О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 30.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№670/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД- в несъстоятелност – [населено място], представлявано от синдика С. В. М., срещу решение №2044 от 20.09.2017г., постановено по в.т.д. №3760/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение №941/27.05.2016г. по т.д.№3780/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че застрахованите активи представляват общи части на сградата в режим на етажна собственост като се излагат съображения, че съществената част от застрахованите недвижими имоти и движими вещи са собственост на „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД (н.). Сочи се, че апелативният съд не е обсъдил съществени аргументи на ищцовото дружество като не е взел под внимание начина на определяне на общата застрахователна сума по процесната полица и поетите от застрахователя рискове по отношение на цялото застраховано имущество. На последно място се твърди, че въззивният състав не е обсъдил оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е указал на ищеца по реда на чл.146 ГПК необходимостта от установяване правото на собственост на „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД (н.) върху застрахованото имущество. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване изцяло на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, респ. – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния процесуалноправен въпрос, за който твърди, че предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно: „Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени всички приети по делото доказателства и доводи на страните, както и точно, ясно и конкретно да изложи на кои доказателства основава приетата за установена от него фактическа обстановка?” Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №217/09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г., ВКС, ІV г.о., решение №331/19.05.2010г. по гр.д. №257/2009г., ВКС, ІV г.о. и решение №27/02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г., ВКС, ІV г.о.
В изложението са поставени и следните два материалноправни въпроса, които според касатора обуславят допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: „Следва ли при определена и събрана от застрахователя застрахователна премия, която е изчислена на базата на стойността на застрахованото имущество да се допуска избягване на отговорност от застрахователя при липса на изрично посочване в полицата на определен конкретен обект или обекти, макар тяхната стойност да е участвала при определянето на застрахователната премия? Допустимо ли е имплицитно застраховате на имущество, когато очевидно действителната обща воля на страните при сключване на договора за застраховка е била да бъдат застраховани тези активи и застрахователната премия е определена на базата на тяхната стойност?”. Според касатора въпросите са частично засегнати в решение №173/22.11.2013г. по т.д.№727/2012г., ВКС, ІІ т.о. като същевременно са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
На последно място в изложението се поддържа предпоставката за допускане на касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като се излагат доводи, че въззивното решение е очевидно неправилно.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Дженерали застраховане” АД – [населено място], в който се поддържа, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че въпросите се основават на твърдения на касатора, които са относими към правилността на обжалваното решение. Излагат се доводи, че решението е законосъобразно и обосновано като се оспорва извода на апелативния съд, че подаването на исковата молба имплицитно съдържа одобрението на застрахователния договор по смисъла на чл.201, ал.2, и ал.3 КЗ (отм.).
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от САС е потвърдил решение №941/27.05.2016г. по т.д.№3780/2013г. на СГС, ТО, VІ-8 състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД (н.) против ответника „Дженерали застраховане” АД обективно съединени искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) общо за сумата от 119 804.71лв., обезщетение за вреди, вследствие на наводнение, настъпило на 19.12.2009г. – 20.12.2009г., по полица №08201640800004/25.11.2008г. и анекс №1/03.12.2008г. към нея, от която сумата 32 510.33лв. – обезщетение за щети по съоръженията, трайно прикрепени към сгради „D”, „Е”, „F” и „G”, и по самите сгради; сумата 80 896.94лв. – обезщетение за щети по движимото имущество, находящо се в посочените сгради; сумата 6 397.44лв. – обезщетение за разходи за разчистване, както и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 30 550.70лв. – законната лихва върху главниците, считано от 1.07.2010г. до датата на подаване на исковата молба – 19.12.2012г., както и претенцията за присъждане на законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Въззивният състав е приел за установено, че между праводателя на ответника „Дженерали застраховане” АД – ЗАД „Виктория” АД, и трето неучастващо в производството по делото лице „Холидей Мениджмънт” ООД, е бил сключен договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в застрахователна полица №08201640800004/25.11.2008г., по силата на който застрахователят се е задължил за срока на действието му от 29.11.2008г. до 28.04.2010г. да обезщети вредите, причинени от настъпването на покрити застрахователни рискове в имота, представляващ к.к. „Обзор-Север“, кв.3, УПИ ІІ-213560. Посочил е, че между покритите рискове е включена и пълна загуба или частично повреждане на застрахованото имущество, в резултат на проливен дъжд и наводнение като в предложение-въпросник за сключване на застрахователния договор е отразено, че договорът се сключва за застраховка на чуждо имущество – собствениците на апартаменти в курортния комплекс, описани в приложение №1 към полицата, в приложение № 2 към същата полица са посочени помещения, квалифицирани като обслужващи, които се намират в сгради „D“, „E“, „F“ и „G“, в първата от които са камериерски склад, ресторант, състоящ се от кухня, битови помещения, тоалетни и зала и машинно помещение, а в останалите сгради – складове, включително и камериерски такива, камериерски офиси и машинно помещение. С анекс №1/03.12.2008г. е бил разширен кръга на обектите на застрахователно покритие като е включено обзавеждане на осем апартамента, три от които са посочени като собствени на „А. ІV“, три – на „Обзор Бийч Ресорт VІ” ЕООД (търговско дружество, различно от жалбоподателя) и два на физически лица.
Във въззивното решение е посочено, че трето лице за спора „Обзор дивелъпмънт” ЕАД е било е учредило в полза на „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД право на строеж за изграждане на сградите в комплекса и като с констативен акт от 02.07.2007г. е установена годността за приемане на строежа по отделни блокове. С договор за наем от 01.01.2008г., продължен с анекс №1/01.01.2009г., ищецът „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД е предоставил на „Холидей Мениджмънт” ООД за временно и възмездно ползване всички обслужващи помещения, находящи се в сгради в сгради „D“, „E“, „F“ и „G“, Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че през периода от 19.12.2009г. до 20.12.2009г. на територията на община Несебър е имало обилен валеж, който е предизвикал наводняване на сгради, както и че на 21.12.2009г. наемателят „Холидей Мениджмънт” ООД своевременно е уведомил застрахователя ЗАД „Виктория” АД за настъпилото застрахователно събитие- наводняване на сутеренните части в сгради „D“, „E“, „F“ и „G“, предизвикано от проливния дъжд. Въззивният състав е посочил, че в констативен протокол от 09.02.2010г., са описани повредените от наводнението съоръжения, оборудване и обзавеждане, находящи се в общи помещения на в сгради „D”, „Е”, „F”, „G”, в което то фигурира като собственост на „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД, както и опис на повредите нанесени върху сградите .
В обжалваното решение апелативният състав е отразил, че според заключението на вещото лице Б. по извършената съдебно-техническата експертиза, разходите за отстраняване на вредите върху сградите, собственост на „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД, са в общ размер от 35 842.42лв., а стойността на бракуваното имущество възлиза на 58 860.99лв. Според заключението на вещото лице Д. по извършената съдебно-счетоводна експертиза счетоводно отразените от ищеца разходи за отстраняване на щетите и за възстановителни дейности във връзка с наводнението от м. декември 2009г. са на обща стойност от 109 647.41лв. без ДДС, от които 58 860.99лв. – стойност на бракуваното имущество по баланса към 31.12.2009г. и 50 786.42лв. – стойността, заплатена от ищеца за възстановяване на повреденото имущество,
Съдът е приел, че по отношение на имотите, предмет на застрахователното правоотношение, собственост на „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД (н.), е налице застраховане на чуждо имущество по смисъла на чл.201 КЗ (отм.) като в тази хипотеза легитимиран да получи уговореното обезщетение е собственикът на застрахованото имущество, но само след като е одобрил сключения върху неговото имуществено благо застрахователен договор. Въззивният състав е изложил съображения, че исковата молба, с която собственикът на застрахованото имущество претендира присъждане в своя полза на застрахователното обезщетение за вредите от настъпване на застрахователното събитие, имплицитно съдържа негово волеизявление за одобряване на договора, поради което следва да се приеме, че застрахователният договор, сключен от „Холидей Мениджмънт” ООД е одобрен от „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД (н.) с връчването на препис от исковата молба на застрахователното дружество, с която бенефициентът е манифестирал волята си да се ползва от сключения договор за застраховка върху неговото имущество.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ (отм.) и обусловения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният състав се е позовал на разпоредбите на чл.38, ал.1 ЗС и чл.40, ал.1 ЗС, посочващи кои части на сградата са общи на собствениците, (изчерпателно изброени във въззивното решение), при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, като дяловете на отделните собственици в тях са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. В тази връзка според съда „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД (н.) може да претендира застрахователно обезщетение за общите части само ако ищецът е упълномощен от останалите етажни собственици (арг. от чл.23, ал.4, изр. второ от ЗУЕС), какъвто не е настоящия случай. Апелативният съд е приел, че по делото не са ангажирани и доказателства за размера на собствените на „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД (н.), идеални части от общите части на сградата, с оглед присъждане на ищеца на съответна част от обезщетението, съразмерно с тях.
Отделно въззивният състав е приел за неоснователна претенцията за присъждане на обезщетение за вредите, причинени на хидротехническите съоръжения, обслужващи басейните в сгради „D“, „F” и „G” с аргумент, че обект на застрахователно покритие са само помещенията, изрично посочени в приложенията към полицата. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че басейните и обслужващите ги хидротехнически съоръжения (помпи, програматори и др.) не фигурират в нито едно от приложенията към полицата, от което следва, че те са извън обхвата на застрахователна закрила. Поради липса на доказателства, от които може да се направи извод за размера на обезщетението, дължимо за разчистване – вида, естеството и обема на работите, необходими за осъществяването на тази дейност към датата на настъпване на застрахователното събитие, съдът е приел за неоснователна претенцията иска за обезщетение за разходи за разчистване.
Според въззивния състав неоснователна е и претенцията на ищца за обезщетение, съизмеримо със стойността на унищожените движими вещи и в размер на разходите за поправянето на повредените такива, вследствие настъпването на застрахователното събитие. Посочил е, че към застрахователната полица не е приложен опис на движимите вещи, представляващи оборудване на ресторантския комплекс и другите помещения, посочени в приложение № 2. Според съда единственото ангажирано от ищеца доказателство, както за повреждането на посочените в тях вещи, до степен, която ги прави негодни за ползване според предназначението им, така и за тяхната стойност са представени протоколи за брак, съответно №1/15.04.2010г., №2/15.04.2010г. и №3/15.04.2010г., на които е основано заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Позовавайки се на разпоредбата на чл.203, ал.4 КЗ (отм.), предвиждаща, че когато друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото, която е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съдът е обосновал извода, че е изключена възможността размерът на застрахователното обезщетение да бъде определен съобразно стойността на погиналото имущество, посочено в едностранно съставени от неговия собственик протоколи. На последно място неоснователността на претенцията за обезщетение за щети по движимото имущество, включваща подмяна на хладилни панели, е обоснована със заключението на вещото лице Б., според което липсва основание за цялостната подмяна на панелите на хладилната инсталация.
Настоящият състав намира, че липсват посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване (извън случаите, посочени в чл.280, ал.2 ГПК), предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени всички приети по делото доказателства и доводи на страните, както и точно, ясно и конкретно да изложи на кои доказателства основава приетата за установена от него фактическа обстановка?”. Внимателният анализ на мотивите на въззивния съд сочи, че апелативният състав е обсъдил събраните по делото доказателства, релевантни за правния спор, както и доводите на въззивника във въззивната жалба. Съдът е посочил на кои доказателства, основава приетата за установена фактическа обстановка, която не се оспорва с касационната жалба. Приетата от съда липса на доказателства за размера на собствените на „Обзор Бийч Ресорт ІV” ЕООД (н.) идеални части от общите части на сградата, за вида, естеството и обема на работите, необходими за разчистването, за действителната застрахователна стойност на движимите вещи, собственост на ищеца, не обуславя неизпълнение на задължението на въззивния съд да обсъди и извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност. При това положение следва да се приеме, че посочения процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с цитираната от касатора в изложението практика на ВКС.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси: „Следва ли при определена и събрана от застрахователя застрахователна премия, която е изчислена на базата на стойността на застрахованото имущество да се допуска избягване на отговорност от застрахователя при липса на изрично посочване в полицата на определен конкретен обект или обекти, макар тяхната стойност да е участвала при определянето на застрахователната премия? Допустимо ли е имплицитно застраховате на имущество, когато очевидно действителната обща воля на страните при сключване на договора за застраховка е била да бъдат застраховани тези активи и застрахователната премия е определена на базата на тяхната стойност?” не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящ допускане на касационно обжалване. Въпросите не са значими за конкретния правен спор, тъй като не са обусловили решаващата воля на съда. На първо място съдът е изложил отделни (различни по своето естество) съображения за неоснователност на обективно съединените искове за обезщетение за вредите по недвижимия имот и на движимите вещи и не всички от тях са свързани с липса на разграничение на застрахованите обекти и тяхната стойност. Както бе посочено по-горе претенцията за обезщетение за вредите по сградите е отхвърлена поради неустановяване от ищеца в хода на производството на собствеността му върху помещенията и на притежаваните от него идеалните части от общите части на сградата. Що се отнася до басейните и обслужващите ги хидротехнически съоръжения изводът на съда е, че те не фигурират в нито едно от приложенията към полицата, от което следва, че те са извън обхвата на застрахователна закрила. Отделно във въпросите се съдържат твърдения на касатора, които не са приети за установени от въззивната инстанция, а именно: че действителната обща воля на страните е била да бъдат застраховани именно процесните активи. На последно място на поставените въпроси не може да бъде даден принципен отговор, тъй като обемът на отговорността на застрахователя по договор за имуществена застраховка е пряко свързан с конкретните уговорки в застрахователната полица. В тази връзка, отнесени към настоящия казус, въпросите са относими към правилността на обжалваното решение, която не може да бъде предмет на проверка от касационния състав в производството по чл.288 ГПК.
Що се отнася до поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид следното:
С новата разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК (ЗИДГПК – ДВ бр.86/2017г. в сила от 31.10.2017г.) е въведено понятието „очевидна неправилност” (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280, ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението в случая не могат да обосноват извода, че въззивното решение е очевидно неправилно съобразно направените по-горе разяснения, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Отделно следва да се има предвид, че в контекста на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК и твърдението му, че поставените от него материалноправни въпроси не са изрично установени в практиката, следва извода, че техните отговори не са очевидни.
Не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция в полза на застрахователното дружество, тъй като такива не се претендират с отговора на исковата молба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2044 от 20.09.2017г., постановено по в.т.д. №3760/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: