О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 30,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 314 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 15495/2.ІІІ.2010 г. на „Ж” Е. – София, подаден от процесуалния представител на дружеството адв. В от САК, против въззивното определение № 1* на СГС, ГК, с-в ІV-А, от 28.І.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 792/10 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на същия търговец срещу частта на обективиран в първоинстанционното определение на СРС, ГК, 29-и с-в от 7.І.2010 г. по гр. д. № 525/10 г. отказ да бъде допуснато обезпечение освен в/у главницата на исковата претенция, още и върху направени в обезпечителното производство разноски, както и върху претендираната законна лихва по същата главница от 12 085.18 лв. на бъдещия иск, който междувременно настоящият частен жалбоподател е предявил срещу „Е” ЕООД-София с искова молба вх. № 755/11.І.2010 г. по описа на Софийския районен съд.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение на СГС при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 1 ГПК. Поради това се претендира касирането му като неправилно и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който въпросните разноски в размер на 1 819 лв. не само да му бъдат присъдени, но и по отношение на същите да се допусне исканото обезпечение чрез налагане на запори по същите банкови с/ка на ответното „Е” ООД-София до размер на горепосочената сума.
В инкорпорирано в текста на ЧЖ изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК приложно поле на касационното обжалване се обосновава с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК без обаче се формулира кой е въпросът /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който СГС се е произнесъл с определението, което се обжалва.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, частната касационна жалба на „Ж” Е. – София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане – т.е. без въобще да бъде обсъждано наличието на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С атакуваното определение на въззивната инстанция не се дава разрешение по същество на друго производство, защото отказът й се отнася до част от веднъж вече допуснато от първостепенния съд по реда на чл. 390 ГПК обезпечение, което има естеството само на привременна мярка, чието съществуване е винаги вторично, т.е. представлява функция от висящността на процеса по предявения вече осъдителен иск на настоящия частен касатор срещу „Е” ООД-София. Следователно предмет на настоящата частна касационна жалба на „Ж” ООД – София е съдебен акт, подлежащ само на двуинстанционно разглеждане. Това означава, че по отношение възможността за неговото атакуване пред ВКС в пълна степен важат задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които последният се произнася по съществото на жалби срещу такива определения само в случаите, когато те са постановени за първи път от въззивен съд. Ето защо наличие на която и да е от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасящи се до наличието на приложно поле на касационното обжалване, в настоящата хипотеза въобще не следва да се обсъжда.
В заключение, в настоящия процес ВКС е ограничен от предмета на атакуваното определение на СГС и затова не може да присъжда разноски, за които се твърди от частния касатор да са били „направени в обезпечителното пр-во по бъдещ иск”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Ж” ООД – София, подадена против определение № 1* на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 28.І.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 792/2010 г., КАКТО И искането за присъждане на съдебно-деловодни разноски, направени от това д-во в обезпечителното пр-во по чл. 390 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на частния касатор „Ж” ООД-София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2