3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4206 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на З. В. М. – Д. чрез адвокат Е. З. от АК – София срещу определение № 2288 от 28.01.2019 г. по гр.д. № 1006/2019 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение подадената от нея частна жалба против определение от 13.11.2018 г. по гр.д. № 39279/2018 г. на Софийски районен съд, 83 състав, с което не се приема за съвместно разглеждане по делото предявения от ответницата насрещен иск за развод по вина на съпруга.
Жалбоподателят твърди, че въззивното определение е неправилно и иска то да бъде отменено, като поставя въпроса за задължението на съда да определи служебно правната квалификация на иска, като поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От Н. Г. Д. чрез адвокат В. З. от АК – София е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите на частния жалбоподател и твърди, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че определението, с което се оставя без уважение искането на ответника за съвместно разглеждане на предявен насрещен иск на основание чл.49, ал.3, вр. с ал.1 СК, подлежи на обжалване поради това, че той не може да бъде разгледан в отделно производство, тъй като е идентичен с предявения от ищеца иск за развод на основание чл.49, ал.1 СК /В същия смисъл определение № 589/15.10.2010г. по гр.д.№ 489/2010г. на ВКС, ІV г.о./.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, допускането на касационно обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, т.е. посочването на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, който е обусловил правните изводи на съда и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК или в хипотезите на чл.280, ал.2 ГПК.
Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд /напр. решение № 71/02.02.2010 г. по гр.д.№ 138/2009 г., ІІІ г.о, решение № 45/20.04.2010 г. по т.д.№ 516/2009 г., ІІ т.о., решение № 196/15.10.2013 г. по гр.д.№ 1348/2012 г., III г.о., решение № 388/02.12.2013 г. по гр.д.№ 1030/2012 г. IV г.о., решение № 359/16.01.2014 г. по гр.д.№ 1209/2013 г., ІV г.о, решение № 226/08.12.2016 г. по гр.д.№ 1349/2016 г., ІІІ г.о., решение № 234/30.01.2019 г. по т.д.№ 711/2018 г. на ІІ т.о./, предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите обстоятелства, на които основава иска си и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска, въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на предмета, с който е сезиран (очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен, след надлежно заявени искания), но сам подвежда под приложимата правна норма твърденията и исканията на страните, като не е обвързан от квалификацията, сочена от тях. Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд и се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, които формират основанието на исковата претенция и от заявеното в петитума искане за защита.
По делото се установява, че Н. Г. Д. е предявил иск за развод срещу З. В. М.-Д., като е поискал съдът да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В писмен отговор на исковата молба ответницата е изложила твърдения за брачни нарушения от страна на ищеца и също е поискала прекратяване на брака между тях, но единствено по негова вина. В първото по делото заседание, ответницата е направила изявление, писменият отговор да се счита за насрещен иск, което първоинстанционният съд е оставил без уважение, тъй като искането е направено след изтичане на срока по чл.131 ГПК. Тези мотиви са възприети от въззивния съд, който също приема, че ответницата не може да предяви насрещен иск по делото поради законовата преклузия с последиците по чл.133 ГПК.
Тези правни изводи не могат да бъдат споделени, тъй като са направени в противоречие с цитираната съдебна практика на Върховния касационен съд, че правната квалификация на искане за защита на спорното право е служебно задължение на съда, към който то е било отправено и се дава въз основа на фактическите обстоятелства, на които страната основава твърденията си. От данните по делото се установява, че ответницата е подала писмен отговор на исковата молба в срок, като е изложила твърдения за брачни провинения на ищеца /т.3 от отговора/ с искане за прекратяване на брака по вина на съпруга. При тези данни, съдът неправилно приема, че ответницата не е предявила иск по чл.49, ал.3, вр. с ал.1 СК за развод по вина на съпруга, които изводи са възприети и от въззивната инстанция. Няма процесуална пречка писмения отговор на ответника да съдържа и насрещен иск, а обстоятелството дали е посочено изрично, че се предявява такъв иск е без правно значение.
Предвид изложените съображения, определението, с което не се приема за съвместно разглеждане по делото предявения от ответницата насрещен иск за развод по вина на ищеца, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2288/28.01.2019 г. по гр.д. № 1006/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава определение от 13.11.2018 г. на Софийски районен съд, 83 състав по гр.д. № 39279/2018 г. в частта, в която не приема за съвместно разглеждане по делото предявения от ответницата насрещен иск за развод по вина на ищеца.
ОТМЕНЯ определение № 2288/28.01.2019 г. по гр.д.№ 1006/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава определение от 13.11.2018 г. на Софийски районен съд, 83 състав по гр.д. № 39279/2018 г. в частта, в която не приема за съвместно разглеждане по делото предявения с отговора на исковата молба от З. В. М.-Д. насрещен иск за развод по вина на Н. Г. Д..
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 83 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения насрещен иск на основание чл.49, ал.3 вр. с чл.49, ал.1 СК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.