О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 533
София, 16.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 803/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” ООД-Л. срещу решение № 122 от 25.06.2009 г. по т.д. № 191/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 71 от 16.02.2009 г. по т.д. № 121/2008 г. на Варненския окръжен съд. С последното са уважени предявените от А. П. А. , С. А. А. и О. А. А. субективно съединени искове срещу касатора с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД в пълните им размери.
В касационната жалба са наведени всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му. В нея се поддържа, че съдът не се е произнесъл по въпроса за неизправността на купувачката по договора и отправеното от него на 17.06.1999 г. писмо за разваляне на договора, а като основание за упраненото от него потестативно право по чл.87, ал.1 ЗЗД се сочи неизпълнение на задължението й да заплати разликата до пълния размер на продажната цена на обещания имот.
В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя като въпрос, обусловил решаващите мотиви на въззивния съд този за момента, от който започва да тече давностния срок за вземания на неизправната страна по договора, като се поддържа, че този въпрос с обжалваното решение бил разрешен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС, в подкрепа на което твърдение прилага множество съдебни актове.
Ответниците по касация А. П. А. , С. А. А. и О. А. А. чрез процесуалния си представител възразяват срещу допустимостта на касационното обжалване и молят да им се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
С обжалваното въззивно решение е прието, че по сключения с ответника предварителен договор наследодателкатата на ищците е заплатила сумата 18 200 щ.д. С решение по гр.д. № 650/2004 г. на Варненския окръжен съд, влязло в сила на 05.12.2005 г. искът за обявяването му за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлен, от което е направен извода, че е отпаднало основанието за плащане на част от продажната цена на обещания имот. Изложени са съображения, че давностният срок за връщане на сумата по предварителния договор е започнал да тече от датата на влизане на решението в сила, а не с обратна сила, поради което счетено, че искът е предявен преди изтичане на общия давностен срок, установен в чл.110 ЗЗД и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.
Настоящият състав приема, че формулираният от касатора правен въпрос не е от значение за изхода на делото. Видно от мотивите към обжалваното решение, този въпрос не е преценяван от въззивната инстанция, решаващите изводи на която са свързани с момента, в който за купувача по предварителен договор, по отношение на който искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлен възниква вземането му за връщане на платената по него цена. Освен това в конкретния случай жалбоподателят не е подал писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК по предявения иск и след като процесуалната възможност да релевира възражение за разваляне на предварителния договор е преклудирана още пред първоинстанционния съд, то въззивната инстанция не е била задължена да обсъжда подобно твърдение, въведено за първи път във въззивната му жалба. При това положение следва да се приеме, че не е установена основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, което не позволява извършването на преценка за съществуването и на заявените допълнителни критерии за това по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК на ответниците по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 100 лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 25.06.2009 г. по т.д. № 191/2009 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА “Б” ООД да заплати на А. П. А. , С. А. А. и О. А. А. сумата 100 (сто) лв., представляваща направените по делото разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: