О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София 13.05.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1935/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Н., Б. , подадена от пълномощника и адвокат Р, срещу решение №222 от 30.06.2008 г. по гр. дело №56/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №4916/12.11.2007 г. по гр. д. №148/2007 год. на Благоевградския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от В. С. Н. срещу Д. Д. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на УПИ * в кв.5 по плана на с. П., община Б., с площ от 610 кв.м. и граници по скица: УПИ * – 71, улица, поземлен имот №4001 и УПИ *. В. съд е приел, че искът е неоснователен, защото ищцата не е собственик на процесния имот. През 1976 г. бащата на ищцата е придобил като обезщетение за отчужден имот правото на собственост върху два парцела, единият от които е процесният. С нотариален акт от 1986 г. той е дарил имота на дъщеря си – ищцата по делото. Правото на собственост върху същия незастроен имот с решение от 1999 г. на ОСЗГ – Б. е възстановено на наследниците на А. К. , един от които е ответникът по делото Д. Д. К.. С. ТР №6 от 10.05.2006 г. по тълк. дело №6/2006 г. на ОСГК на ВКС собствеността върху земеделските земи се възстановява, независимо от обстоятелството, че актът на разпореждане от 1976 г. е бил правомерен и приобретателят по него е бил добросъвестен.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. К., с. П., община Б., не е заявил становище.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това имат ли приоритет правата на бившите собственици на земеделска земя пред правата на отчуждените и обезщетени собственици. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представено е решение №1367 от 03.10.2000 г. по гр. д. №543/2000 г. на ВКС, ІV г.о. и е посочено ТР №6 от 10.05.2006 год. по тълк. дело №6/2006 г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №222 от 30.06.2008 год. по гр. дело №56/2008 г. на Благоевградския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са обусловили крайното решение.
Действително с решение №1367 от 03.10.2000 г. по гр. д. №543/2000 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се възстановяват и земите, продадени или предоставени на трети лица от ТКЗС или държавните и общински органи. Когато обаче е налице придобиване на собствеността въз основа на административен акт с вещно-правни последици, какъвто е заповедта за определяне на обезщетението, то това е направено по разпореждане на закона, за да бъдат възмездени правоимащите за друг техен имот, отчужден за мероприятие на държавата. Ако при тази конкуренция на права се отдаде предпочитание на бившите собственици на земята, ищците на които е бил отчужден недвижим имот, ще бъдат поставени в неравномерно положение, тъй като ще им се отнемат вече придобити права по даденото обезщетение. Такова разрешение противоречи на чл. 17 от Конституцията на Р България , както и на принципа залегнал в ЗСПЗЗ земята да се възстановява само когато не е придобита законно от трети лица. Ако се отнемат законно придобити права това следва да става само за изрично предвидените случаи, както е по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ , поради което тази разпоредба трябва де се тълкува според точния й смисъл, а не разширително за всички случаи, когато трети лица са придобили земеделска земя. Ето защо в тези случаи имотът не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а се запазват правата на лицата, обезщетени с нея за отчуждените им по ЗТСУ/отм./ имоти.
С ТР №6 от 10.05.2006 год. по тълк. дело №6/2006 г. на ОСГК на ВКС е прието обаче точно обратното. Според него административният акт за обезщетяване е законосъобразен, но това не означава, че той е породил действие за своя адресат, което е противопоставимо на този, чието право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ. Според т.2 от тълкувателното решение по реда на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците преди образуване на ТКЗС, ДЗС, или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Идеята на разпоредбата е възстановяване на всички земеделски земи (бивши и настоящи) независимо от обстоятелството, че актът на разпореждане е бил правомерен и приобретателите по него са били добросъвестни с оглед на това, че собствеността върху тях никога не е била изгубена от техните собственици преди образуване на посочените селскостопански организации, макар да са били лишени от възможността да я упражняват през периода на принудителното им обобществяване. Текстът визира фактически незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, тъй като тези, които са застроени със законни сгради или законно разрешения строеж върху тях е започнал към 1.03.1991 г., не подлежат на реституция съгласно чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. В този контекст под разпореждане трябва да се разбират всички актове (гражданско и административно правни), с които носителят на право на кооперативно земеползуване или на упражняващия правото на държавна собственост, променя правния или фактически статус на вещта, като прехвърля правото на собственост върху нея или я обременява с ограничени вещни права, респ. я унищожава или преработва. Текстът се отнася до един от видовете разпоредителни актове – продажбата като най-разпространен в разглежданата хипотеза с транслативно действие по отношение правото на собственост. С оглед логическото и граматическото му тълкуване следва да се приеме, че останалите разпоредителни актове с такова действие, могат да бъдат както гражданско правни, така и административно правни такива с вещноправни последици, т.е. под понятието „предоставяне на земеделски земи на трети лица по чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ “ следва да се разбират всички актове, с които се прехвърля право на собственост.
Обжалваното въззивно решение е съобразено с тълкувателното решение, с което е уеднаквена съдебната практика.
Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС когато по прилагането на определена правна норма съществува противоречива съдебна практика, която обаче е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по реда на чл.291 ГПК и обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №222 от 30.06.2008 г. по гр. дело №56/2008 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.