О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 29.10. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 529/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. К., [населено място], срещу въззивно решение №120/15.03.2012г. по гр. дело № 6/2012г. на Пловдивския апелативен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – допустим ли е искът за обявяване нищожност на делба, допусната без участието на един от съделителите, допустима ли е делбата на отделен етаж от сграда, когато тя е построена по договор за групов строеж по чл.192,ал.4 ЗТСУ с участието само на част от страните по този договор, може ли съдът да раздели по собствена преценка заведено дело за нова делба с участието на всички съсобственици в две производства като отдели в самостоятелно производство подаденият във втората делба инцидентен установителен иск за нищожност на предходна делба. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се поставят въпроси : по какъв начин при заведено дело за нова делба от съделител, който не е участвал в първото дело за делба следва да стане прогласяване нищожността на първата делба, в която не е участвал той – с инцидентен установителен иск или по друг начин, необходимо ли е неучастващото в делбата лице, което е завело ново дело за делба с участието на всички съделители да прави отказ от иска за нищожност на първата делба и това да е основание за допустимост на иска. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация Д. К. К. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1338/2011г. по гр.д.№1236/2010г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от П. Д. К. против Д. К. К., Т. К. К. и Г. К. К. искове за обявяване нищожност на съдебна спогодба, одобрена с протокол от 11.12.1997г. по гр.д.№4788/1997г. по описа на Пловдивския районен съд, с която е извършена съдебна делба на втория жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда със сутерен /подробно описана/, между съделителите Т. К. К. и Д. К. К.. Въззивният съд е установил, че е налице образувано гр.д.№ 10273/2010г. на Пловдивския районен съд по иск за делба на пристройка от 41 кв.м. към втори етаж на четириетажна жилищна сграда /24 кв.м. към стаята, а останалите към двете тераси/, предявен от П. К. срещу Д. К. /бивши съпрузи/, в производството по което ищцата е предявила и инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на съдебна спогодба по гр.д.№4788/1997г. на Пловдивския районен съд, сключена между Д. К. и Т. К. – негов брат, поради това, че П. К. не е участвала в нея, въпреки че е съсобственица на част от поделяемия имот – пристройка към втори жилищен етаж, извършена по време на брака и с Д. К.. Първоинстанционният съд е постановил разделяне в отделно производство на иска за прогласяване нищожност на съдебната спогодба от производството за съдебна делба. Въззивният съд е приел, че е неоснователно оплакването за недопустимост на решението поради разделянето на делата, тъй като искът за нищожност на спогодбата е предявен срещу неучастващи по делото за делба на пристройката лица. Неоснователни са доводите за недопустимост на така предявения и поддържан от самата жалбоподателка иск. Въззивният съд е приел за неоснователно и оплакването, че първоинстанционното решение е недопустимо и поради приетото в разрез с доказателствата, че пристройката е присъединена към основната сграда по смисъла на чл.97 ЗС, поради което ищцата като съпруга не е следвало да участва в делбата между двамата братя на наследствен имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай поставените от касатора въпроси, които според него за решени в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, не могат самостоятелно да предпоставят допускане на касационно обжалване. Тези въпроси не обуславят изхода на делото. Това е така, защото предявеният от настоящата касаторка иск за делба касае пристройка, построена по твърденията и по време на брака с ответника Д.К.. Предявеният иск за нищожност на съдебната спогодба, сключена между двамата братя, касае четириетажната сграда, към втория етаж на която е изградена процесната пристройка, и която сграда е предоставена в дял на бившия съпруг на касаторката. Оттук и решаващите изводи на въззивния съд са, че страните и имотите в двете производства са различни и че инициираното от касаторката дело за делба се отнася за част /пристройка/ от предоставения в дял на бившия и съпруг имот, поради което искът за нищожност на предходната делба поради неучастие на настоящата ищца е неоснователен. При това положение повдигнатите от касаторката въпроси за допустимостта на иска по чл.75,ал.2 ЗН, който тя самата е предявила, са неотносими. Такива са и приложените съдебни решения, които са постановени при друга фактическа обстановка и касаят съвсем различен случай на предявяване на иск за нова делба на същия имот от неучаствал в предходната делба съсобственик спрямо всички останали съсобственици.Не е налице и основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване, тъй като така поставените неотносими към решаващите изводи в обжалваното решение въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма данни за направени от ответника по касация разноски, поради което такива не следва да се присъждат за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №120/15.03.2012г. по гр. дело № 6/2012г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: