2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
С. 9.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1536/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д., подадена чрез адвокат М. А., срещу въззивно решение № 1409 от 29.07.2011 г. по гр.д. № 99/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4898 от 29.10.2010 г. по гр. дело № 1107/2009 г. на Софийски градски съд в частите, с които са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Прокуратура на Република България искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4000 лв. и до 11 000 лв., за имуществени вреди в размер на 16 682 лв. и за присъждане на мораторна лихва върху посочените суми.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос следва ли да се ангажира отговорността на ответника за пропуснати трудови доходи при еднакъв доказателствен материал по всяко едно от делата, по които са постановени решения, като по част от делата са присъдени имуществени вреди и за критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, претърпяни от пострадало лице с оглед обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4ЗОДОВ. Приложени са съдебни решения.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна- Прокуратура на Република България.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Софийски апелативен съд, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд е отхвърлил предявеният от В. Д. срещу Прокуратура на Р България иск за заплащане на обезщетение за разликата над 4000 лв. до 11000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, производството по което е прекратено и иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 682 лв., неполучено трудово възнаграждение за периода 2.11.2005 г. до 5.04.2006 г. Приел е, че с постановление от 4.07.2003 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.242, ал.4, пр.1 вр. ал.1, б.”б”, пр. 2 НК, като наказателното производство е било прекратено с постановление на О. [населено място] на 10.04.2008 г. Изложил е съображения, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратура на Република България за претърпяните от Д. вследствие на обвинението неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1,т.2, пр. 2 З., тъй като водено наказателно производство е приключило с постановление за прекратяване, поради това че деянието не е извършено от лицето. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определил на 4000 лв., като е приел, че за определен период от време са били ограничени социалните контакти и реализация, че през периода от повдигане на обвинението до прекратяването на наказателното производство е бил принуден да живее в очакване на евентуално наказание, както и че цялостното състояние на Д. за което се дължи обезщетение е причинено не само от това наказателно производство, а и от водените срещу него други тринадесет. По останалите тринадесет наказателни производство са образувани отделни съдебни производства за обезщетение по реда на З.. Затова обезщетението следва да бъде съобразено с евентуалните обезщетения, които ще се присъдят по другите дела, като по този начин неимуществените вреди ще бъдат обезщетени в пълен обем. По отношение на претенцията за имуществени вреди, основана на пропуснати от Д. трудови възнаграждения, въззивния съд е приел, че по делото не е установена пряка причинна връзка между воденото наказателно производство и пропускането на доходите.
По поставения материалноправен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.2 З. за претърпените от Д. неимуществени вреди не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики- характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Когато съдът е преценил всички релевантни за спора доказателства, обезщетението е определено в съответствие с принципа за справедливост. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти. За пълнота на изложението следва да се отбележи, и че за представените съдебни решения няма данни да са влезли в сила, а съдебната практика се формира на база влезли в сила съдебни решения.
В изложението не е формулиран правен въпрос по отхвърления иск за присъждане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди, съставляващи пропуснати трудови възнаграждения. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в едни случаи търсеното обезщетение е присъдено частично, а в други искът е бил отхвърлен. Допускането до касационно обжалване се обосновава с обстоятелството, че по отделните съдебни производство по които Д. е претендирал обезщетение за пропуснато трудово възнаграждение е постановен различен резултат, видно от приложените съдебни решения на състави на СГС, постановени по разделените в отделни производства дела.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като липсва формулиран правен въпрос, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Т. противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по иска за обезщетение за претърпяни имуществени вреди и приетото в представените съдебни решения по другите дела, не обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. За да е налице соченото основание въпросът, по който се е произнесъл въззивния съд трябва да е разрешен в противоречие с дадените разрешения по същия въпрос в приложените съдебни решения. В случая се поддържа, че е налице противоречие с представените съдебни решения, за които няма данни да са влезли в сила. Както вече се посочи същите не формират съдебна практика и на тях страната не може да се позовава, за да обоснове наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1409 от 29.07.2011 г. по гр.д. № 99/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: