О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
гр. София, 29.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 1870/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. И. П., А. И. П., Ю. И. П., Л. И. Н., В. Б. К., Д. Б. К. и Д. К. Н. са обжалвали въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 13 от 12.01.2018г. по въззивно гражданско дело № 776/2017г.
Ответниците М. Г. П. и Х. Г. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Районния съд – Пещера № 425 от 24.07.2017г. по гр.д.№ 1268/2016г., с което е отхвърлен предявеният от И. И. П., А. И. П., Ю. И. П., Л. И. Н., В. Б. К., Д. Б. К. и Д. К. Н. против М. Г. П. и Х. Г. П. установителен иск за собственост. Въззивният съд е приел, че ищците по делото не се легитимират като собственици по наследствено правоприемство на ј ид.ч. от процесните земеделски имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на общите на страните наследодатели Г. и В. Попови, тъй като техните идеални части са придобити по давност от ответниците М. Г. П. и Х. Г. П.. Мотивите на въззивния съд са, че владението е установено въз основа на писмен договор от 1995г. за доброволна делба, с който наследниците на Г. и В. Попови са постигнали съгласие имотите да останат в собственост на ответниците М. Г. П. и Х. Г. П., а останалите наследници са заявили писмено, че се отказват от наследството. От този момент те са започнали да упражняват фактическа власт за себе си върху имотите, владяли са ги в продължение на 10 години като свои, никой от останалите наследници не е оспорвал правата им в този срок и не е имал претенции , поради което са ги придобили по давност на основание чл. 79 ал.1 ЗС.
При тези мотиви на въззивния съд, не е налице поддържаното в изложението за допускане на касационното обжалване основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, както и че е довел тези действия до знанието на останалите съсобственици само когато основанието, на което се осъществява фактическата власт показва съвладение. В хипотези, при които основанието на установената фактическа власт изключва съвладение, е достатъчно съсобственикът да докаже , че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Съобразно това задължително тълкуване, в практиката на ВКС – решение № 16 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 5652/2014 г. на ВКС, І г.о. е прието, че подписването на декларации за отказ от наследство макар и при неспазване на предвидената в закона форма, има значение на доброволно предаване на владение и затова сънаследникът, упражняващ фактическата власт не е необходимо да демонстрира по друг начин намерение за своене на чуждите идеални части и да отблъсква владението на съсобствениците. Такива са и изводите на съда в обжалваното решение, поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. В останалата част в изложението се съдържат доводи за неправилност на решението, които не са относими за производството по чл. 288 ГПК /ср.ТР1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК/.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят поисканите с отговора по чл. 287 ГПК разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита от 15.03.2018г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 13 от 12.01.2018г. по въззивно гражданско дело № 776/2017г.
Осъжда И. И. П., А. И. П., Ю. И. П., Л. И. Н., В. Б. К., Д. Б. К. и Д. К. Н. да заплатят на М. Г. П. и Х. Г. П. сумата 300 лв. /триста лава/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: