1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№534
гр. С., 08.07..2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело №321 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]-гр.С. чрез процесуалния му пълномощник срещу определение № 14813от 17.10.2010 г. по ч.гр.дело №9157/2010г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане №687 от 23.09.2010 г. на СРС по ч.гр.д. №43225 /09, с което е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410ал.1 от ГПК за сумата от 22 344 лева срещу [фирма]-С..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че от страна на жалбоподателя е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . Същото не е отговаряло на законовите изисквания на чл. 410 ал.2 от ГПК, досежно своето съдържание: липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава твърдяното вземане. Ето защо и доколкото липсва законова правна възможност в заповедното производство за отстраняване нередожвностите на заявлението, то съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос, следва да се конкретизира от съда, на базата на изложените от жалбоподателя оплаквания, до редовността на съдържанието на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ал.1 от ГПК.
По така конкретизирания правен въпрос вече е налице константна практика на ВКС, с която е преодоляно съществуващото противоречиво решаване на обуславящия въпрос от съдилищата в периода непосредствено след въвеждането с новия ГПК от 2007 г. на института на заповедното производство като част от българското гражданско процесуалното право. Така в Определение № 844/28.10.2010 г. по ч.т.д. № 731/2010 г. на ВКС, ТК, 2-ро т.о., както и в цитираните в него множество съдебни актове на върховната касационна инстанция се застъпва категоричното становище, че в заявлението по чл.410 ал.2 ГПК заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане като посочи фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и изискуемост в степен осигуряваща яснота за съда относно спорното право и гарантираща в един по-късен момент правото на защита на длъжника чрез подаване на възражение срещу заповедта. Липсата на изложение на тези обстоятелства в самото заявление по чл.410 ал.2 от ГПК не се отстранява подобно на нередовностите на исковата молба, а води до отказ от страна на сезирания съд да издаде желаната заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В настоящия случай заявлението не съдържа изобщо изложение на обстоятелствата, от които се твърди, че произтича самото вземане .
От всичко изложено следва, че няма основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, тъй като в обжалвания акт обуславящите правни въпроси са разрешени в унисон с цитираната константна практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14813от 17.10.2010 г. по ч.гр.дело №9157/2010г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.