О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
гр.София, 17.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 139/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. Г. , гр. В., подадена чрез процесуалния му представител а. В. Коева от АК – Велико Търново срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 331/25.11.2008 г., постановено по в. гр. д. № 501/2008 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 126/07.07.2008 г. по гр. д. № 641/2006 г., с което са отхвърлени предявените от ищеца – касатор срещу трима членове на Съвета на директорите на „А” АД – И. И. С., Е. Л. Д. и Д. Г. П. солидарно частични искове по чл. 240а във вр. с чл. 237, ал. 2 ТЗ за вреди причинени от дружеството както следва: за периода от 01.09.2004 г. до 28.03.2005 г. – за 15 000 лева /като част от сумата 35 623 лева/ и за периода от29.03.2005 г. до 30.06.2005 г. – за 10000 лева /като част от сумата 22 308/.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в нарушение на процесуалните норми на чл. 188 ал. 1, чл. 157 ал,1 и чл. 128 ал. 2 ГПК /отм./ апелативния съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, изолирано и едностранчиво е тълкувал фактите по делото, игнорирал е заключенията на назначените експертизи, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че необосновано в противоречие с данните по делото съдът е отхвърлил предявените искове, като е приел, че не е доказано противоправно поведение на ответниците в качеството им на членове на СД и причинна връзка с претендираните вреди. Поддържа се още, че необоснованите изводи са довели и до нарушаването на материалния закон.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК Поддържа, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по редица процесуални въпроси във връзка с приложението на чл. 188, ал. 1, чл. 157, ал. 3 ГПК, които са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС в цитираните решения на различни състави на ВКС: р. № 359/11.03.2003 г. по гр. д. № 1926/2001 г. – ІV г. о., р. № 1184/14.12.2005 г. по гр. д. № 728/2003 г. на ІІІ г. о., ППВС № 5/79 г. от 13.02.1980 г., ТР №1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, р. № 1328/18.09.1956 г. по гр. д. № 5445/1956 г. на І г. о., р. № 399/30.06.2005 г. по т. д. № 400/2004 г. на І т. о. Излага доводи, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и по отношение въпросите за отговорността на членовете на ръководните органи на търговското дружество предвидена в чл. 237, ал. 2 и чл. 240 ТЗ позовавайки се на р. № 306/04.07.200 г. по гр. д. № 197/2005 г. на І т. о., р. № 426/16.08.2005 г. по т. д. № 725/2004 г. на ІІ т. о. и р. от 27.12.2006 г. по т. д. 822/2005 г. на ІІ т. о. на ВКС. Представено е и решение на Великотърновския апелативен съд от 13.11.2003 г. по в. гр. д. № 223/2002 г., за което няма данни, че е влязло в законна сила.
Ответниците по касационната жалба И. И. С., Е. Л. Д. и Д. Г. П. чрез процесуалния си представител адв. Л. Матева от АК – В. Търново поддържат становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната и редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения, с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от ищеца – касатор срещу ответниците в качеството им на членове на съвета на директорите на „А” АД обективно съединени частични искове по чл. 240а във вр. с чл. 237, ал. 2 ТЗ за обезщетение за вреди нанесени на дружеството произтичащи от неизгодни сделки – продажба на стоки под пазарната им цена. Прието е, че ищецът не е доказал предпоставките на чл. 240а ТЗ за уважаване на исковете, а именно: неправомерно поведение на членовете на СД, вреда, вина и пряка причинна връзка между неправомерното поведение и претендираните вреди. Анализирайки целия доказателствен материал по делото, включително заключенията на назначените експертизи и показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че през исковия период не е имало единна политика или правила за ценообразуването на артикулите в дружеството. Цената се определяла от непосредствено работещите със стоките складови служители въз основа на приходната цена и надценка – според търсенето и предлагането. Данните по делото сочат, че нито една от стоките – краткотрайни материални активи не е продадена на по-ниска от доставната и цена, за всяка стока е изготвено нареждане от съответния управител на склада, в което е посочена покупната и продажната цена, приходните касови ордери за получените суми срещу издадените данъчни фактури са подписани от касиера и главния счетоводител и са отразени правилно по счетоводните сметки на дружеството съгласно изискванията на Закона за счетоводството. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 240а ТЗ, тъй като по делото не е доказана причинна връзка между претендираните вреди и виновни противоправни действия на ответниците в качеството им на членове на СД, поради което липсва правно основание за ангажиране на тяхната имуществена отговорност.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК касаторът не конкретизира материалноправния и процесуален въпрос, който е от съществено значение за решаването на възникналия между страните спор-предмет на настоящото дело. Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение, наведените доводи във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за необоснованост и незаконосъобазност на обжалваното решение. Твърдяните нарушения на процесуалните разпоредби на чл. 188, ал. и чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./ по отношение извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства по конкретното дело са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Безспорна и трайно установена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелеванти факти като обсъди всички доказателства и доводи на страните. В случая решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане на анализ на събраните по делото доказателства, факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, при съобразяване с разпоредбите на чл. 188 ал. 1, чл. 127 ал. 1 и чл. 157 ал. 3 ГПК /отм./ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи спазвайки постоянната практика на ВКС изразена в приложените към касационната жалба решения.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС и по отношение приложението на нормата на чл. 240 ТЗ във връзка с отговорността на членовете на ръководните органи за вредите причинени виновно на дружеството. Видно от съдържанието на приложените решения, различни състави на Търговска колегия на ВКС приемат, че за да е налице основание за търсене на обезщетение за вреди от недобросъвестно изпълнение на задълженията на съответния стопански ръководител, следва да се има предвид не само неблагоприятния икономически резултат за дружеството през определен период от време, но е необходимо да се установи по безспорен начин, че той се дължи по причина на едно недобросъвестно поведение – умишлено или небрежно, обосновано с конкретните нарушения на съответни правила за стопанската дейност на предприятието с оглед конкретната икономическа обстановка. Липсата на безспорно установено противоправно поведение на ответниците в качеството им на членове на съответния орган изключва възможността за ангажиране на отговорността им по чл. 240 ТЗ. Постановеното в този смисъл решение на апелативния съд е изцяло съобразено с цитираната практика на ВКС. Разликата в крайния резултат произтича от различните факти както и от представените доказателства по конкретното дело, а не от неточното прилагане на закона, както твърди касатора.
Неправилно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика , към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето на поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 331/25.11.2008 г. постановено по в. гр. д. № 501/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: