О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 13.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1010 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[ЕИК], гр.В.Т., чрез адвокат Ж. Д., с вх.№8189 от 28.08.2012 г. на Великотърновския окръжен съд, срещу решение №292 от 26.07.2012 г. по в.т.д.№732/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение №335 от 27.03.2012 г. по гр.д.№4398/2011 г. на Великотърновския районен съд, ГК, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма],[ЕИК], гр.В.Т. иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 13 276.90 лв., представляваща обезщетение за претърпенните имуществени вреди от престоя на товарен автомобил „Форд” в сервизната база на ответното дружество за периода от 23.09.2009 г. до 31.12.2010 г., изразяващи се в заплатени от касатора за същия период лизингови вноски за автомобила по договора за финансов лизинг, ведно със законната лихва начиная от 24.09.2009 г. до окончателното й изплащане. Районният съд е отхвърлил иска по съображения, че изплатените от ищеца лизингови вноски за процесния период не представляват причинени имуществени вреди, тъй като изплащането им представлява изпълнение на задължението на ищеца- лизингополучател по договора за финансов лизинг. С обжалваното въззивно решение Великотърновският окръжен съд е възприел крайните изводи на районния съд, но по съображения, че ответното дружество не дължи обезщетение за претендираните вреди, защото касаторът кредитор би могъл да ги избегне, ако бе положил грижата на добър стопанин- чл.83, ал.2 ЗЗД- изоставил е автомобилът за повече от година в сервиза на ответното дружество. При3ел е още, че рамките на тази дължима грижа произтича от задълженията по договора за лизинг, поради което ищецът сам се е поставил в невъзможност да търси репарация на претърпените вреди.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на чл.83, ал.2 ЗЗД, който не намира приложение в случая. Навежда доводи, че ответникът не е изпълнил задължението си да отремонтира автомобила, поради което ищецът е претърпял вреди в размер на изплатените лизцингови вноски за периода, през който автомобилът не е бил в движение, а на ремонт при ответника. Подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК, като значими за изхода на делото правни въпроси сочи приложението от въззивния съд на чл.83, ал.2 ЗЗД, както и че въззивният съд в противоречие на закона и съдебната практика „не е интерпретирал разпоредбата на чл.83, ал.2 ЗЗД, доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба, което означава липса на мотиви, а без мотиви няма съдебен акт”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът въобще не е формулирал значими за изхода на делото правни въпрос, поради което не е налице общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. На основание чл.284 ал.3,т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК той е задължен да формулира точно и мотивирано основанията за касационно обжалване. Твърденията за постановяване на обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, без да са конкретизирани правните въпроси , по които е налице такова противоречие, е недостатъчно. Съгласно т.1 на ТР1-2010-ОСГКТК ВКС не може от обстоятелствената част на касационната жалба да извежда правните въпроси, значими за изхода на делото. Чрез навежданите в изложените по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното решение, касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация- чл.280, ал.1 ГПК.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си, за да се откаже допускането на касационната жалба до касационен контрол. Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Приложеното решение №222 от 26.05.2009 г. по гр.д.№395/2008 г. на ВКС, ІVГ.О., не доказва, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с него. В това решение ВКС е коментирал законовото задължение на съда да преценява събраните по дело доказателства по свое вътрешно убеждение, но тази преценка е винаги фактологически обоснована, поради което не може да бъде правнозначима и за настоящия спор. Решение №1440 от 02.12.2008 г. по гр.д.№3139/2007 г. на ВКС, V Г.,О. е постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК, има за предмет отстраняване на противоречието между действителната воля на съда и погрешно обективираната такава в решението, поради което не може да формира противоречива съдебна практика по приложение на чл.49 ЗЗД.
Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.3 ГПК въобще не е мотивирано с съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Независимо от изхода по делото в полза на ответното дружество разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказано извършването им.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №292 от 26.07.2012 г. по в.т.д.№732/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение №335 от 27.03.2012 г. по гр.д.№4398/2011 г. на Великотърновския районен съд, ГК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: