1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
С., 29.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 469/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 331 от 7.11.2011 г. по гр.д.№ 1018/ 2010 г. на Районен съд [населено място], потвърдено с решение № 80 от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 55/2012 г.на Пазарджишки окръжен съд ответниците А. Й. Б., И. Д. Б. и Е. Д. Духова са осъдени на основание чл.109 ЗС да премахнат една ограда, изградена в УПИ VІІ-791,793 в кв.102 по плана на [населено място], собственост на ищцата Е. А. Р.. Със същото решение е отхвърлен насрещният иск, предявен от ответниците също с правно основание по чл.109 ЗС за премахване на масивна двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ VІІ-791, 793.
Ответницата А. Й. Б. е подала касационна жалба срещу решението на въззивиня съд като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. От съдържанието на касационната жалба и развитите оплаквания следва да се направи извод, че предмет на жалбата е само уважения срещу ответницата иск по чл.109 ЗС, но не и отхвърлянето на насрещния иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди,че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВС, изразена в ТР № 31/85 г., според което искът по чл.109 ЗС е на разположение на собственика на засегнатия имот, докато в случая не ищцата Е. Р. е собственик на имота, а майка й Й. Г. Р., поради което съдът е следвало да приеме, че искът е предявен от ищец, който не е легитимиран като носител на материалното право и да го отхвърли. Решението противоречало и на съдебната практика, според която искът по чл.109 ЗС се уважава само когато ответникът създава пречки за собственика да ползва имота си, докато в случая такива пречки не били установени. Като не е приел справка от службата по вписванията относно собственика на имота въззивният съд е нарушил задължението си служебно да следи да процесуалната легитимация на страните и в това отношение решението било в противоречие с ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. С оглед на тези доводи основанието за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира по чл.280, ал. т.1 ГПК, но не и по чл.т.3, както се поддържа в жалбата, тъй като това основание има друго съдържание и не се покрива с оплакването за неправилност на решението.
Ответникът Е. А. Р. оспорва касационната жалба, като счита, че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е относно премахването на ограда, поставена от ответниците в УПИ- VІІ-791, 793 в кв.102 по плана на [населено място], който е собственост на ищцата Е. А. Р.. За да уважи иска по чл.109 ЗС възивният съд е приел, че оградата попада в чужд имот и пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост. Относно легитимацията на ищцата е прието, че тя е доказана с влязлото в сила решение № 263 от 1.06. 2009г. по гр.д.№ 384/ 2009г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на ответниците по настоящия иск, че ищцата Е. Р. е собственик на спорните 18,48 кв.м. като част от УПИ-791,793, върху които попада и оградата, направена от ответниците. Самият факт на съществуването на оградата в имота на ищцата е основание за уважаване на иска за нейното премахване, тъй като пречи на собственика да ползва имота си в неговата цялост.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че твърдението за противоречие на въззивното решение с ТР № 31/82 г. е неоснователно, а оттам и отсъствието на хипотезата за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение искът по чл.109 ЗС може да се предяви срещу всяко лице, което ограничава неоснователно правото на собственост на ищеца. В тълкувателното решение се разглежда по- специално случаят, когато се извършва строеж в съседен имот, но на още по- голямо основание защитата с иска по чл.109 ЗС е приложима и когато е извършен строеж, включително и на ограда, в самия имот на ищеца.
Не е налице и противоречие с ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Към дейността на въззивната инстанция в това тълкувателно решение има отношение само т.4, в която се разяснява как следва да процедира въззивният съд, когато пред него за първи път се констатира нередовност в исковата молба. Разглежданата хипотеза обаче е неотносима към настоящото дело, тъй като по него не е налице нередовност в исковата молба. Главното оплакване на касаторката е за това, че възивният съд не е приел справка от службата по вписванията, от което било видно, че още преди завеждане на делото ищцата е прехвърлила имота на майка си Й. Г. А., което имало отношение към процесуалната легитимация на ищцата. Твърди се в тази насока и нарушение на чл.266 ГПК, тъй като се касаело до ново доказателство, което следвало да се приеме от въззивния съд.
Развитите доводи във връзка с това нарушение на въззивния съд не попадат сред основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като по същността си представляват оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и могат да обосноват отмяна на решението, но само ако касационната жалба се допусне до разглеждане. Основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК не се покриват с касационните основанията по чл.281 ГПК относно неправилност на решението. Отделно от това самата касаторката твърди, че по време на делото ищцата си е възвърнала собствеността на имота / бил й е отново прехвърлен от майка й Й. А./, така че решението е постановено по отношение на действителния собственик на имота и няма основание за отричане на материалноправната му легитимация по предявения иск по чл.109 ЗС.
На практика оплакванията на касаторката се свеждат и до възражения, с които се цели пререшаване на спора относно собствеността на признатите с влязло в сила решение 18,48 кв.м. като собственост на ищцата, което е недопустимо съгласно чл.229 ГПК , а освен това не може да послужи и като основание за провеждане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.109 ЗС настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 55/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Осъжда А. Й. Б. от [населено място] [улица], № 2 да заплати на Е. А. Р. от [населено място], ЕГН [ЕГН] разноски по делото за настоящото производство в размер на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: