърно вписване с конститутивно действие, то П. иск срещу дружеството- приемател на вноската е недопустим, тъй като при уважаването му всъщност се „отменя” обезпечителната функция на капитала, прогласена в ТЗ за дадена категория търговци, в интерес на всички кредитори.
В депозирани към касационните им жалби изложения по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторите „Д. Т.-БЪЛГАРИЯ” Е., „Д. Т. К.”, САЩ и [фирма], с.Студена, [община] обосновават касационно обжалване по приложно поле с едновременното наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, а именно: 1.1./ Допустимо ли е последиците на регистърното вписване на непаричната вноска в капитала на търговското дружество ответник – [фирма] чрез апорт на недвижим имот, да бъдат преодолявани чрез уважаване на иск по чл.135 ЗЗД? и 1.2./ „Съставлява ли действие по см. на чл.135, ал. ЗЗД волеизявлението за извършване на непарична вноска в капитала на търговско дружество чрез апорт на недвижим имот?; 2.1” Следва ли да се приеме по конкретното дело знание за увреждане от страна на третото лице – – [фирма], при положение, че само един от членовете на СД на това дружество е участвал в управлението на вносителя на непаричната вноска – „Д. Т.-БЪЛГАРИЯ” Е.?” и 2.2.”Следва ли в настоящия случай да се приеме приложимост на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД?”
Като израз на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика по групата въпроси 1.1.-1.2. са посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: № 678 от 24.09.2009 г., по гр. д. № 2655/2008 г. на І г.о.; № 81 от 28.11 2011 г., по т.д.№ 674/2009 г. на ІІ т.о. , № 126 от 05.10.2011 г., по т.д.№ 889/2010 г. на ІІ т.о. и ТР №1 / 2002 г. на ОСКГ на ВКС.
Значението на посочените правни въпроси 1.1. -1.2. за точното прилагане на закона и за развитие на правото е аргументирано със специфичността на разглежданата хипотеза, различна от преодоляване последиците на апортната вноска в капитала при защита масата на несъстоятелността и отсъствие на формирана задължителна съдебна практика за същата. В тази вр. са развити и доводи за създаваща се правна възможност чрез иск по чл.135 ЗЗД да се заобиколи специалния установителен иск по чл. 29 ЗТР, да се наруши достоверността на вписаните обстоятелства, доколкото в сочената хипотеза не съществува законово изискване задължаващо търговския регистър да отрази настъпилата промяна в капитала на търговеца и да се увредят интересите на трети добросъвестни лица.
За илюстрация на поддържаното, по отношение на групата формулирани въпроси 2.1.- 2.2., селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени решение № 125 от 24.02.2006 г., по гр.д.№ 370/ 2005 г. на І т.о. и ТР № 25/69 г. на ОСГК на ВКС; а основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано с различно възприетото разрешение в решение по чл.290 ГПК № 18 от 31.03.2009 г., по т.д.№ 214/ 2008 г. на ІІ т.о. и решение № 120 от 02.02.2000 г. на ТК на ВКС.
Ответникът в касационното производство„Н.” АД, гр. С. З. в срока по чл.287 ГПК, преценен по отношение на всяка една от по касационните жалби, е възразил по допускане на касационното обжалвани, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от съответно надлежно конституирана страна в процеса, разполагаща с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл. 280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
За да постанови обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд, след самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото и доводите на страните е приел за кумулативно осъществени предпоставките на сложния фактически състав на отменителния иск чл.135 ЗЗД. Изложил е съображения, че ищцовото търговско дружество „Н.” АД, гр.С. З., в качеството си на кредитор с непогасено към момента на процесния апорт вземане от 23.04.2012 г. към „Д. Т.-БЪЛГАРИЯ” Е., произтичащо от договор за изработка и установено със сила на пресъдено нещо в размер на 201 194.97 лв. е активно легитимирано да упражни потестативното право по чл.135 ЗЗД и да иска обявяване относителната недействителност на извършеното апортиране на собствения на дружеството длъжник недвижим имот в капитала на ответника [фирма], чийто едноличен собственик е третото лице- помагач. За да приеме, че процесната непарична вноска в акционерното дружество, която като особен вид отчуждаване на вещ с транслативен, за правото на собственост, ефект се явява правно действие по см. на чл. 135, ал.1 ЗЗД, имащо увреждащ кредитора характер, независимо от възмездността му, решаващият състав на въззивната инстанция се е позовал на разликата в гаранциите за удовлетворяване на последния, поради нееднаквата ликвидност на престациите и относително устойчива пазарна стойност на апортираното недвижимо имущество спрямо акциите, в които е трансформирано, чиято стойност макар да е еквивалентна като финансов актив, винаги е обусловена и от множество допълнителни фактори – имуществено състояние на самото акционерното дружество, конюнктурата на пазара и пр. Знанието на длъжника решаващият състав на въззивния съд е обосновал както с момента на възникване на кредиторовото вземане, безспорно предхождащ непаричната вноска и предприетите от ищеца действия по възбраняване на апортираното имущество, така и със съчетаване качествата на лицето, взело решение за апорта на едноличен собственик на капитала на дружеството – прехвърлител и негов управител и на член на съвета на директорите на ЕАД, приемател на непаричната вноска.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволят да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС достъпът до касационен контрол е предпоставен от произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело е от значение за постановения краен правен резултат. В случая идентично формулираният от отделните касатори материалноправен въпрос 1.1. е извън решаващите мотиви на въззивното решение и като хипотетичен не формира общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според горецитираната задължителна практика на ВКС липсата на общата главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Поставеният материалноправен въпрос 1.2 е релевантен за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд относно предмета на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, но са недоказани по отношение на същия едновременно поддържаните селективни основания по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираните, като илюстриращи противоречие с формираната по реда на чл.290 ГПК практика, съдебни актове на ВКС, в едната си част са неотносими, поради отсъствие на идентитет в разрешените с тях правни въпроси, а в останалата си част не обосновават правен извод за наличие твърдяното отклонение от задължителната съдебна практика по приложението на чл.135, ал.1 ЗЗД в хипотезата на извършен апорт.
Според приетото в тази практика, която се споделя от настоящия съдебен състав и неин израз е и служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 122 от 21.07.2016 г., по т.д.№ 3484 / 2014 г. на ІІ т.о., апортът/ непарична вноска/ в акционерното дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект, специфичен вещно прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в акционерно дружество. Само когато апортът се извършва преди акционерното дружество да е учредено, за настъпване на транслативния ефект не е необходимо волеизявление от страна на нововъзникналото дружество, поради което при учредяване на акционерно дружество не е необходимо въобще изследване на знание за увреждане по см. на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД от страна на новоучреденото ЮЛ, в чиято полза е учредена апортната вноска, нито от страна на неговите учредители, с изключение на учредителя, който извършва апорта.
Следователно, като е приел, че е допустимо атакуването на процесния извършен апорт чрез конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД и че апортът в акционерно дружество се явява действие – особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект по см. на чл.135 ЗЗД решаващият състав на Софийски апелативен съд е съобразил изцяло задължителната съдебна практика.
При наличие на задължителна съдебна практика по приложението на конкретна правна норма, по отношение на която не е доказана обществена или правна необходимост от промяна, както е в разглеждания случай селективното основание по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК е неприложимо, съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед гореизложеното и възприетото в задължителната практика на ВКС разрешение относно допустимостта на иска по чл.135 ЗЗД по отношение извършен апорт в капитала на АД, не е налице и поддържаната от касаторите недопустимост на обжалвания съдебен акт, вероятността на която би обусловила служебно допускане на касационен контрол, дори при липса на формулиран правен въпрос.
Останалите поставени от касаторите въпроси – 2.1. -2.2. не отговарят на критериите, посочени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не обосновават общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Отговорът на същите задължително е предпоставен от извършване на проверка от касационната инстанция на правилността на извода на въззивния съд за наличие на елементите от сложния фактически състав на чл.135 ЗЗД, която е недопустима в стадия на селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, вкл. поради отсъствие на идентитет между формалните предпоставки за достъп до касация, изчерпателно въведени от законодателя с нормата на чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за касационното производство в срока по чл.287, ал.1 ГПК, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на ВКС,ТК не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1578 от 14.07.2015 г., поправено с решение № 149 от 20.01.2016 г., двете по т.д.№ 3220/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: