2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
гр. София, 02.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 847 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Т. Н., [населено място], представлявана от адв. С. Ч., срещу определение № 60 от 28.02.2019г. по в.ч.гр.д. № 74/2019г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 568 от 13.12.2018г. по т.д. № 119/2018г. на Окръжен съд Ловеч. С потвърденото първоинстанционно определение е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за освобождаване от държавна такса за сумата над 3 800 лева до дължимата държавна такса в размер на 4 800 лева.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като от представената от нея декларация е видно, че имущественото й състояние не обуславя възможност за заплащане на държавна такса от 1000 лева. Поддържа, че би била материално затруднена по начин, който не може да й позволи да реализира предоставените й от закона процесуални права и счита, че съдът не е приложил адекватно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК. Твърди, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Излага съображения за очевидна неправилност на обжалваното определение. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че тя като ищца не е в абсолютна невъзможност изобщо да заплати държавна такса, поради което следва да бъде само частично освободена, като сочи, че такова законово изискване няма. Твърди, че е налице превратно тълкуване на чл.83, ал.2 ГПК, като съдът е извършил преценка въз основа на декларацията на ищцата дали за нея е напълно невъзможно или само затруднено заплащането на държавна такса, което счита за неправилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е приел, че от представените от ищцата декларации се установява, че тя е в работоспособна възраст, няма сключен граждански брак и няма лица, към които е задължена за издръжка, работи и получава месечен доход 900 лева, разполага със собствено жилище в [населено място] и втори имот – Ѕ ид.ч. от вила в [населено място]. С оглед на това е приел, че ищцата е имотно осигурена и няма разходи за покриване на жилищните си нужди, а доходите й са разполагаеми единствено за задоволяване на собственото й битие. По тези съображения е споделил извода на първоинстанционния съд, че макар ищцата да не е в състояние да заплати пълната държавна такса в размер на 4800 лева, тя не е в абсолютна невъзможност да заплати държавна такса за заведения иск в частичен размер, възлизащ на 1000 лева.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящия случай частната жалбоподателка се е позовала на наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не е посочила кой е правният въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Частната жалбоподателка е обосновала искането си за допускане на касационно обжалване и с твърдение за очевидна неправилност на обжалваното определение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 60 от 28.02.2019г. по в.ч.гр.д. № 74/2019г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: