О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
София, 28.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 30.05.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 981 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „П. Х.”АД, [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 209 от 16.08.2016 г., по в.т.д.№ 257/2016 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 38 от 14. 01. 2016 г., по т.д.№323/2011 г. за уважаване на предявения от М. В. С. срещу касатора, като ответник, евентуален иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на всички взети от ОС на акционерите решения обективирани в протокол от 03.02. 2011 г. В останалата част по предявения главен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК въззивното решение е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, който порок – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е обоснован с липса на правен интерес за ищеца от предявения конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ, предвид новонастъпили за ЮЛ – търговец обстоятелства, надлежно вписани и довели до съответна промяна на правното и фактическо положение, чието възстановяване се претендира, на други основания, проявили своите правни последици.
При условията на евентуалност се поддържа и оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, позовавайки се отново на въведеното с касационната жалба оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение, се позовава и на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, а именно: 1.1”Когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, следва ли конститутивния иск по чл.74 ТЗ да бъде отхвърлен като неоснователен?”,1.2 „При предявен конститутивен иск, дължи ли съдът проверка относно възможността като последица при успешно провеждане на иска целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца?”; 2.”Налице ли е валидна покана за свикване на ОС, при условие , че същата отговаря на изискванията на чл. 223, ал.4 ТЗ, но е инкорпорирана в друг документ ?” и 3.”Длъжен ли е съдът при постановяване на решение да вземе предвид и онези факти и обстоятелства, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право?”
За илюстрация на визираното противоречие със задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК по първия от поставените въпроси са цитирани решения на ВКС : № 21 от 25.03.3-13 г., по т.д.№ 290/12 г. на І т.о. и № 215 от 06.08.2012 г., по гр.д.№ 130/ 2011 г. на ІІІ г.о., а по въпрос № 3: № 117 от 21.05.2013 г., по т.д.№ 20/ 2013 г. на ІІ т.о.; № 178 от 13.05.2011 г., по гр..д.№ 984/2012 г. на ІІІ г.о. ; № 2 от 09.02.2017 г., по гр.д.№ 2947 на ІV г.о.; № 234 от 23.12.2016 г., по т.д.№ 54/ 2016 г. на І т.о.
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК се поддържа по отношение на въпрос № 2.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваният акт на въззивния съд да е недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол служебно и без формулиран от касатора конкретен правен въпрос, като преценката за допустимостта се извършва с произнасяне по съществото на касационна жалба. Такава вероятност за недопустимост на обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд в случая отсъства.
Твърдяният от жалбоподателя в тази насока порок е аргументиран с липса на правен интерес от предявения конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ за ищеца, предвид новонастъпили за ответното търговско дружество обстоятелства, довели до промяна във вписаните, въз основа на атакуваните решения на ОС на акционерите, обстоятелства на други основания и обусловени от тях промени в правното и фактическо положение, изключващи настъпване на целените ,с предприетата по исковия ред защита, правни последици. Становището не намира опора в закона и данните по делото, поради което не се споделя от настоящия съдебен състав. Както е посочено в приложеното с касационната жалба решение по чл.290 ГПК №183 от 30.06.2014 г., по т. д. № 695/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС правният интерес от търсената по исков път защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за всички искове, независимо от общото процесуално правило, че при конститутивния иск правният интерес се презюмира със самото предписание на закона, че потестативното право, което произтича от твърдяния в исковата молба фактически състав може да се упражни чрез предявяването му срещу ответника. Безспорно в правната теория и съдебна практика е също, че правният интерес от конкретната търсена искова защита трябва да е налице през цялото времетраене на процеса. Следователно съобразено действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е характерът и на иска по чл.74 ТЗ, както и спецификата на последния дават основание да се счете, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то за страната не съществува правен интерес от търсената с този иск защита, но не такъв е разглежданият случай. Безспорно е, че ищецът е С. е акционер в ответното търговско дружество и към момента на процесното ОС притежава 237 500 акции, представляващи 47.5% от регистрирания капитал на дружеството. Следователно, доколкото по делото отсъстват каквито и да било доказателства, че същият е лишен по надлежно установения в закона ред, да участва в управителните органи на АД, то правният интерес от предявения в срок конститутивен иск е доказан. При уважаването му правоимащият ще получи дължимата правна промяна, такава, какъвто е обоснована за целена в исковата молба, както е посочила и въззивната инстанция. Отделен е въпросът, че установеното от ответното АД изменение в правното му и фактическо положение, не обезсмисля настъпване на целените от ищеца, с уважаване на иска по чл.74 ТЗ, правни последици относно защита на членствените му права, независимо от действието занапред на конститутивното съдебно решение.
С оглед решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт неоснователно е и твърдението за наличие на приложното поле на касационното обжалване, с оглед предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно т. 1 от горецитираното Тълкувателно решение материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело по см. на чл.280, ал.1 ГПК, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск, е обусловил правните изводи на съда по делото. Посочено е още, че този правен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая поставените от касатора въпроси, дори и да са важни, не отговарят на сочените критерии.
По отношение на първия от тях в неговата материалноправна част / 1.1./, не е осъществена общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал.1 ГПК тъй като той въобще не е бил предмет на обсъждане в обжалвания съдебен акт. Следователно не е обусловил решаващата правна воля на съда и като ирелевантен за изхода на делото се явява изцяло хипотетичен. Липсата на общата главна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да е необходимо обсъждане на въведеното от касатора допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Що се касае до втората част на този въпрос/ 1.2./, то със същия жалбоподателят оспорва правилността на преценката, направена от въззивният съд за твърдяната недопустимост на предявения конститутивен иск, поради липса на правен интерес за ищеца. Когато, обаче, правният въпрос е въведен с оглед становище на страната /както е в настоящия случай/, извън решаващите мотиви на въззивното решение с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно е, че дори и да се възприеме тезата на касатора за релевантност на формулирания от него въпрос № 1.2., то по изложените по- горе съображения, недоказана е поддържаната допълнителна процесуална предпоставка – селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото въззивният съд нито е отрекъл необходимостта от преценка правния интерес за ищеца, с оглед на последиците при успешно провеждане на иска по чл.74 ТЗ, нито е отказал извършването на такава, визираното отклонение от задължителната съдебна практика отсъства. Що се касае до правилността на изградения, въз основа на тази преценка, правен извод, то той не подлежи на контрол в производството по селектиране на касационните жалби, поради липса на идентитет между формалните и изрично посочени от законодателя предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.
Формулираният от жалбоподателя въпрос № 2 е значим за изхода по конкретното дело, тъй като с иска по чл.74 ТЗ е оспорен реда и начина на свикване на процесното ОС, но не може да обоснове допускане на касационен контрол, поради недоказаност на поддържаното по отношение на него селективно основание по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, било когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато конкретната приложима правна норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива и се налага корективното и тълкуване, за да се създаде съдебна практика по прилагането и. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба не съдържат доводи за наличие на подобни хипотези, което изключва и приложимостта на въведеното селективно основание, аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст.
Поставеният процесуалноправен въпрос № 3 е относим към приложимостта на чл.235, ал.3 ГПК и несъмнено е релевантен за делото, но позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК е неоснователно. Въззивната инстанция не е посочила в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, че не следва да бъдат взети предвид фактите и обстоятелствата, настъпили след предявяване на иска от значение за спорното право, нито е процедирала в несъответствие със задължителната практика по приложението на чл.235, ал.3 ГПК цитирана от касатора, която е в см., че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това означава, че преценката за основателност на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания, а не в деня на предявяване на иска, което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите настъпи след неговото предявяване.
Именно в съответствие с тази задължителна практика, Варненският апелативен съд е обсъдил въведените с въззивната жалба доводи на настоящия касатор, свързани с новонастъпили за АД обстоятелства, вписани по надлежния ред в партидата му на търговец в търговския регистър, но е приел, че независимо от същите, произтичащи от последващи решения на ОС на акционерите, то доколкото и към момента на приключване на устните състезания ищецът е носител на потестативното право, което надлежно е упражнил с иска по чл.74 ТЗ, не е отпаднал нито правния интерес за защита на членствените му права, предвид вменена му отговорност за вреди и за налагане санкция, нито отсъствието на необходимост от контрола за законосъобразност на предходните взети от ОС на АД решения. Обосноваността и процесуалната законосъобразност на така изградения правен извод на въззивния съд, които всъщност касаторът оспорва, като относими към правилността на обжалвания съдебен акт, не подлежат на контрол в настоящето производство.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на ВКС,ТК не присъжда такива.
Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 209 от 16.08.2016 г., постановено по в.т.д.№ 257/2016 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: