О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 10 ноември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 3451/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба от К. А. Т. и М. И. Т., двамата от [населено място], приподписана от адвокат К. Т. и по частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат П. Б., срещу определение № 1270 от 29.05.2017 г. по в. ч. гр. дело №1297/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на [фирма] против определение № 1721 от 23.02.2017 г. по гр. дело № 14138/2016 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното определение е оставена без разглеждане като недопустима молбата на [фирма] за спиране на въвод във владение по изп. дело № 38/2016 г. на ЧСИ М. О., с район на действие Пловдивския окръжен съд, осъществен на основание влязло в сила на 13.11.2013 г. постановление на съдебния изпълнител от 27.05.2011 г. за възлагане на имот с идентификатор 73242.150.240 по кадастралната карта на [населено място], [община], обл. П..
Ответниците по частните жалби [фирма] и Красимира И. Димитрова, считат жалбите за основателни.
Ответникът по частните жалби [фирма], [населено място], оспорва жалбите. Претендира присъждане на деловодни разноски.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., констатира следното:
С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение жалбата на [фирма] против определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба, с която се иска спиране на въвод във владение по изпълнително дело.
Съгласно приетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 от 14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК не подлежи на касационно обжалване освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено изрично, че съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат определения на въззивни съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи развитието на делото и определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК не попада в посочените категории актове – това определение несъмнено не е преграждащо, нито разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на това производство. По своята правна същност, производството по чл. 524 ГПК е специфично производство за обезпечаване на бъдещ иск – спирането на принудителното изпълнение обезпечава бъдещия иск на третото лице, заявяващо права върху присъдения имот, което по своя характер е обезпечителна мярка. Определението по чл. 524 ГПК има привременен характер, тъй като действието му е до приключване на производството по иска на третото лице, като целта му е да съхрани статуквото предвид претендираното от третото лице право върху имота.
Според тълкувателното решение на касационен контрол не подлежат определенията на въззивния съд, с които се оставя без уважение частната жалба както срещу отказа на първата инстанция да допусне обезпечение на иска, така и срещу тези, с които се връщат или се оставят без разглеждане като недопустими молбите за обезпечение на иска.
ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение, което не подлежи на касационно обжалване.
Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Съобразно изхода на спора жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на [фирма], [населено място], деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение както следва: К. А. Т. и М. И. Т. – 1000 лв. и [фирма] – 800 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните касационни жалби на К. А. Т. и М. И. Т., двамата от [населено място], и на [фирма], [населено място], срещу определение № 1270 от 29.05.2017 г. по в. ч. гр. дело №1297/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. А. Т. и М. И. Т., двамата от [населено място], да заплатят на [фирма], [населено място], 1000 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 800 лв. деловодни разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.