15
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
[населено място] ,15,06,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и пети април, през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2951/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] против решение № 123/14.04.2015 год. по т.д.№ 1062/2014 год. на Пловдивски апелативен съд,в частта му с която е потвърдено решение № 155/10.12.2013 год. по т.д.№ 97/2011 год. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от ищеца [фирма] иск, с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен сключения с ответника [фирма] на 25.10.2010 год. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на ответника,предвид установената му нищожност, като привидна сделка.Искане за отмяна е предявено и по отношение произнасянето на въззивния съд с отказ за одобряване на сключена от страните в хода на въззивното производство спогодба ,с предмет обявяване за окончателен сключения предварителен договор. Мотивирани са следните касационни доводи :
Касаторът – ищец [фирма] – оспорва неодобряването от въззивния съд на сключената с ищеца спогодба,по идентични на изложените от [фирма] съображения / посочени по-долу /, но твърдейки,че това накърнява правилността, а не допустимостта на постановеното въззивно решение.Счита, че като неучастващи в спогодбата,възраженията и евентуалните интереси на трети за правоотношението лица / третото лице – помагач на ответника – [фирма] / не могат да бъдат разглеждани , респ. съобразени като основание за отказ.Преценими са единствено въведените в чл.234 ал.1 ГПК критерии за одобряване. В частта с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, страната твърди недопустимост на въззивното решение, като постановено при недопустимо конституирано трето лице – помагач на ответника, с оглед особения характер на производството по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД / чл.367 и сл.ГПК /. Твърди се ,че в производството и предвид процесуалната позиция на ответното дружество, няма поддържано възражение за привидност на сделката,по което въззивният съд да е дължал произнасяне. Неправилността на решението се мотивира и с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,касаещи разпределението на доказателствената тежест в процеса,с мотивирането на привидността едностранчиво,без съобразяване на всички относими обстоятелства и въз основа на оспорен от страната от която изхожда документ, което касаторът намира недопустимо. Оспорва извода за доказано антидатиране на предварителния договор. В обобщението на касационните си доводи се позовава на противоречие между предмета на произнасяне и доклада на първоинстанционния съд, приравнено на липса на доклад, който порок въззивният съд е следвало да отстрани.
Касаторът – ответник [фирма] твърди недопустимост на въззивното решение , поради : 1/ постановяването му след десезиране със спора, аналогично на произнасяне по непредявен иск,предвид сключената от страните спогодба, с която разрешават правния спор, предмет на иска; 2/ постановяването му като резултат от разглеждане на недопустимо възражение за привидност на сделката,въведено от недопустимо конституирана в процеса страна – третото лице – помагач на ответника – [фирма], обосновавайки недопустимостта с липса на правен интерес, както и с недопустимото конституиране на трети лица – помагачи в особено исково производство, като това по реда на Глава 31 ГПК ; 3/ постановяването му въз основа на недопустимо доказателствено средство – свидетелски показания, въпреки липсата на „обратен документ„ или „ начало на писмено доказателство „ за твърдяната симулативност на сделката; 4/ постановяването му въз основа представен и оспорен от представящата го страна документ,очевидно визирайки спорния предварителен договор и оспорването му като симулативна сделка от назначения на ответното дружество „особен представител„ , предвид противоречие в интересите на съдружниците,представляващи същото към датата на подаване на исковата молба. В евентуалност се атакува правилността на решението,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса от първоинстанционния съд, останало без корекция от въззивна инстанция,допускане на гласни доказателства за установяване симулативност на сделка, без „начало на писмено доказателство„,както и с твърдяното като основание за недопустимост на решението произнасяне след десезиране със сключване на спогодба.Доколкото се атакува и отказът на съда да одобри спогодбата, страната се позовава на нарушение на чл.234 ал.1 ГПК,тъй като преценката на съда е основана на критерии, различни от въведените в разпоредбата – да не противоречи на закона и добрите нрави, вместо което се обосновава с накърняване правата на трето за спора лице и като невнасяща яснота и определеност в отношенията на страните,неспособна да приключи разглеждания спор, именно с оглед правата на трети лица – приобретатели на имотите, предмет на сделката. Твърди се необоснован от единствено косвените по характер доказателства извод за симулативност на предварителния договор за покупко-продажба , респ. от факта на значително занижена спрямо действителната продажна цена за имотите, както и водените от ответника, съвпадащи по време с датирането на предварителния договор , преговори за застрояване на същите имоти с [фирма], липсващите реквизити в ордерите за изплащане на договорено капаро по сделката и значително по-късното им от сключването й осчетоводяване при ответника.
Третото лице – помагач [фирма] – е оспорило касационните жалби,с доводи за необосноваване на основание за допускане на касационното обжалване, съгласно задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен сключеният между страните – на 25.10.2010 год.-предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Ответното дружество – продавач по договора – се представлява от трима управители, формиращи противоречиви становища по спора относно действителността на сключения предварителен договор. Назначен е особен представител на дружеството – ответник. [фирма] е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответното дружество. Особеният представител на [фирма] и третото лице – помагач на ответника са противопоставили възражение за нищожност на предварителния договор, като привидна сделка – сключена единствено за осуетяване възможността кредитора на продавача – [фирма] – дружество със седалище П. И., Р. Т.,регистрирано на Б. В. острови, да удовлетвори вземанията си от имуществото – предмет на предварителния договор за покупко–продажба, по реда на учредения върху търговското предприятие на ответника особен залог, вписан в Търговския регистър на 26.01.2011 год. и в Централния регистър на особените залози при Министъра на правосъдието – на 19.03.2011 год./. Именно като извършено по този ред, ответникът е противопроставил разпореждане с имотите – предмет на предварителния договор, в хода на съдебното производство,в полза на [фирма] – конституираното трето лице – помагач на ответника.Като факти, относими към обосноваване „привидност„ на сключения предварителен договор за покупко-продажба,ответникът,чрез особения си представител ,е посочил: последващо,спрямо формалната дата на предварителния договор – 26.10.2010 год.,сключен договор за заем от 16.11.2010 год.,за финансиране застрояването на соларен парк върху поземлените имоти – предмет на предварителния договор, вземанията на заемодателя [фирма] по който са обезпечени чрез учреден особен залог на търговското му предприятие,в полза на кредитора [фирма].Кумулативно с тези обстоятелства, ответникът,чрез особения си представител се позовава и на занижената продажна цена, не само спрямо действителната пазарна цена на същите имоти към датата на сключване предварителния договор, но и спрямо данъчната им оценка , вкл. липсата на логичен интерес на прехвърлителя предвид настоящата им пазарна цена, в резултат на застрояването им със соларен парк, в резултат на реализирания инвестиционен проект,финансиран чрез заема от [фирма]. Позовава се на липсата на достоверна дата на договора, както и на РКО и ПКО за изплащане на капарото от 2 500 лева по същия,спрямо датата на вписано пристъпване към изпълнение на основание договора за особен залог – 02.05.2011 год. . Антидатирането е обосновано с притовопоставимостта на правата на [фирма] в качеството на заложен кредитор. Представените по делото оригинал на договора и анекс от 03.01.2011 год. нямат нотариална заверка.Представени са оригинали, с нотариална заверка на датата на представянето им пред Нотариуса – на 8 , съответно на 14.02.2011година.Същите обстоятелства се поддържат и от конституираното трето лице – помагач – [фирма], което се позовава и на качеството си на правоприемник на [фирма] по така сключения предварителен договор,предвид качеството си на купувач по договор за покупко-продажба на търговското предприятие на [фирма] от 12.08.2011 год. , по реда на чл. 37 ал.1 от ЗОЗ.
С първоинстанционното решение, въпреки дадената в определението по чл.140 ГПК и доклада по чл.146 ГПК квалификация на възприетия, за предявен по реда на инцидентния съдебен контрол / чл.212 ГПК /, иск за установяване нищожност на предварителния договор за покупко-продажба и като привидна сделка, съдът се е произнесъл по инцидентен установителен иск за нищожност на предварителния договор, поради липса на съгласие, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, като в диспозитива на съдебния акт е прогласена нищожността на предварителния договор,като сключен при заобикаляне на закона и в противоречие с добрите нрави. На основание прогласената нищожност е отхвърлен и иска по чл.19 ал.3 ЗЗД.Независимо от последното е обоснован самостоятелен извод за неоснователност на иска, предвид липса на активна материалноправна легитимация на ответника, като собственик на имотите – предмет на предварителния договор за покупко-продажба, с оглед извършената разпоредителна сделка в полза на третото лице – помагач.
Въззивният съд е приел, че съдът е бил сезиран с възражение за нищожност на предварителния договор,като привиден / абсолютна симулация/, като е дължал произнасяне по реда на косвения съдебен контрол, поради което и в тази му част първоинстанционното решение , като недопустимо , е било обезсилено. Привидността е приета за заявена както от ответника,чрез особения му представител, така и от третото лице – помагач ,с изричното му изявление за присъединяване към предмета на защитата на ответника / с.з. от 18.09.2012 год./,както и като е квалифицирал като доводи за привидност обстоятелствата, посочени в молбата за конституирането му. Независимо от оттегляне на защитните възражения от представляващите ответника / след вписване в ТР изключването на съдружника П. М. и заличаването му като управител /, съдът е счел, че продължава да е сезиран с възражението за привидност на сделката,поддържано от третото лице – помагач на ответника,както и предвид задължението служебно да следи за нищожността. Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД, обосновавайки извод за привидност на договора, на основание чл.26 ал.2, изр.първо,предл.последно ЗЗД. Приел е, че липсва логично обяснение за сключването на предварителния договор на 25.10.2010 год. : 1/ при последващо – на 16.11.2010 год. – сключване на договор за заем, за финансиране на инвестиционен проект,засягащ и имотите – предмет на предварителния договор / застрояване със соларен парк /, който договор за заем е обезпечен с договор за особен залог върху търговското предприятие на ответника, в активите на което са включени същите имоти ; 2/ на занижена дори спрямо данъчната оценка на имотите цена; 3/ при променено към момента на сключването му предназначение на имотите, предоставящо възможност за инвестиция,т.е. на нелогично ниска, спрямо ясните към 25.10.2010 год. перспективи за застрояването му, цена ; 4/ действителната пазарна цена на имотите към момента на предявяване на иска / очевидно с оглед нелогичната позиция на ответника,чрез част от представляващите го към момента на депозирането й управители , за признаване на иска /.Съдът се е позовал на липсата на обяснение за счетоводното отразяване на платеното капаро от 2 500 лева , по кредит сметка на ответника, респ. дебит сметка на ищеца,едва на 17.05.2011 год., но след вписването на пристъпване към изпълнение по особения залог върху търговското предприятие на ответника – 02.05.2011 год. и след изпращане на съобщението до длъжника за пристъпване към изпълнение – от 09.05.2011 година.Коментирал е „свързаност„, макар не по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ, между представляващия ответника управител и съдружник Г. Д. и ищеца.Преповтаряйки фактическите обстоятелства,установени от многобройните съдебно-графологични и счетоводни експертизи,съдът е приел за относими към обосноваване на абсолютна симулативност на предварителния договор и факта на непрецизно изготвените / без всички изискуеми реквизити / РКО и ПКО за разплатеното капаро,доказаното изготвяне на представен по делото оригинал на ПКО от 03.01.2010 год. за целите на спора / ,установените от експертизите несъответствие на представеното с исковата молба копие от предварителния договор с последващо представения оригинал на същия, с нотариална заверка на датата на представянето му пред нотариуса – 08.02.2011 год. , както и споделения извод на съдебно-графологичната експертиза ,че печатите на нотариус за заверка датата на представяне на предварителния договор и анекса към същия / 08.02.2011 год., съответно 14.02. 2011 год./ са поставени на друга дата.Въз основа на така приетите за установени факти,въззивният съд е обосновал извода за абсолютна симулативност на предварителния договор,сключен с единствената цел да създаде привидно правно положение спрямо заемодателя и заложен кредитор на [фирма].Не са изложени мотиви за обосноваване недоказана легитимация на ответника като собственик на имотите,предмет на предварителния договор за покупко-продажба, с оглед разпоредителната сделка в полза на третото лице – помагач на ответното дружество, респ. последващото им прехвърляне от него на [фирма], но както в обосноваване отказа за одобряване на съдебната спогодба, така и в обобщаване на извода за привидност на предварителния договор, е споделен извод за актуален собственик на имотите, различен от ищеца.
В хода на въззивното производство страните са предложили сключване на съдебна спогодба,при представителство на ответника от управителите,поддържали противна на тази на третия управител / оспорващ я,но вече нямащ правомощия на управител / позиция по основателността на иска, противоречието между които е обусловило и назначаването на особен представител на ответника. Въззивният съд е отрекъл предпоставките за одобряване на съдебната спогодба, с ясно изводимия от изложението решаващ довод, че правото на собственост върху процесните имоти принадлежи на трето, неконституирано по делото лице / очевидно визирайки [фирма] , купувач по сключен със [фирма] договор за прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] от 10.05.2012 година/. Единствено в този смисъл,макар непрецизни като формулировка,са изведени и съображенията,че сключената съдебна спогодба не би „внесла яснота и определеност в отношенията между страните„, доколкото действително не би осигурила вещнотранслативното действие на окончателен договор за покупко-продажба, ако правото на собственост вече принадлежи другиму.Интересът на третото лице – собственик е противопоставен в аспект на дължимата от съда служебна проверка по чл.363 ГПК.Съдът е изложил и съображението, че проверката за нищожността на предварителния договор, вкл. симулативността му , респ. потвърждаването й,предпоставящо и симулативност на водения процес, би съставлявала основание за неодобряването на спогодба, с предмет сключване на окончателен, въз основа на нищожния като привиден, договор за покупко-продажба. Следователно,последващо мотивираната симулативност на предварителния договор е паралелно основание за неодобряване на спогодбата.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК ищецът [фирма] е формулирал следните правни въпроси : 1/ Какъв е обхвата на проверката на съда при одобряване на съдебна спогодба и може ли да откаже одобряване на сключена от страните спогодба,поради противопоставяне на същата от трето лице – помагач по делото и защото противоречи на интересите на това трето лице или защото спогодбата не дава яснота в отношенията между страните?Представлява ли съдебната спогодба десезиране на съда от предявените искове и ако съдът не я одобри следва ли да се съобрази с направените в нея твърдения и признания ? ;2/ Следва ли ако се счита задължен служебно да се произнесе по нищожността на договора, съдът да отрази това обстоятелство в доклада си ? Ако това е въззивният съд, следва ли да го стори във въззивното производство ? При нова квалификация на предявената с възражение нищожност на договора, следва ли да отрази това в нов доклад по делото и извърши ново разпределение на доказателствената тежест?; 3/При отказ от искове и възражения от страна на ответника във въззивното производство, следва ли въззивният съд да ги разгледа по същество или дължи прекратяване на производството в тази му част?; 4/ Има ли предоставена от закона възможност в особеното исково производство по Глава 31 на ГПК съдът да разглежда обективно съединени искове и да конституира трето лице – помагач? ;5/ Допустимо ли е страната, представила документ с нотариална заверка на датата,да оспорва достоверността на датата му и ако е допустимо,как се разпределя доказателствената тежест при такова оспорване ? ; 6 / Задължен ли е въззивният съд да разгледа всички доводи и възражения на страните ? Когато за едно и също обстоятелство са събрани противоречиви доказателства , следва ли съдът да разгледа всички и в съвкупност или само тези, с които аргументира извода си ?; 7/ Следва ли оборването на датата на документ с нотариална заверка на подписите да се осъществява пълно и главно? Как съдът следва да преценява доказателствата,събрани за доказване и оборване на доказването? При противоречиви доказателства за едно и също обстоятелство, следва ли съдът да посочи аргумент защо приема едните доказателства, а игнорира другите ?
Отказът на съда да одобри предложена му от страните спогодба, макар обоснован в мотивите на съдебното решение, не формира сила на пресъдено нещо.Същият,както вече е постановено по ч.т.д.№ 2150 / 2015 год. на настоящия състав,е касационно необжалваем, тъй като последиците му не са десезиране с правния спор, нито с произнасянето на съда се разрешава материалноправен спор,свързан с /а не съставляващ / предмета на производството.Въпроси, свързани с преценка на законосъобразността на отказа за десезиране, не биха могли да притежават характеристиката на правни, по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са включени в предмета на спора по същество и отговор на същите не е обусловил пряко правния резултат по предявените искове.Незаконосъобразността на отказа за одобряване, ако би била налице,не е от естество сама по себе си да обуслови неправилност на правните изводи на съда по предявените искове, нито опорочава процесуалните му действия по формирането на тези му изводи. Предвид това и първата група въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, за допускане на касационното обжалване.
Вторият от въпросите очевидно касае преквалификацията на основанието за нищожност, въз основа на твърдените от ответника , чрез особения му представител и от третото лице – помагач на ответника обстоятелства. Така формулиран въпросът не кореспондира с действително очертания предмет на спора, който изначално включва твърдение за нищожност от страни по спора,но квалифицирана от първоинстанционния съд като нищожност на предварителния договор , поради сключването му в заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, а от въззивния съд – но въз основа на същите твърдени обстоятелства – като нищожност поради симулативност на сключената между страните по спора сделка. Следователно, служебно преценена от съда нищожност, на основание обстоятелства, различни от въведените от страни в спора, няма. При това, дадената от ответника, чрез особения му представител и третото лице – помагач на ответника правна квалификация на нищожността – привидност на сделката – е изначално правилна, възприета в доклада на първоинстанционния съд, поради което и за ищеца не е налице нито процесуална изненада , нито твърди пропуск да ангажира доказателства в оборване твърдяната привидност, като последица от неуказване действителното основание на нищожността от съда.Напротив, във въззивната си жалба именно ищецът се противопоставя на квалифицирането й от първоинстанционния съд като „ заобикаляне на закона” и „противоречие с добрите нрави „ . Страната се е защитавала в първоинстанционното производство именно срещу възражение за нищожност на сделката като привидна, видно от съдържанието на въззивната й жалба / стр.6 /. Не се касае за непредявена на страните в първоинстанционното производство правилна правна квалификация,която да би обусловила задължение на въззивния съд,съгласно т.2 на ТР № 1/ 2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.Тъй като процесуално нарушение от вида,визиран във въпроса, не е налице, то същият не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.
Третият въпрос е провокиран от извършено пред въззивния съд оттегляне на възражението за нищожност и признаването на иска от представляващите ответното дружество управители / след междувременното изключване като съдружник и освобождаване като управител на третия от тях, поддържащ противно становище по основателността на иска и по действителността на предварителния договор / . Няма оттегляне или отказ от искове.Въззивният съд изрично е изложил в мотивите си основание за произнасяне по действителността на сделката,предвид поддържане възражението за нищожност от конституираното трето лице – помагач на ответника,а и с оглед задължението си служебно да следи за действителността на правните сделки, още повече при вече наведена нищожност на конкретно основание. Правата на третото лице, досежно съдържанието на защитата му,вкл. когато противоречи на осъществяваната от страна по спора, не са ограничени от закона / чл. 221 ГПК / . Налице е въведено и неоттеглено от третото лице възражение за нищожност на сделката,сключена между страните, предвид което въпросът съдържа неосъществила се в действителност предпоставка, от наличието на която е обвързан,което разминаване обуславя ирелевантността му по отношение правния резултат.
Четвъртият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговорът му не е от естество да промени правният резултат по спора между главните страни.По начало въззивният съд не се е счел и не е сезиран с отделен от иска по чл.19 ал.3 ЗЗД,обективно съединен със същия иск, а с предпоставящо косвен съдебен контрол за действителността на сделката възражение с този предмет. Конституирането на трето лице – помагач е по начало необжалваемо процесуално действие /чл.220 ГПК/.Интерес от позоваване на неправилното му конституиране има единствено третото лице, ако би било привлечено, а не встъпило в процеса, какъвто е настоящия случай, но при противопоставяне нему,от главната страна,на чиято страна е конституирано, обвързващата сила на мотивите, каквото в настоящото производство не е налице, поради липса на обратен иск. Отговор на така поставения въпрос не се включва в решаващите мотиви на въззивното решение по съществото на спора.
Петият формулиран въпрос е провокиран от представянето на предварителния договор от ответника и оспорването му от същия ,чрез особения му представител, досежно истинността на датата – 25.10.2010 година. Процесуалният закон не съдържа забрана на страна да оспорва представен от самата нея документ, а с оглед съпричастността й към авторството му и вида на документа, злоупотребата с процесуални права се избягва чрез разпределението на доказателствената тежест.В частта относно оспорената дата, която и с оглед предмета на договора не съставлява част от същественото му съдържание / и без дата предварителният договор би бил напълно действителен /, оспорването съставлява оспорване истинността на частен свидетелстващ документ. Въпросът,обаче,е обусловен от твърдението на страната, че е налице нотариална заверка на датата на договора, в който случай и оспорването му би съставлявало оспорване на официален свидетелстващ документ,а оттук следва и различно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Представен по делото,обаче, е единствено договор , нотариално заверен досежно датата на представянето му пред Нотариуса,последваща формално посочената дата на съставянето му, която заверка, както правилно е съобразил и въззивният съд, установява съществуването му към 08.02.2011 год., не и по-рано и конкретно – към 25.10.2010 година.С оглед така визираната предпоставка,несъответна на фактологията на спора, вторият от въпросите не съставлява правен – отговор относно разпределението на доказателствена тежест в така визираната от въпроса хипотеза, въззивният съд не е имал повод да даде и не е давал. По аналогични съображения не съставлява правен и седмият от формулираните въпроси.
Шестият въпрос е обусловен от твърдението на касатора, че въззивният съд е обсъдил едностранчиво събраните доказателства и в този смисъл оспорва правната му логика в интерпретиране на доказателствата и извеждане на установимите от тях факти. Така в касационната си жалба страната счита, че съдът е следвало аналогично да потърси отговор логично ли е било последващото на сключването на предварителния договор сключване на договор за заем и обезпечаването му с особен залог върху търговското предприятие на ответника , чиито активи са имотите – предмет на предварителния договор,както и ,аналогично на коментара за свързаността между управителя Г. Д. и ответното дружество, да обсъди свързаността между представляващия същото при подаване на исковата молба управител – П. М. и дружеството – купувач на търговското предприятие на [фирма],респ. последващия приобретател на търговското предприятие на този купувач. Изложението по чл.280 ал.1 ГПК съдържа обстоятелства относими към съвършено различни от формулирания въпроси, изключая необсъждането на преждеупоменатата свързаност. Последната,обаче, дори да би била установена, не е от естество да рефлектира върху предмета на спора, още повече че тази „ свързаност „ ищецът не е обосновал с изричен довод за влиянието й върху сключения предварителен договор, а и не би могъл. Дали заложния кредитор се е разпоредил с обезпечения имот в полза на свързани с него лица е без каквото и да било значение по отношение действителността на предварителния договор, респ. за саанирането на евентуален порок на същия.Необосноваността на решението е касационен довод за неправилност на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК, произнасяне по който настоящата инстанция не дължи в производството по чл. 288 ГПК.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК на касатора [фирма] са формулирани следните въпроси : 1/ Какво преценява съда за да одобри спогодба, сключена по търговско дело и в частност – може ли да не одобри спогодбата защото „тя не може да внесе яснота и определеност в отношенията между ищеца и ответника, без да противоречи на закона или на добрите нрави„ ? Може ли съдът да не одобри спогодбата, защото тя противоречи на интересите на трето за спора лице ? ; 2/ Как трябва да процедира съда, ако е десезиран със спора чрез съдебна спогодба ? Може ли в такъв случай да се произнесе по същество ? ;3/ Как съдът трябва да обсъди доказателствата и твърденията по делото и как формира вътрешното си убеждение ? ;4/ Как се доказва симулация? Кога са допустими свидетелски показания за доказване на симулация? Как се съобразяват показанията на свидетели, заинтересовани от изхода на делото ? Може ли симулацията да се доказва с косвени доказателства ? При липса на обратен документ и начало на писмено доказателство, може ли симулацията да се доказва с други доказателствени средства? ; 5/ Има ли интерес да встъпи по делото като трето лице- помагач едно лице , което претендира самостоятелни права ? Може ли да се конституира трето лице – помагач в особено исково производство ? Има ли интерес третото лице да участва в процеса, след като вече се е разпоредило със спорното право?; 6/ Може ли страна да оспори представен от нея документ и как се разпределя доказателствената тежест в тази хипотеза? Как действа въззивният съд при възражение срещу доклада на първоинстанционния съд?
По първите два въпроса важи преждеизложеното по първата група въпроси от изложението на [фирма].
Третият от въпросите е изключително общ и не предпоставя еднозначен отговор. По същество цели преценка на правилността на въззивното решение , с оглед обоснованост и съответствие на мотивите с разпореденото в чл.236 ал.2 ГПК, каквато конкретна преценка не е предмет на настоящото производство, а се дължи във фазата след допускането му, в производство по чл. 290 ГПК и на основанията по чл.281 т.3 ГПК.
Петата група въпроси касаят преценката за правилност на конституирането на третото лице – помагач на ответника, която от една страна не е от естество да рефлектира върху правния резултат по съществото на спора между главните страни / съображения по-горе, изложени във връзка с четвъртия от въпросите на [фирма] / , а от друга предпоставя конкретен отговор с оглед конкретните обстоятелства, поради което не обуславя правен въпрос, отговорът на който да е еднозначен по тълкуването или приложението на конкретна правна норма.
Досежно шестия формулиран въпрос, в първата му част, важи изложеното във връзка с петия от въпросите на ищеца – касатор.Във втората си част въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Ответното дружество не е подавало въззивна жалба , а въззивната жалба на [фирма] / доколкото се налице съвпадащи процесуални позиции на главните страни / не съдържа доводи относно съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, свързани със съдържанието на доклада по чл.146 ГПК.Възражение срещу доклада е заявено в първоинстанционното производство единствено досежно разпределената на ищеца доказателствена тежест – да установява действителност на предварителния договор, неправилно разпределена. Въззивният съд, обаче, не е обосновал решението си с бездействие на ищеца, относно носена от него,така разпределена доказателствена тежест, а с изводи въз основа възраженията на ответника, чрез особения му представител и на третото лице – помагач.В този смисъл, процесуалното нарушение не се е отразило само по себе си на правния резултат и като такова не е съществено.Доколкото въззивната жалба на [фирма] не съдържа довод за неправилно разпределена доказателствена тежест в процеса и обосновано със същия доказателствено искане, въззивният съд не е имал и задължение за произнасяне с този предмет.
Необосноваването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и без произнасяне по обосноваваните допълнителни селективни критерии.
Четвъртата група въпроси ,свързани с доказването на симулацията и конкретно допустимостта на гласни доказателствени средства за установяването й, при липса на начало на писмено доказателство, респ. доказването й само с косвени по характер доказателства, формално покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.В частта относно начина на съобразяване на свидетелските показания при заинтересованост на свидетеля, въпросът не удовлетворява изискването за правен, тъй като преценката за кредитирането на показанията е винаги конкретна и обусловена от цялостната преценка на доказателствата по всеки отделен спор. Необоснован, обаче, е допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК / не са приложени цитираните решения, казуална съдебна прак