О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
София, 03.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева т.д. № 61185/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 15.01.2016 г. по гр.д. № 3859/2015 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 22.10.2014 г. по гр.д. № 10685/2014 г. на Софийски районен съд в обжалваната му част, с която Изпълнителна агенция по околна среда е била осъдена да заплати на И. Д. Т. на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата 9 800 лв., представляваща неустойка по чл. 17 от Договор № 2377 от 01.11.2012 г., както и на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 63 ЗОП да й заплати сумата 1 960 лв., представляваща внесена гаранция за добро изпълнение по чл. 11 от същия договор.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Изпълнителна агенция по околна среда, представлявана от изпълнителния директор на Агенцията. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че изводите на въззивния съд относно релевантните за спора факти не кореспондират със събраните по делото доказателства, както и че поради допуснати от първоинстанционния и въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможността да докаже твърденията си в процеса. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същото е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация И. Д. Т. изразява становище за липса на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Установено е по делото и не е било спорно между страните, че след проведена обществена поръчка същите са сключили договор № 2377 от 01.11.2012 г., по силата на който Изпълнителната агенция по околна страна възложила, а ищцата И. Т. като изпълнител приела да извърши дейности като координатор на проект „Теренни проучвания на разпространение на видове/ оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на страната, финансиран по Оперативна програма „Околна среда- 2007-2013 г.”, със срок на изпълнение 35 месеца, считано от датата на подписване на договора. Стойността на договора е опредена на 98 000 лв. без ДДС, като е уговорено, че плащанията ще се извършват ежемесечно по сметка на изпълнителя след одобряване от възложителя на доклада за извършената работа, съгласно техническата спецификация. В чл. 17 от договора било уговорено, че при едностранно прекратяване на договора виновната страна дължи плащането на неустойка в размер на 10 % от стойността на договора. На 09.10.2013 г. възложителят връчил на изпълнителя 5-дневно предизвестие за едностранно прекратяване на договора, като се позовал на клаузата на чл. 21, ал.2 от същия, предвиждаща възможност за прекратяване на договора по този ред при наличието на виновно неизпълнение, както и на забавено, частично, некачествено и/или лошо изпълнение на задълженията от изпълнителя.
За да намери за основателна претенцията на И. Т. за заплащане на уговорената в чл. 17 от договора неустойка, възлизащата на сумата 9 800 лв., въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява до 09.10.2013 г. да е било налице виновно неизпълнение или неточно или непълно изпълнение на задълженията от страна на ищцата. Изводът е мотивиран с това, че до посочената датата възложителят е приемал изпълнението ежемесечно без възражения, за което е заплащал и съответното възнаграждение. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника, заявено с отговора на исковата молба, че процедурата по обществена поръчка за избор на изпълнител за теренни наблюдения на китоподобните в българската изключителна икономическа зона в Черно море е била прекратявана трикратно по решение на АОП и това е станало поради виновно неизпълнение на задължението на ищцата като координатор на проекта, като е посочил, че причините за прекратяване на обществените поръчки са били различни и че на ищцата не може да бъде вменена пълната отговорност за осъществяване на процедурата. В обобщение е приел, че ответникът не е упражнил валидно правото си да развали договора с едностранно предизвестие, поради което дължи заплащане на уговорената в чл. 17 от договора неустойка, както и връщане на внесената от ищцата гаранция за изпълнение по чл. 11 от договора в размер на 1 960 лв.
След оставяне на касационната жалба без движение за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е представил молба, в която преповтаря изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 281 ГПК. Както в касационната жалба, така и в тази молба, липсва формулиран конкретен правен въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите изводи на съда, нито е мотивирано наличието на някое от специалните основания по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Формалното позоваване на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, без то да се свърже с тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, от която зависи изхода на делото, не може да обоснове достъп до касационно обжалване- т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОКГТК на ВКС. Наведените от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение не попадат в приложното поле на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и не подлежат на обсъждане в тази фаза на касационното производство.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на И. Д. Т. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 900 лв., доказани с приложените към отговора на касационната жалба пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 481759 от 26.04.2016 г. и документ за извършен на същата дата банков превод на сумата по сметка на упълномощения процесуален представител.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.01.2016 г. по гр.д. № 3859/2015 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по околна среда да заплати на И. Д. Т. разноски по делото пред ВКС в размер на 900 /деветстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: