4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
[населено място], 31.07. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 285 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Русенския окръжен съд № 311/15.03.2012 г. по ч.гр.д. № 266/2012 г., с което е потвърдено определението на Русенския районен от 31.01.2012 г. по гр.д. № 132/2012 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Видинския районен съд, на основание чл. 118, вр. с чл. 119, ал. 3 и чл. 105 ГПК.
Недоволен от определението на Р. е жалбоподателят В. Г. В. от [населено място], който чрез пълномощника си адв. Р. Д. от АК-Б., го обжалва в срок и моли след като бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото относно прилагане на специалната местна подсъдност по чл. 114 ГПК по искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, на основание чл. 280, ал. 1, ГПК, да бъде отменено като незаконосъобразно и делото изпратено за разглеждане от Русенския районен съд съобразно правилата на изборната местна подсъдност по чл. 114 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], представлявано от управителя И. Т. Й., чрез пълномощника си адв. И. В. от АК-В. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва частната жалба като изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване, а по същество моли, същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Представено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с приложена съдебна практика – т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, определение № 240 от 24.03.2011 г. на ОС-Враца по ч.гр.д. № 208/2011 г. и определение № 624 от 18.12.2009 г. на ОС-Видин по ч.гр.д. № 541/2009 г.
След преценка доводите на страните и на обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на обжалвания съдебен акт. Предмет на спора е процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора за местна подсъдност, а именно – приложението на специалната местна подсъдност по чл. 114 ГПК по трудови спорове, както и предвид характера на заеманата длъжност от работника – извършване на трудова дейност по цялата река Д., в т.ч. и [населено място], където е и местожителството на работника, може ли той да определи местната подсъдност по трудовия спор, съгласно тази законова норма.
Делото е образувано по предявен от В. Г. В. от [населено място] против [фирма] [населено място] иск за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В хода на първоинстанционното производство по гр.д. № 132/2012 г. Русенският районен съд е уважил искането на ответното дружество делото да бъде изпратено по подсъдност на Видинския районен съд на основание чл. 105 ГПК с определение от 31.01.2012 г. То е обжалвано от ищеца и въззивният съд с обжалваното определение го е потвърдил. Решаващият съд е приел, че не е налице хипотезата на 114 ГПК, която дава право на работника да предяви иск срещу работодателя си по мястото, където работникът обичайно полага своя труд. В. съд е преценил в тази връзка представените по делото писмени доказателства – заверени копия от заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество и лист от трудовата книжка на ищеца за отразяване на това обстоятелство, и е приел, че ищецът В. Г. В., който е работил на длъжност „капитан” с място на работа – отдел „Корабна дейност” в [населено място], не е полагал обичайно своя труд по трудовото правоотношение в [населено място] – на територията на пристанище Р. или на кораб „на котва” на това пристанище. Без значение е обстоятелството, че характерът на работата на заеманата длъжност предпоставя извършване на плавания по цялото протежение на река Д., което не дава възможност на работника да предяви иска си за защита срещу незаконно уволнение пред Русенския районен съд на основание чл. 114 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационният съд е компетентен да разгледа частна жалба срещу определение на въззивен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационното обжалване не обосновава наличието на тези предпоставки. Посоченият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за приложението на специалната местна подсъдност по чл. 114 ГПК не е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложените доводи от него фактически се свеждат до липсата на достатъчно убедителни доказателства, че ищецът е работил обичайно в района на Русенския районен съд. Доказателствените изводи на съда не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване, освен когато са формирани в резултат на неточно разрешен процесуалноправен въпрос. В случая няма такива данни. В. съд е обсъдил представените от страните доказателства, включително и заповед № 318 от 15.12.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество и лист от трудовата му книжка за отразяване на това обстоятелство, които установяват, че ищецът В. Г. В. е работил на длъжност „капитан” с място на работа – отдел „Корабна дейност” в [населено място]. В тази връзка следва да се отбележи, че задължителен елемент от договорното съдържание на трудовия договор е определяне на мястото на работа, където работникът или служителят ще предоставя работната си сила и където ще полага труда си, а това е мястото, където ще изпълнява трудовите си задължения. В случая като място на работа на ищеца е посочен отдел „Корабна дейност” в [населено място] на [фирма] [населено място], като липсват данни в трудовия договор/такъв не е представен по делото/ да е уговорено друго по предоставяне на работната сила на ищеца, като последният не може едностранно да променя мястото на престиране на труда си, позовавайки се на естеството на работата – плаване по протежението на река Д.. При това положение не може да се приеме, че изводът на съда, че в случая не намира приложение изборна местна подсъдност в полза на работника по чл. 114 ГПК е в разрез със закона и съдебната практика. Подсъдността по трудовия спор е определена с въззивното определение при точно прилагане на закона и не е доказано приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване, нито хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Русенския окръжен съд № 311/15.03.2012 г. по ч.гр.д. № 266/2012 г., по частна касационна жалба с вх. № 3907/05.04.2012 г. на В. Г. В. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :