О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 29,09,2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 468 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗПАД “Б” чрез адвокат Е срещу решение от 24.11.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІІ “г” отделение по в.гр.д. № 855/2008 г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд /СРС/, 52 състав от 19.12.2007 г. по гр.д. № 20131/2007 г., отхвърлящо искове на настоящия касатор, срещу Х. Д. Й. по чл.81 ЗЗ /отм./, вр. чл.19 т.2 НЗЗ /отм./ за 2704 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 1627.03 лв. с присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Х. Д. Й. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с предявени, обективно съединени искове по чл.81 ЗЗ /отм./ вр. с чл.19 т.2 НЗЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД от ЗПАД “Б” срещу Х. Д. Й.. Ищецът претендира платено обезщетение за увредено МПС при ПТП, предизвикано от ответника като водач на МПС, застрахован при него по риска “гражданска отговорност”. Исковете са отхвърлени от СРС, чието решение е оставено в сила от СГС. СГС е приел, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът не е провел при условия на пълно и главно доказване, наличието на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата. Приел е, че представеният протокол на КАТ не установява такова поведение, доколкото страда от съществени пороци и не представлява официален свидетелстващ документ. Прил е още, че не е установено валидно плащане на застраховетелното обезщетение по смисъла на чл.75 ЗЗД, доколкото плащането е извършено на лице, за което по делото няма данни да е упълномощено от увредения да получи плащането.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая касаторът не формулира материалоправен или социалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произвесъл в противоречие с практиката на ВКС, или който е от значение за развитие на правото. Излага най-общи доводи във връзка с обсъждане и проверка на събраните по делото доказателства, които оплаквания могат да бъдат проверени след допускане на касационно обжалване – чл.281 т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК. Сочените решения на отделни състави на ВКС касаят казуси, различни по фактология от настоящия и сами по себе си не обуславят наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.11.2008 г. на Софийски градски съд, ІІ “г” отделение по в.гр.д. № 855/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.