3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
гр. София, 06.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4484 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 122629/09.10.2019 г. на Г. И. С., чрез адв. Н. К., срещу въззивно определение № 20277/02.09.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 10913/ 2019г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено определение № 38226/12.02.2019 г., постановено по гр.д. № 74154/2016 г. на Софийския районен съд, е оставено без уважение искането на страната за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Жалбоподателят счита, че въззивното определение е неправилно, поради което моли за неговата отмяна.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуване на погасено по давност вземане, когато с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска.
Ответната страна по касационната частна жалба – „Топлофикация София” ЕАД – не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ответникът с отговора на исковата молба е заявил признание на предявения иск за несъществуване на вземането като погасено по давност, както и че с поведението си не е дал повод за предявяването му, тъй като не е предприел никакви действия за принудително събиране. За такова поведение не следва да се счита включването на погасени по давност задължения в издавани до потребителя съобщения за наличие на парични задължения, тъй като изтичането на давността не прекратява самото субективно право – след изтичане на погасителната давност вземането продължава да съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо (чл. 118 ЗЗД). Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл, отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора – ответник само, ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения основателен иск. Съдът се е позовал и на приетото по този вид спорове в практиката на ВКС, че кредиторът не отговаря за разноските, направени в исковия процес, ако признае основателността на иска, а длъжникът не се е възползвал от възможността си да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес. В случая липсват данни ищецът да се е позовал извънсъдебно пред кредитора си на изтеклата погасителна давност, респ. срещу него да са заведени съдебни производства за събиране на вземането. Същевременно, предявеният в настоящото производство иск не е бил оспорен от ответника, поради което е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът не дължи на ищеца заплащане на разноските по делото.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставеният от касатора правен въпрос е релевантен, но същият не обуславя селектирането на жалбата.
По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения – определение № 75/21.04.2017г. по ч.гр.д.№ 1371/2017 г., І г.о., определение № 95/ 22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение № 318/ 25.07.2018г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4586/ 2018г., ІІІ г.о. на ВКС и др., която се споделя от настоящия състав. Според приетите правни разрешения, предявеният отрицателен установителен иск за несъществуването на вземане като погасено по давност, длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането продължава да съществува, но то не може да се събере със средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо (чл. 118 ЗЗД). Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно извършено (вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск).
Извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Приетото от въззивния съд не е в противоречие с цитираната практика на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 20277/02.09.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 10913/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.