О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 30.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3785 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №109 от 21.01.13г. по гр.д.№2231/12г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решението от 17.05.2010г. по гр.д.№205/09г. на Благоевградския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на държавата, представлявана по пълномощие от областния управител на област с административен център Б., че ответниците [фирма] и Г. Д. С. не са собственици на поземлен имот с идентификатор 065334.202.29, находящ се в [населено място], местността „Сухо поле” и е отменен нот.акт №48/2008г, обективиращ продажба на имота между ответниците. Потвърдено е и допълнителното решение от 17.05.10г. по същото дело, с което е отменен нот.акт №44/2008г., в частта по т.2, с която [фирма] е признато за собственик на спорния ПИ с идентификатор 065334.202.29.
Въззивният съд е приел, че по делото не е доказано на кое държавно предприятие е правоприемник ответникът [фирма], с оглед преценката по чл.17а ЗППДОбП /отм./, нито че в неговия капитал е бил включен процесният имот. Според заключението на вещото лице площадка №2, описана в правния анализ на приватизиращото се дружество [фирма], съставлява друг имот – 065334.202.30, който не е спорен. На следващо място – А. №200/400 от 1974г., който е представен пред нотариуса при съставяне на констативния нотариален акт за собственост №44/2008г. е за съвсем друг имот, с идентификатор 65334.202.67, намиращ се на югозапад от имотите с последни поредни номера 29 и 30. Следователно не е доказано, че процесният имот е бил включен в капитала на [фирма], поради което констативният нотариален акт №44/2008г. не легитимира дружеството като собственик на имота. Затова то не е могло да прехвърли собствеността на другия ответник Г. Д. С. посредством продажбата, оформена с нот.акт №48/2008г. За да потвърди допълнителното решение на първоинстанционния съд, с което е отменен констативният нотариален акт за собственост №44/2008г., въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК и на ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Г. С.. Той счита, че решението е процесуално недопустимо, тъй като при завеждане на иска за собственост областният управител е действал без представителна власт – бил е упълномощен от министъра на регионалното развитие и благоустройството да представлява държавата по делата, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, но не и да завежда такива дела. Решението е и неправилно, тъй като решаващият извод на въззивния съд за липса на идентичност на процесния имот с площадка №2, посочена в правния анализ на [фирма], е направен при несъобразяване на основното и допълнително заключение на вещото лице, във връзка с обясненията му в съдебно заседание. В противоречие с ТР №3/12г. първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отменен акт за сделка с недвижим имот.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Как трябва да процедира въззивният съд при констатирана нередовност на исковата молба.
По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие на въззивното решение с ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Въпросът се поставя във връзка със становището на жалбоподателя за липса на пълномощие на областния управител да завежда от името на държавата иск за собственост на процесния имот.
2. За наличието на представителна власт за предявяване на искове.
По този въпрос въззивното решение противоречало на решение 273/14.03.12г. по гр.д.№1597/10г. на ВКС, ІІ ГО; решение №105/28.02.12г. по гр.д.№637/11г. на ВКС, І ГО и на едно решение на ВАС.
3. Допустимо ли е да се дава възможност на страна в процеса да внесе дължимата ДТ за допускане на доказателства, когато същата не е изтъкнала уважителни причини за пропускане на срока и не е представила доказателства за това, допустими ли са в процеса така събраните доказателства и може ли решението да се основава на тях.
По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът се поставя във връзка с данните по делото, че първоинстанционният съд е дал повторна възможност на ищеца да внесе депозит за вещо лице, без да са представени доказателства за причините за несвоевременното му внасяне.
4. Дали решението е постановено от незаконен състав, когато е имало основание за отвод на съдия и той не е направен.
По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие на въззивното решение с решение №120/13.04.11г. по гр.д.№1333/10г. на ВКС, ІІІ ГО. Въпросът се поставя във връзка с твърдението за процесуално нарушение, изразяващо се в допълнително предоставената възможност на насрещната страна да внесе депозит за вещо лице.
5. Подлежи ли на отмяна по съдебен ред нотариален акт, удостоверяващ сделка.
По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие на въззивното решение с ТР №3/12г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът в производството – държавата, представлявана по пълномощие от областния управител, оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
По първите два въпроса няма противоречие между въззивното решение и посочената от жалбоподателя практика на ВКС. Водещ е вторият въпрос. Той е свързан със спорното пълномощно на областния управител и по-конкретно – с тълкуване на правомощията, дадени с него. Въззивният съд не се е произнасял изрично по въпроса, но мълчаливо е приел, че държавата е редовно представлявана от областния управител въз основа на това пълномощно. Приетото от съда не противоречи на решение 273/14.03.12г. по гр.д.№1597/10г. на ВКС, ІІ ГО, в което е дадено общото указание, че освен в предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Липсва противоречие и с решение №105/28.02.12г. по гр.д.№637/11г. на ВКС, І ГО, което третира задължението на въззивния съд, когато констатира нередовност на исковата молба, да я остави без движение и да даде указания за отстраняването и. По мнение на настоящия състав в случая исковата молба не е била нередовна, тъй като представеното пълномощно следва да се разбира в по-широк смисъл от този, който му придава жалбоподателят. Въз основа на това пълномощно областният управител представлява държавата по всички дела, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, находящи се на територията на съответната област. Пълномощното е общо и с него се цели създаване на по-ефикасна защита на държавната собственост, като се даде възможност на областният управител, който управлява държавните имоти на своята територия, да брани правата на държавата пред съда. Липсва основание да се мисли, че това общо пълномощно важи само за висящите дела и лишава областния управител от правомощието да завежда искове от името на държавата. Въз основа на това пълномощно валидно е учреден съдебният процес по настоящото дело и въззивният съд не е имал основание да изисква допълнителни действия във връзка с упълномощаването. И на последно място – практиката на ВАС не може да послужи като основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В този смисъл е т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
По третия въпрос не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Той е по-общо поставен в сравнение с обстоятелствата по делото, които са го обусловили. С оглед на тези обстоятелства, въпросът се свежда до това дали невнасянето в срок на депозит за вещо лице може да доведе до последиците на чл.64 ГПК. По този въпрос няма колебание в съдебната практика и затова не следва той да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Приема се, че когато е допусната експертиза и страната не внесе в срок депозит за вещото лице, експертизата не може да бъде отменена само на това основание, а единствената последица би могла да бъде тази по чл.92а ГПК.
Четвъртият въпрос е свързан с третия. По този въпрос липсва противоречие между въззивното решение и решение №120/13.04.11г. по гр.д.№1333/10г. на ВКС, ІІІ ГО, което е постановено при друга фактическа обстановка и дава отговор на друг правен въпрос. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС приема, че оплакванията в касационната жалба, свързани и с петия въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, представляват по своето естество молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Това е така, тъй като в мотивите на обжалваното решение изрично е прието, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове, но не и нотариалните актове сделки. Съдът се е позовал и на ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС по този въпрос. Същевременно с диспозитива на въззивното решение е потвърдено решението от 11.02.2010г. по гр.д.№205/2009г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отменен нотариален акт №48/2008г., с който е обективиран сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Това е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена от въззивния съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №109 от 21.01.13г. по гр.д.№2231/12г. на Софийския апелативен съд.
Изпраща делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по молбата на Г. Д. С. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение №109 от 21.01.13г. по гр.д.№2231/12г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: