7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
гр. София, 05.08.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 938 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. А. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. Н. и ответника ЗД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. И. Г. срещу решение № 1061 от 22.06.2012г. по гр. дело № 713/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение от 10.11.2011г. по гр. дело № 11208/2010г. на Софийски градски съд, I ГО, 10 състав.
Касаторът – ищец Р. А. В. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над присъдените 25 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. и иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над 826,93 лв. до предявения размер 1 400 лв. – мораторна лихва. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Поддържа становище, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът не изразява становище по касационната жалба на ищеца.
Касаторът – ответник ЗД [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решението на СГС в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 12.06.2010г. ПТП заедно със законната лихва, считано от 06.10.2010г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 826,93 лв. – мораторна лихва за периода 12.06.2010г. – 06.10.2010г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 155,96 лв. – разноски по делото, на адв. К. И. Н. сумата 966,54 лв. – адвокатско възнаграждение и по сметка на СГС държавна такса в размер 1 033,08 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Касаторът – ответник прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /решение № 72/12.03.2010г. на ВКС, II г. о., ППВС № 7/30.12.1959г./ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: доказано ли е с надлежни доказателствени средства; попада ли в кръга на ограниченията на чл. 164 ГПК за установяване със свидетелски показания фактът на възникнала техническа повреда в автомобила по време на управление, начинът по който се е отразил на възможността да управлява автомобила и последиците, които е възприел свидетелят.
Ищецът не е изразил становище по касационната жалба на ответника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към тях се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е установил наличието на елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ, а именно: увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество лек автомобил, противоправно и виновно поведение, причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди. Решаващият съдебен състав е приел, че на 12.06.2009г. на пътя [населено място] – [населено място] на разклона за [населено място], [община] водачът на лек автомобил „Л. Ровер“ с ДК № СА 83-98 НМ И. К. е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което са настъпили странично занасяне на автомобила, който е напуснал пътното платно вдясно и с предната си част се е ударил в крайпътно дърво. Възможните причини за настъпване на процесното ПТП са две, при всяка от които е налице противоправно поведение на водача: нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП поради движението му в извъннаселено място със скорост по-висока от 90 км/ч., респективно неупражняване на непрекъснат контрол върху превозното средство – при предстоящ ляв завой водачът не е предприел действия по завиване на автомобила в същата посока. В резултат на настъпилото ПТП ищецът е пострадал като пътник в автомобила – получил е счупване на латералния кондил на дясната голямопищялна кост. Фрактурата е причинила на ищеца трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок от четири месеца, като в продължение на три от тях му е било забранено да стъпва на него и се е предвижвал с патерици. Проведено е оперативно наместване на счупената кост и стабилизиране с винтове, при изписването е предписана рехабилитация, лечебният и възстановителният период са приключили за пет месеца, като през първите два месеца болките и страданията са били по-интензивни, след петия месец болките са се проявявали при преумора на крайника и промяна във времето и към момента на прегледа пострадалият е напълно възстановен с остатъчен белег от операцията на коляното.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция се е съобразила с вида и характера на причинените на ищеца увреждания в резултат на настъпилото ПТП, претърпените от него болки и страдания, тяхната степен и интензитет, стабилизираното състояние, липсата на трайни увреждания на здравето.
Възражението на ответника, че инцидентът е резултат на случайно събитие, което освобождава водача от отговорност, е прието за неоснователно поради това, че не са били ангажирани надлежни доказателствени средства. Решаващият съдебен състав се е аргументирал с обстоятелството, че повредата на един автомобил и причините, поради които същата се е проявила, не се доказват със свидетелски показания, а с техническа експертиза, като свидетелските показания могат да бъдат само индиция за съществуването на технически проблем в превозното средство, но изводът за наличието на повреда следва да бъде наппавен въз основа на заключение на техническа експергиза.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради непоставяне на обезопасителен колан също е прието за неоснователно след обсъждане на заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелката Б..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на ищеца:
По отношение на релевантните за спора материалноправни въпроси не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, които са доказани от ищцовата страна, степента и интензитета на болките и страданията, възрастта на пострадалата към момента на настъпване на ПТП, стабилизираното състояние, липсата на сериозни последици и неблагоприятна прогноза за в бъдеще.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по н. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о. и решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени вредите, е настъпило на 12.06.2010г., отчел е установените по делото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 25 000 лв., въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
По релевирания от ищеца материалноправен въпрос относно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент има формирана постоянна практика на ВКС, обективирна в решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно която при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по посочената наредба нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл като се е съобразил, че процесното ПТП е настъпило на 12.06.2010г., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съдебен състав не е постановил решение в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Не е налице и твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като касаторът не е представил противоречива съдебна практика по идентични дела.
Останалите оплаквания в касационната жалба представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По касационната жалба на ответника:
Релевираният от касатора – ответник довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от него част по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК е неоснователен.
Посоченият от касатора – ответник процесуалноправен въпрос „попада ли в кръга на ограниченията на чл. 164 ГПК за установяване със свидетелски показания фактът на възникнала техническа повреда в автомобила по време на управление, начинът по който се е отразил на възможността да управлява автомобила и последиците, които е възприел свидетелят“ е във връзка с установяване на механизма на процесното ПТП. Механизмът за настъпване на пътно-транспортното произшествие е изяснен със заключението на автотехническа експертиза, което не е оспорено от ответника по иска, и в съответствие с постоянната практика на ВКС е обсъдено от въззивната инстанция заедно с останалите събрани доказателства.
Доводът за противоречие с решение № 72/12.03.2010г. по гр. дело № 905/2009г. на ВКС, II г. о. и ППВС № 7/30.12.1959г. е неоснователен, тъй като посоченото решение е неотносимо, защото не дава отговор на релевантните за настоящия спор правни въпроси и се отнася до искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, а т. 2 от ППВС № 7/30.12.1959г. не е нарушена, тъй като въззивният съд след обсъждане на събраните доказателства е приел, че елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на застрахователя са налице: увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество лек автомобил, противоправно и виновно поведение, причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди.
Останалите инвокирани в касационната жалба на ответника оплаквания представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1061 от 22.06.2012г. по в. гр. дело № 713/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.