О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
[населено място], 10.07.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2424 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] в /н/ срещу решение № 57/4.03.2014г. постановено по в.т.д. №636/2013г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 580/18.06.2013г. по т.дело № 2117/2010г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е уважен положителния установителен иск по чл.694 ТЗ, предявен от [фирма] срещу [фирма] в /н/ при участие на третите лица помагачи на ответника К. Ф. Лимборг, Артгур Ф. А., Х. В. Г., Г. С. Стюрман и А. Енгелбертус М. Ноллен.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба и липса на валидно възражение по чл.690 ТЗ. Поддържа се също неправилност на решението поради незаконосъобразност, допуснати процесуални нарушение от първата инстанция, неотстранени от въззивния съд и необоснованост, тъй като правните изводи на ВАС почиват не на логически заключения изведени от доказателствения материал, а на взаимно изключващи се допускания и предположения. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, по съображения изложени в отговор на касационната жалба на [фирма] в /н /. Няма направено искане за присъждане на разноски за изготвения отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По допустимостта на въззивното решение:
Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск – плюс петитум, което се изразява в несъвпадане между предявеното вземане по чл.685ТЗ и предявения установителен иск. Твърди се, че ищецът [фирма] е предявил иск за вземане по договор за кредит 1547/2007г. определено по размер, период, основание като усвоени средства за периода 31.01.2008г. до 6.01.2009г., а в мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че вземането на банката произтича от Анекс №3/1547/2007г. от 23.09.2009г. Освен това ищецът и съдът в решаващите мотиви се опират на счетоводни записвания” за корекция и задължения” на дружеството – в несъстоятелност на 31.01.2010г. със сумата от 356 287.68 лв. Такова обстоятелство и такъв период на усвояване на кредит 1547/2007г. не е заявен от ищеца в молбата по чл.685 ТЗ, нито в исковата молба на Банката.
При съпоставка между предявените от кредитора вземания в производството по несъстоятелност и тези по исковата молба е налице съвпадение като основание на вземането, размер и периоди на претендираните възнаградителни лихви. Съдът се е произнесъл по иска, така както е предявен / с корекция на възнаградителните лихви, които са уважени в по-малък размер от претендираните, съответно за 9 905.25 лв. и 3201.71 лв./. От установените факти следва, че съдилищата не са се произнесли извън предмета на спора, с който съдът е сезиран, поради което няма основание за проверка на решението с оглед на неговата допустимост. Изключването на предявените вземания от списъка на синдика с определението по чл.692, ал.4 ТЗ е основание за банката да предяви установителен иск по чл.694, ал.3 ТЗ.
Потвърдените действия от банката на лицето, което я е представлявало в производството по чл.690 ТЗ също не обоснова извод за недопустимост на решението на съда по предявения иск по чл.694 ТЗ.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
1.Разпоредбите на чл.40 ЗЗД във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД намират ли приложение по отношение на управителите на търговското дружество във връзка със сключените от тях сделки, когато са във вреда на дружеството, като частен израз договорите да не противоречат на добрите нрави?. Поддържа се критерия по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречие на решението с решение №605/2008г. на Бургаския окръжен съд и решение по гр.дело № 1065/2007г. на Пловдивския апелативен съд.
ВАС е счел за неоснователно възражението на дружеството в несъстоятелност за нищожност на договора за кредит на основание чл. 40 ЗЗД, вр. с чл. 38 ал. 1 ЗЗД. Изложено е, че забраната по чл. 38 ал. 1 ЗЗД е приложима при договорното представителство, но не и при органното представителство, поради което сделката сключена между юридически лица търговци, при която представляващия едното дружество е действал във вреда на представлявания не е недействителна. В тази хипотеза, според ВАС, юридическото лице разполага с възможност да защити правата си чрез иск за вреди спрямо управителя. Изложен е допълнителен аргумент за недоказаност на субективно намерение за увреждане. Доколкото съдът се е позовал на липсата на един от елементите от фактическия състав на увреждащата сделка – субективния елемент – наличието на намерение за увреждане у представителя и третото лице, а този извод се извежда от установената по делото фактическа обстановка, въпросът се явява обусловен от установените по делото факти, поради което не изпълнява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, което не налага обсъждане на допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и представената съдебна практика.
2. Приложим ли е чл.301 ТЗ по отношение на сделки, сключени с кредитна институция – банка ? Като допълнителен критерий се поддържа чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие с решение № 1884 по гр.дело №1681/1998г. на ВКС. Варненският апелативен съд е изложил мотиви, че договорът за банков кредит е търговска сделка, а чл. 301 от ТЗ установява презумпцията, че при действие без представителна власт сключената сделка се счита потвърдена, ако търговецът не се е противопоставил веднага след узнаването, какъвто е конкретния случай с оглед на извършените от търговското дружество плащания на дълга по договора за кредит. ВАС се е позовал на представеното от банката изрично изявление за потвърждаване на действията. Изложен е аргумент, че тъй като договорът произвежда действие за представлявания, оспорването на представителната власт от другата страна по договора е предявяване на чужди права, което е недопустимо. Доколкото изходът на делото е предпоставено на самостоятелно основание от разрешаването на правни въпроси, по които не е посочен от жалбоподателя въпрос, то отговорът на формулирания въпрос не би обусловил различен резултат по спора между страните, поради което липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК да допускане на въззивното решение до касация.
3.Редовно ли е връчването на съдебни книжа, извършено от лице, което не е служител на дружеството, не се намира на адреса на управление на дружеството, няма юридическо образование и няма надлежно пълномощно за получаване на съдебни книжа? Касаторът се позовава на критерия по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – постановено по реда на чл.290 ГПК решение №14 по гр.дело № 292/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. Поставеният процесуален въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обсъждан от въззивния съд, по него не са изложени мотиви, поради което не се явява обуславящ изхода на спора. След като въпросът не изпълнява общата предпоставка за селектиране на касационната жалба, на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС не се обсъжда критерия по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
4. При пропуск на първоинстанционния съд да състави и обяви на страните доклад по делото след конституирането на отв. дружество и при релевирано възражение в този смисъл пред въззивната инстанция, длъжен ли е въззивният съд да обяви доклад по делото и да разпредели доказателствената тежест? Въпросът не е обуславящ изхода на спора, тъй като във въззивната жалба конкретни оплаквания във връзка с изготвения от окръжния съд доклад по делото от 31.05.2011 г. не са правени и Варненският апелативен съд не се е произнесъл в решение по такъв въпрос. Съгласно т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно / чл.269, изр.2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или в отговор на въззивната жалба страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, дори да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието на чл.146, ал.1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията , дължими от първата инстанция.
5.Има ли характер на признание на иск изявлението на страната или неин представител, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право? Като допълнителен критерий се сочи противоречие с решение № 174 по гр.дело № 640/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №475 по гр.дело № 1311/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение № 362 по гр.дело № 1420/2011г. на ВКС, ІV г.о. Поддържа се, че в отговора на въззивната жалба / стр.4/ представителят на банката е направил изявление, че наистина е налице плащане по кредит 1547/2007г. на 4.01.2010г. на сумата от 352 190.74 лв., но отразените във всички счетоводни документи плащания не са били истински, а „виртуални”, „извършени служебно от банката”. Въпросът също не обосновава общата предпоставка да е от значение за изхода на делото, тъй като в отговора на въззивната жалба не се съдържа признание на факт за погасяване на задължението на кредитополучателя със средства на управителя на дружеството. Отговорът съдържа обяснение за извършените от банката записвания и тяхното правно значение по начина посочен от ищеца, основани на заключенията на счетоводните експертизи, но не и признание на факта за извършено плащане и погасяване на дълга от кредитополучателя.
Касаторът формулира въпрос : При положение, че съдът е приел, че е налице симулативна сделка / плащане/ следва ли да бъдат приложени правилата на дисимулираната такава и да изследва въпроса коя е тя? Въззивният съд не е направил извод за симулативна сделка, поради което формулирания въпрос не обосновава основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по този въпрос. Варненският апелативен съд е изложил правни съображения, основани на фактите по делото, за неоснователност на възражението на кредитополучателя [фирма], че е погасен дългът по договор 1547/2007 г. Изводът е направен и при отчитане на нормативната уредба за откриването, воденето и отчетността по платежни сметки и изискванията към платежните операции към процесния период – Наредба № 3 /16.07.2009 г. за условията и реда на изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Според чл. 2 ал. 2 от Наредбата плащане от платежни сметки се извършва само по нареждане или предварително съгласие на титуляра, а в случая съществуването на първичен документ доказващ извършване на плащането не се твърди от ответника и не се представя по делото. Съществуването на задължението на кредитополучателя по дълга [фирма] за периода 1.01.2010 – 31.03.2010 г., отчетено в оборотната ведомост за синтетични сметки и подсметки на ответника в Дневник на сметка 509 „Други парични средства”, съдът е ценил на основание чл. 55 ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ като доказателство, че в търговските книги задължението по договора за кредит в размер на исковата претенция продължава да се води. Касаторът не обосновава и допълнителен критерий, доколкото поддържа „ Въпрос за развитие на правото” и не излага аргументи, отговарящи на критериите, дадени в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по тълкуването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №57/4.03.2014г., постановено по в.т.дело № 636/2013 г. Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: