2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
гр. София, 28.09.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1516 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 67 от 14.02.2017г. по в.гр.д. № 66/2017г. на Пловдивски апелативен съд, III гр. състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 4 от 04.01.2017г. по т.д. № 131/2016г. на Окръжен съд – Пазарджик за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд пълно и точно е изложил фактическата обстановка по делото, но е направил неправилни правни изводи, които са мотивирали и постановяването на неправилно определение. Излага съображения, че настъпилата законодателна промяна на чл.694 ТЗ е довела до отпадане на необходимостта от назначаване на особен представител на ответника, тъй като синдикът следва да бъде надлежно конституиран в производството, респ. да изразява становище по спора, да представя доказателства и да се явява в съдебно заседание. Счита, че доколкото задължението му за участие в производството следва директно от закона, процесуалното му поведение не би могло да доведе до нарушаване на правата на дружеството в несъстоятелност поради противоречие на интересите на представител и представляван, като в противен случай синдикът следва да бъде санкциониран. Излага съображения, че въведеното от закона задължение за лично участие на синдика в производството в собствено качество поставя в нова светлина и въпроса за процесуалното представителство на длъжника по делото, тъй като участието на синдика е резултат на необходимостта от защита на интересите и на двете страни – длъжника и кредиторите, които са противоположни, и необходимостта от установяване на обективната истина и с оглед на това процесуалното представителство на длъжника следва да бъде осъществявано от неговите органи. Поради това счита, че следва да отпадне и необходимостта от назначаване на особен представител, а интересите на длъжник и кредитор да се съблюдават от оторизирания орган, а именно – синдика. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за осъвременяване на тълкуването с оглед изменение в законодателството:
1. Какво е процесуалното качество, в което следва да бъде конституиран синдикът в производството по иска с правно основание чл.694 ТЗ?
2. Как се изпълнява задължението на синдика за участие в производството?
3. Кой следва да осъществява процесуалното представителство на длъжника в производството по иска с правно основание чл.694 ТЗ?
4. Налице ли е за синдика процесуалното право да обжалва постановеното решение?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че дружеството – ищец се представлява от К. Л., който е едноличен собственик и управител и на дружеството – ответник, с оглед на което е приел, че е налице противоречие в интересите на представител и представляван, налагащо назначаване на особен представител на ответника по делото. Въззивният съд не е споделил становището на жалбоподателя, че настъпилата промяна на чл.694 ТЗ е довела до отпадане на необходимостта от назначаване на особен представител на ответника, като е изложил съображения, че макар съгласно новата редакция на посочената разпоредба синдикът да е задължен да участва в производството по чл.694, ал.1 – 3 ТЗ, същият участва в самостоятелно качество, а в това производство длъжникът се представлява от своите органи, които съгласно чл.635, ал.3 ТЗ могат да извършват всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. С оглед на това въззивният съд е приел, че невнасянето на разноски за назначаване на особен представител на ответника е пречка за провеждане на производството по предявения иск по чл.694 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два процесуалноправни въпроса са обсъждани от въззивния съд, но по отношение на тях не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 125 от 04.07.2017г. по т.д. № 2591/2016г. в рамките на отговора на поставения правен въпрос е разяснено правното положение на синдика в производството по чл.694 ТЗ. Прието е, че изменението на ТЗ е инспирирано не от разбирането, че синдикът е същинска страна в процеса, а от необходимостта от процесуална симетрия с производството по чл.637 ал.3 ТЗ и с цел създаване на гаранция срещу симулативност на производството по иска по чл.694, ал.1 ТЗ. Синдикът действа в защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност и конституирането му в това исково производство е проявна форма на правомощието му по чл.658, ал.1, т.10 ТЗ. Прието е, че синдикът не е страна по материалното правоотношение, поради което за него са изключени процесуалните правомощия на главните страни по делото – признание или отказ от иска, както и не е подпомагаща страна в процеса, отново с оглед защита на общия интерес. Касае се за особен вид страна, сходна с процесуалното положение на прокурора гражданския процес – чл.26, ал.3 ГПК. Използваният в ал.4 на чл.694 ТЗ термин „длъжен” да участва в производството, не бива да се тълкува в смисъл, че синдикът е необходим задължителен другар в това производство. Наличието на създадена съдебна практика по поставените въпроси, в съответствие с която е произнасянето на въззивния съд, обуславя извод за липса на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Третият процесуалноправен въпрос е важен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Не е налице обаче соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалваното решение правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. В настоящия случай не е налице неяснота на разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, предвиждаща, че в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и 694, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. По прилагането й е формирана трайноустановена практика, според която в производството по иск по чл.694 ТЗ длъжникът се представлява от неговите органите, в какъвто смисъл е възприетото и от въззивния съд. Изменението на чл.694 ТЗ не засяга процесуалното представителство на длъжника в производството по такъв иск, поради което не се налага промяна на формираната съдебна практика.
Четвъртият процесуалноправен въпрос е неотносим с оглед мотивите на обжалваното определение, не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на делото. Поради това този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 67 от 14.02.2017г. по в.гр.д. № 66/2017г. на Пловдивски апелативен съд, III гр. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: