3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
[населено място], 31.07. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 308 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение на Софийски градски съд от 13.02.2012 г. по ч.гр.д. № 1581/2012 г., е потвърдено определение от 23.11.2011 г. на Софийски районен съд, 28 с-в, постановено по гр.д. № 38598/2011 г., с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо по искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК.
Недоволен от определението на СГС е жалбоподателят-ищец В. Н. В., който чрез процесуалния си представител адв. А. Д. от АК-С., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по предявените искове.
В изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са следните: допустим ли е иск за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 316 НК, а именно за констатиране съзнателното използване на неистински документ, респ. документ с невярно съдържание в хода на дадено съдебно производство тогава, когато в хода на същото е оспорена материалната доказателствена сила на този документ, но съдът в решението си не се е произнесъл по този въпрос, както и въпроса – може ли конкретния предмет на установяване при предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК да обуслови преценката за недопустимост на иска, за които се твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Третият въпрос е може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да допусне и обсъди други и без да изложи съображения защо ги отхвърля или въобще не ги допуска, както и следва ли изискването за наличие на правен интерес за предявяване на установителен иск по чл. 124 ГПК да се тълкува разширително, за които се твърди, че във въззивното определение са постановени в противоречие с практиката на ВКС и са приложени следните съдебни актове: – определение № 26 от 19.01.2009 г. по гр.д. № 4744/20089 г. на І г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК, постановление № 7/65 г. на П., решение № 632 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1762/2008 г., ГК, ІV г.о., решение № 221 от 15.04.2002 г. на ВКС по гр.д. № 677/2001 г., ГК, І г.о., решение № 932 от 25.09.1991 г. на ВС по гр.д. № 699/1991 г., ГК, І г.о., решение № 451 от 20.02.1970 г. на ВС по гр.д. № 3335/1969 г., ІІ г.о., решение № 419 от 22.02.1975 г. на ВС по гр.д. № 57/1975 г., І г.о., решение № 41 от 05.06.1985 г. на ВС, ІV г.о., решение № 43 от 01.02.1990 г. по гр.д. № 757/1989 г. на ВС, ІІ г.о. и решение № 416 от 14.03.1962 г. по гр.д. № 248/1962 г. на ВС, І г.о. Определението по чл. 288 ГПК не съставлява задължителна съдебна практика с оглед разрешението, прието в т. 1 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а решенията на отделни състави на ВКС, постановени по стария процесуален ред не съставляват задължителна съдебна практика, а противоречие на съдебната практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по частната жалба Академия на Министерство на вътрешните работи [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на въззивното определение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че производството по исковата молба за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила съдебно решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК, както и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неразкрит. В случая исковата молба е оставена без движение от първостепенния съд с указания до ищеца за отстраняване на нередовности, описани в десет пункта, като с молба са отстранени част от тях. В. съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, тъй като по основния иск за установяване неистинността на официален документ – Акт № 560 от 09.04.1999 г. за публична държавна собственост, представен по приключилото с влязло в сила решение по гр.д. № 4361/2005 г. на СРС, 38 с-в, ищецът не оспорва подписа върху документа, който е на издателя му, което сочи на несъставомерност на твърдяното престъпно обстоятелство и оттам и недопустимост на предявения иск, а по отношение на предявения иск като евентуален – за установяване, че процесния документ е с невярно съдържание, като отразените в него факти не отговарят на действителността, е приел, че също е недопустим, тъй като по съществото си представлява оспорване на материалната доказателствена сила на документа, която е подлежала на контрол в приключилото производство с влязло в сила съдебно решение за установяване на собствеността по гр.д. 4361/2005 г. на СРС, 38 с-в, по който вещен иск е установена собствеността и материалната доказателствена сила на процесния акт за публична държавна собственост. Оттук е изведена и липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявените установителни искове по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В депозираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени правни въпроси от материално и процесуално естество, но същите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на предявените установителни искове, в която връзка и посочената като противоречива съдебна практика в настоящия случай не намира приложение. Така както са поставени първият и вторият въпроси са с теоретичен характер и целят ревизия на приетото от съда по приключилото с влязло в сила решение производство по гр.д. № 4361/2005 г. на СРС, 38 с-в, а останалите два въпроса биха били от значение, ако съдът се беше произнесъл по съществото на спора, а не в хипотезата на недопустимост на исковете. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Като краен извод липсата на изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото по предявените установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, в т.ч. и частните касационни жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното определение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд от 13.02.2012 г. по ч.гр.д. № 1581/2012 г., по частна касационна жалба с вх. № 29024 от 14.03.2012 г. на В. Н. В. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :