5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
гр. София, 05.08.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 896 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ю. Щалиянов срещу решение № 811 от 19.05.2012г. по т. дело № 4319/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 4721 от 03.08.2011г. по гр. дело № 8217/2009г. на Софийски градски съд, ГК, I ГО, 7 състав, с което Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] е осъден да заплати на [община] на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 164 966,32 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 21 758,60 лв. – мораторна лихва върху присъдената главница за периода от 13.09.2008г. до 19.08.2009г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер 13 214,52 лв. и след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт е осъдил ищеца да заплати на ответника още 59 642,86 лв. – неизплатена безвъзмездна финансова помощ при условията на специална предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ № 2384 по сключения между страните договор от 06.11.2006г., ведно със законната лихва от 31.08.2009г. до окончателното й плащане, сумата 7 866,62 лв. – мораторна лихва върху присъдената от въззивния съд главница за периода от 13.09.2008г. до 19.08.2009г. и сумата 5 195,10 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поддържа становище, че основният правен и фактически спор е съсредоточен върху противоречие между констатациите на оторизирани служители на ДФ „Земеделие“, отразени в контролни листа като елемент от акредитираните процедури, и между актовете и протоколите, издавани в рамките на процеса по строителство в съответствие с Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. За установяване на наличието на въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата сочи решение № 228 от 25.03.2009г. по гр. дело № 2246/2008г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 3 състав. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с обстоятелството, че проблемът за противоречие между констатациите, обективирани в контролните листа от служителите на ДФ „Земеделие“, и отразеното в актовете и протоколите, издавани в процеса на строителството, и евентуалната годност на инвестицията и въвеждането й в експлоатация, е предмет на редица правни спорове, поради което и с оглед липсата на съдебна практика на ВКС и непълнотата и неяснотата на това противоречие между специалната уредба, регламентираща Програма С., и уредбата по ЗУТ и подзаконовите актове по неговото прилагане разрешаването на спора от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [община] чрез процесуалния си представител адв. Г. П. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивната инстанция е приела, че ищецът е изпълнил инвестицията в съответствие с одобрения проект, условията на сключения между страните договор и действащите нормативни актове. Съобразявайки се със съставените необходими документи от оторизираните по ЗУТ длъжностни лица, установяващи годността на обекта за ползване и въвеждането му в експлоатация, и анализирайки протокол образец 16, решаващият съдебен състав е направил извод, че обектът е изпълнен в съответствие с всички нормативни изисквания и доколкото в процеса на строителството са настъпили отклонения, същите са несъществени по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ спрямо одобрения проект, като няма неизвършени и недовършени СМР. Прието е, че разминаването между предварително декларираните количества работи съгласно офертата на изпълнителя и действително извършените по-малко работи не се е отразило на качеството на обекта и претендираните от ищеца разходи за актувани СМР съответстват на извършените, като установената разлика е маловажна съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза. По отношение на допуснатото различие, свързано с предприетото изменение досежно начина на отводняване на някои участъци, като вместо бетонни корита са изпълнени регола и дренаж, са изложени съображения, че промените не са съществени, чрез тях са постигнати същите като качество и функции параметри и същите са били наложителни, предвид заповед № 2/20.02.2008г. от проектанта и строителния надзор в заповедната книга, за което ответникът е бил уведомен от ищеца с писмо от 20.05.2008г. Въззивният съд е направил извод за неоснователност на възражението на ответника за доказателствената сила на съставения от него Контролен лист, като се е аргументирал със съставените актове и протоколи за обекта, които имат уредена в закона доказателствена сила.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Разрешаването на противоречието между констатациите на оторизирани служители на ДФ „Земеделие“, отразени в контролни листа като елемент от акредитираните процедури, от една страна, и актовете и протоколите, издавани в рамките на процеса по строителство в съответствие с Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, от друга страна, е относимо към предмета на делото, обусловено е от събраните и обсъдени от съда доказателства и е свързано с правилността на въззивното решение. Изводите, до които е достигнал въззивният съд са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора и предвид релевираните във въззивната жалба оплаквания и доводи конкретна преценка на фактите и доказателствата. Кредитирането на определени доказателства се преценява от съда с оглед техния вид, съдържание и доказателствена стойност.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен и поради това, че посоченото от касатора решение № 228 от 25.03.2009г. по гр. дело № 2246/2008г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 3 състав е неотносимо. Отговорът на въпроса кои доказателства следва да бъдат кредитирани /контролните листи на служителите на ДФ „Земеделие“ или актовете и протоколите, издавани в процеса на строителството/ зависи от представените по отделните дела доказателства и тяхното съдържание, които са конкретни за всеки отделен случай. Отделните договори, изпълнените различни видове и количества работи са специфични за всеки конкретен случай, поради което обуславят и различни правни изводи на съдилищата по различните дела.
Твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и поради това, че приложението на специалната уредба, регламентираща Програма С., и уредбата по ЗУТ и подзаконовите актове по неговото прилагане, зависи от установените по делото факти и обстоятелства въз основа на представените и обсъдени от съда в тяхната взаимна връзка доказателства.
Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в 1 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 811 от 19.05.2012г. по т. дело № 4319/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], [улица] да заплати на [община], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.