О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 29.09.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2211/2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 213 от 13.05.2015г. по ч. т. д. № 295/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 109 от 09.02.2015 г. по т. д. № 48/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд. С първоинстанционния акт е уважена молбата на [фирма], [населено място] по чл. 638, ал. 3 ТЗ за продължаване на спряното изпълнително производство по реализация на предоставено в полза на банката обезпечение.
Частният касатор поддържа, че въззивният акт е недопустим и неправилен по съображения, подробно изложени в жалбата. Счита, че решаващият състав неоснователно е преценил за налични предпоставките по чл. 638, ал. 3 ТЗ за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение, насочено срещу собствения му имот, ипотекиран в полза на банката-кредитор.
Към частната касационна жалба е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопустимост на жалбата, респ. за неоснователност на същата, обективирано в писмен отговор от 09.07.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационен контрол акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Следователно, доколкото произнасянето на въззивния съд е окончателно, същото не може да бъде предмет на касационен контрол не само по отношение на правилността на постановения акт, но и по отношение на неговата допустимост, тъй като тази проверка е предпоставена от допустимостта на самото обжалване. При недопустимост на обжалването, съдът не може да извършва преценка за наличието на нито един от възможните пороци на съдебния акт, в т. ч. е за неговата допустимост.
Поради изложеното, настоящият състав намира, че подадената от [фирма] частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане и не следва да бъдат обсъждани заявените в нея доводи нито за недопустимост, нито за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 213 от 13.05.2015г. по ч. т. д. № 295/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: