О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.534
гр.София, 01.07.. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 420/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
З. П. Б. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 6* от 21.11.2008 год. срещу въззивното решение № 285 от 05.11.2008 год. по в.гр.дело № 300/2008 год. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия, втори състав, с което е обезсилено решение № 824 от 10.01.2008 год. по гр.дело № 1492/2007 год. на Пернишкия районен съд и е прекратено производството, образувано по предявения от касатора иск за признаване за установено по отношение на О. П., че е собственик по наследство на имот пл. № 6* в кв.615 по действащия план на гр. П. от 1999 год., с площ 209 кв.м.. Поддържа се оплакване за необоснованост на въззивното решение с искане за отмяната му и уважаване на иска. С молба-допълнение вх. № 6* от 05.12.2008 год. се поддържа, че са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че имот № 6* от 209 кв.м. никога не е бил отчуждаван – същият представлявал средната част от имот № 2* по плана от 1956 год., от който били отчуждени и възстановени с реституционни искове южната и северната част. С нова молба-допълнение вх. № 1054/18.02.2009 год. касаторът сочи, че процесният случай попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – „точно прилагане на материалния закон” и иска „тълкуване на тезата, приета от Пернишкия окръжен съд, че процесният имот № 6* е отчуждаван и кои писмени и устни данни или други сочат, че е отчуждаван”. С касационната жалба се представят копие от решение от 27.04.2001 год. по гр.дело № 45/2000 год. на Пернишкия окръжен съд и препис от първата страница на заповед № 293 от 22.02.2005 год. на кмета на гр. П., съдържаща част от мотивите на същата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В мотивите на обжалваното решение е прието, че ищецът/сега касатор/ твърди, че: процесният имот пл. № 6* в кв.615 по плана от 1999 год., с площ 209 кв.м. „… е част от имот пл. № 2* в кв.200 по отменения план на града от 1956 год., който целият е отчужден за обществено мероприятие”; имот пл. № 2* в кв.200 по плана на града от 1956 год. по силата на действащия план на гр. П. от 1999 год. е разделен на три отделни имота -, № 2* и № 6* в кв.615 и заявява, че: имоти пл. № 2* и № 2* са му възстановени последователно с решение и заповед на кмета на О. П., с изключение на процесния имот № 6* който незаконосъобразно е актуван като общинска собственост, което обосновава правния му интерес от предявяването на иска срещу О. П. с петитум – да се приеме за установено, че процесният имот е собственост на ищеца.
Въз основа на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд приел, че процесният имот пл. № 6* в кв.615 по плана от 1999 год. е част от имот пл. № 2* в кв.200 по отменения регулационен план на града от 1956 год., тъй като действащият регулационен план от 1999 год. разделя последния имот на три части, както следва: една част попада в имот пл. № 2* в кв.615, друга – в имот пл. № 2* в кв.615, за който е отреден УПИ ХХІV-23481, 23491, 23511, а от третата част е образуван имот пл. № 6* в кв.615. Прието е, че на ищеца/касатор/ са възстановени имоти № 2* и № 2* в кв.615 по плана от 1999 год.
Решаващ мотив на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на производството е, че исковата съдебна защита е недопустима поради наличието на административен ред за възстановяване на собствеността, което право ищецът/касатор/ не защитил по предвидения в ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС ред.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо: а/ произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго.
Формулираното от касатора искане за „тълкуване на тезата, приета от ПОС, че процесния имот № 6* е очуждаван и кои писмени и устни данни или други сочат, че е очуждаван”, съставлява доразвитие на оплакванията му за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на въззивното решение, които по смисъла на чл.281, т.3 ГПК са основания за касационно обжалване. По тяхната основателност, обаче Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само доколкото е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба и допълнителните молби-уточнения към нея не съдържат твърдения за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, нито за противоречиво разрешаван от съдилищата съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Представените с жалбата преписи от решение от 27.04.2001 год. по гр.дело № 45/2000 год. на Пернишкия окръжен съд и заповед № 293 от 22.02.2005 год. на кмета на гр. П. са доказателства, представени по делото /л.л.3-4 и 22-23 от гр.дело № 1492/2007 год./ и не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285 от 05.11.2008 год. по в.гр.дело № 300/2008 год. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия, втори състав, по жалба вх. № 6* от 21.11.2008 год., подадена от З. П. Б. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: