О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
гр.София, 17.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на 28 юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 165/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” ООД гр. В. подадена чрез процесуалния му представител а. Т. Н. от АК-Варна срещу решението на Варненския апелативен съд № 115/13.06.2008 г. постановено по в.т.д. № 286/2007 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 31/19.01.2007 г. по т.д. № 966/2005 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца – касатор срещу З. “Е” А. – гр. С. иск по чл.399, ал.1 във вр.с чл.380 (отм.) ТЗ за заплащане на сумата 104 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка на имущество-стока (консерви) № 0100007931/09.08.2004 г. при покриване на рискове по клаузи “А” и “Б” от Общите условия, както и обективно съединения иск по чл.86, ал.1 ЗЗ. за мораторна лихва в размер на 150 лева за периода от 26 септември до 25 октомври 2005 г. върху претендираната главница, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, изолирано и едностранно е тълкувал фактите по делото и заключенията на назначените експертизи, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че спорът е решен при непълнота на доказателствата, при неточно прилагане на закона и в противоречие с практиката на съдилищата и ВКС.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Позовава се на съдебна практика на ВКС по имуществените застраховки, изразена в решение № 397/02.06.2000 г. по гр.д. № 1455/1999 г., решение № 247/06.04.2006 г. по т.д. № 742/2005 г., решение № 950/31.10.2005 г. по т.д. № 242/2005 г. и решение № 627/21.10.2004 г. по т.д. № 3/2004 г. постановени от различни състави на Търговска колегия на ВКС.
Ответникът по касационната жалба З. “Е” А. гр. С., както и помагачите по делото Г. С. Г. и Л. Веселова Г. – двамата от гр. В. не ангажират становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационното обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените в касационната жалба доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво в съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на постановения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца – касатор иск по чл.399, ал.1 (отм.) във вр.с чл.380 (отм.) ТЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка на стока – консерви, сключен между страните на 09.08.2004 г. при покриването на рискове по клаузи “А” и “Б” от Общите условия, както и иска за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗ. за забавено плащане на посочената главница, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора по главния иск. Анализирайки целия доказателствен материал по делото, включително заключенията на назначените в двете инстанции многобройни технически и геоложки експертизи съдът е приел, че срутването на части от сградата използувана за складови помещения довело до унищожаване на съхраняваната в тях застрахована стока не е предизвикано от проливен дъжд, нито е в резултат на проявено свлачище. Вещите лица са категорични, че няма външни следи от свличане на земни маси по терена над сградата и в близост до нея. Липсват обективни данни за наличие на активни свлачищни процеси. Преобладаващото мнение на експертите от техническата и двете геоложки експертизи е, че настъпилото разрушаване е вследствие на дълъг процес на оводняване на основите на сградата, който се е развивал бавно във времето през един продължителен период, като са причинени пукнатини и амортизиране на конструктивни елементи на сградата. Липсата на повърхностни отводнителни канавки, както и неизпълнен дренаж около самата сграда, които да отвеждат дъждовните води допълнително засилват процеса на просмукването им в земните пластове. Необходимо е било да се предприемат съответните укрепителни мероприятия на сградата. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че разрушаването на сградата в частта й над хладилни камери 3 и 4 причинило повредата на застрахованата стока не представлява покрит риск по смисъла на клаузите “А” и “Б” от застрахователния договор. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с разпоредбите на чл. 188, ал.1, чл.127, ал.1 и чл.157, ал.3 ГПК (отм.) и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи.
Касаторът не сочи материалноправния или процесуален въпрос, който е от съществено значение за решаването на възникналия между страните спор – предмет на настоящото дело. Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение, наведените доводи във връзка с допустимостта на касационното обжалване представляват всъщност оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочените оплаквания, както и твърдяното нарушение по чл.188, ал.1 ГПК (отм.) по отношение извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства по конкретното дело са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, ал.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Представените към жалбата решения на състави на ТК на ВКС не обосновават противоречива съдебна практика по приложението на чл.399 (отм.) ТЗ във връзка с имуществените застраховки. Различието в крайния резултат е обусловено от разликата в конкретните факти и обстоятелства по всяко едно от делата, които трябва да бъдат съобразени от съда при постановяване на решението. Преценката на фактическия и доказателствен материал извършена от съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт.
Не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето на поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 115/13.06.2008 г., постановено по в.т.д. № 286/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: