О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.533
гр. София, 04.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3052 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1558 от 13.07.2015 г. по в.т.д.№1874/2015 г. на САС. С обжалваното решение е отменено решение №1739 от 13.11.2014 г. по т.д.№5890/2012 г. на СГС в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.60, вр. чл.61, ал.1 и чл.62 от ЗЗД, сумата от 40 320.96 лв. с ДДС, стойност на обмазване на дъната на два диджестъра с битумен грунд преди монтажа; изработка, доставка и монтаж на пасарелки над стълбищната клетка; промяна на марката стомана за тръби и колена; промяна на щуцер за дренаж; изработак и монтаж на нова тръба и промяна на заваръчни материали и шайби, изпълнени на обект „Реконструкция и модернизация на пречиствателна станция за отпадни води/ ПСОВ” в [населено място], ведно със законната лихва от 22.08.2012 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 676.88 лв., обезщетение за забава за периода 02.12.2011 г. – 23.07.2012 г., вместо което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.60, вр. чл.61, ал.1 и чл.62 от ЗЗД за сумата от 40 320.96 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2 676.88 лв.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, а евентуално – недопустимо, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. От кои данни по делото решаващият съд следва да извежда правната квалификация на предявения иск – от обстоятелствата изложени в исковата молба или от установените по делото факти и събраните доказателства. 2. Когато въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е дал погрешна правна квалификация на иска, следва ли да посочи изрично коя е правилната правна квалификация. 3. Когато въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е дал погрешна правна квалификация на иска, който е уважил, следва ли да се приеме, че по този начин първата инстанция се е произнесла по непредявен иск и на основание чл.270, ал.3 от ГПК следва да се обезсили решението и делото да се върне за ново разглеждане или въззивният съд следва да се произнесе по същество. 4. Ако в тази хипотеза въззивният съд следва да се произнесе по съществото на спора и приеме, че предявеният иск е неоснователен, какъв диспозитив следва да постанови – да отхвърли иска, посочвайки неправилната му правна квалификация или да отхвърли иска, посочвайки дадената от него правилна квалификация. 5. Процесуално допустимо ли е въззивният съд да разглежда възражение срещу предявения иск, направено от ответника по делото за първи път във въззивната жалба. 6. При постановяване на своето решение длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да анализира всички събрани по делото доказателства. 7. Когато предмет на договор за изработка е създаването на изделие, което следва да бъде внедрено, чрез свързване, в система с други изделия, за да е налице неизпълнение от страна на изпълнителя на законовите му задължения по чл.260, ал.1, и чл.261, ал.1 от ЗЗД, в частност на задълженията да предупреди възложителя за това, че даденият проект или материала е неподходящ за правилното изпълнение на работата и да подбере материал, който е подходящ /така че използвайки го, работата да е годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение/, следва ли възложителят да е дал пълна техническа информация на изпълнителя за параметрите на системата и другите изделия, участващи в нея, от които може да се направи извод, че предвиденият проект или материал за изработване на конкретното изделие е неподходящ. 8. Представляват ли гесция действията на лице, което е изпълнител по договор за изработка, които действия се изразяват в подбор и влагане на друг /собствен на изпълнителя/ по-скъп материал за изработване на изделието, предмет на договора и които са извършени в интерес на възложителя, извършени са уместно и са приети от него, при положение, че първоначално предвидения в договора материал е достатъчно подходящ за функциониране на изделието по принцип, но не е подходящ за нуждите на възложителя, но последният не е съобщил на изпълнителя това обстоятелство при подписване на договора.
Поддържа се, че решаването на въпроси от първи до трети е в противоречие с разрешението, дадено в задължителната практика на ВКС и в практиката на съдилищата, като спрямо четвърти, седми и осми от формулираните въпроси се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а по отношение на пети и шести от въпросите – наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касация – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между ищеца [фирма], като изпълнител и ответника [фирма], като възложител, е сключен договор за изработка с предмет: производство, доставка и монтаж на 2 броя диджестъри /метан танкове/, описани в оферта, неразделна част от договора, като с Анекс №1/21.06.2010 г. предметът на сделката бил допълнен със задължение за изпълнителя да изработи и проект за метан танковете, включително изработка на обяснителна записка, изчисления и детайлни чертежи на резервоара. Посочил е, че в хода на работата, по указания към изпълнителя от трети по делото дружества, упражняващи авторски и строителен надзор, са осъществени изменения на работния проект /което се установява и от заключението на СТЕ/, изразяващи се в претендираните от ищеца като извършени: обмазване на дъната на два диджестъра с битумен грунд преди монтажа; изработка, доставка и монтаж на пасарелки над стълбищната клетка; промяна на марката стомана за тръби и колена; промяна на щуцер за дренаж; изработак и монтаж на нова тръба и промяна на заваръчни материали и шайби. Счел е, че по делото липсват писмени доказателства за изменение или допълване на първоначалното задание от възложителя, както и даването на различни от договорените параметри на изделията в процеса на утвърждаване на работния проект и на изработването и монтажа на двата диджестъра. В този смисъл и тъй като изработването на проекта е било задължение на изпълнителя съгласно анекса към договора и изпълнителят се е задължил да извърши възложените работи качествено и в съответствие с техническата документация/изисквания, а от събраните по делото доказателства се установява, че без последващите изменения в работния проект, изделието е нямало да бъде прието поради несъответствие с техническите стандарти/изисквания, въззивният съд е достигнал до извод, че на основание чл.260, ал.1 и чл.261, ал.1 от ЗЗД, за подбора на материала отговорността следва изцяло да се поеме от изпълнителя, като извършените от последния действия, не са били насочени към изработване на друго изделие/продукт извън предмета на договора и анекса към него, за да е приложима нормата на гесцията. С оглед изложеното въззивният съд е посочил, че „намира правната квалификация на евентуално предявения иск за допълнителни работи като гесция за неправилна с оглед фактите и доказателствата по делото и респективно, решението в тази част следва да бъде отменено”.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Формулираните от касатора първи, втори, трети и четвърти въпроси, не са обусловили решаващата воля на съда. И това е така, тъй като въпреки наличието на известна непрецизност при излагане на мотивите, създаваща невярна представа за възприето от въззивния съд становище за неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд на предявения иск, всъщност с цитирания по-горе израз, въззивният съд е отрекъл наличието на предпоставките от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие, с оглед на което е отменил първоинстанционното решение в тази част и е отхвърлил иска по чл.60, вр. чл.61, ал.1 и чл.62 от ЗЗД.
Седми и осми от поставените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси, също не са формирали правната воля на съда. С тези въпроси касаторът предпоставя, че изпълнението на възложената работа е било с материали и по проект на възложителя, което не само, че не е прието в обжалваното решение, а изрично въззивният съд е посочил, че работата се е извършвала по проект на изпълнителя и именно това обстоятелство е послужило за решаващия извод относно неизпълнение от касатора на задълженията му по чл.260, ал.1 и чл.261, ал.1 от ЗЗД, респективно, че извършените от последния действия, не са били насочени към изработване на друго изделие/продукт извън предмета на договора и анекса към него, за да е приложима нормата на гесцията. От друга страна, въпрос за наличието или липсата на дадена от възложителя на изпълнителя техническа информация за параметрите на системата и другите изделия, участващи в нея, не е обсъждан от въззивния съд, поради и което не се установява наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по посочените въпроси.
На следващо място при постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил изцяло с константната и задължителна практика на ВКС, според която с оглед правомощията си на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, пр.2 от ГПК, съдът следва да постанови решението си само въз основа на своевременно въведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които са събирани доказателства и страните са имали възможност да изградят защитната си позиция. Направените в решението изводи за необходимостта от изменение на работния проект и извършване на процесните работи, са в отговор на последователно поддържаните от ответника доводи, че изпълнените работи са в рамките на договореното, а ако има промяна в материалите и начина на изпълнение, то това е в рамките на дължимата грижа на изпълнителя по договора за изработка. В този смисъл касационно обжалване не може да се допусне и по петия, посочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, въпрос.
Не е решен в противоречие с константната практика на ВКС и въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди и анализира всички събрани по делото доказателства. Съгласно визираната практика, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, респективно не се установява наличие на наведеното селективно основание – в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства /включително и заключението на СТЕ/, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 1 800 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1558 от 13.07.2015 г. по в.т.д.№1874/2015 г. на САС.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 1 800 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.