3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
С., 15.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
Н. М.
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3033/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 368 от 18.06.2014 г., постановено по в.т.д.№ 545/2014 г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 10 от 08.01.2014 г. по т.д.№ 1045/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата 47 300.59 лв., представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор от 07.02.2011 г. за изработка и монтаж на дограма на обект на ответника в [населено място], [улица]по утвърдена оферта 6Б/01.02.2011г., включваща обща стойност на изработена и монтирана дограма и на изработена, но немонтирана дограма от 103 800.59 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на процесуалния и материалния закон, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касатора иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 47 300.59 лв., въззивният съд след обстойна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и на неоспорените заключения на съдебно –счетоводната и съдебно-техническата експертизи, приел за установено, че стойността на изпълнените по сключения между страните договор от 07.02.20011 г. за изработка на фасадна П. дограма с бял стъклопакет, вътрешна алуминиева дограма и витрини 10 мм. бяло стъкло, част от която е приета без възражения по три двустранно подписани приемо-предавателни протокола, а изпълнената и намираща се в склада на ищеца, но неприетата по вина на възложителя е на обща стойност 103 800.59 лв. Като съобразил извършеното авансово плащане на сумата 30 000 лв. и зачел плащането на сумата 26 500 лв. по два от трите РКО, представени от ответника с отговора по чл.131 ГПК, доколкото третият от тях за сумата 5 000 лв. не носел подпис на получател и не е осчетоводен при ищеца, съдът приел, че искът по чл.266, ал.1 ЗЗД е основателен за сумата 47 300.59 лв., до който размер бил уважен от първоинстанционния съд, поради което потвърдил решението му.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос в съответствие с изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Питането „Може ли съдът избирателно да се позове само на част от представени разходни документи, осчетоводени от страната” съставлява касационно оплакване за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване, а на второ място съдът е обсъдил всички представени от касатора РКО, като е изложил подробни съображения защо не зачита материалната доказателствена сила на третия РКО за сумата 5 000 лв., съответно не доказва твърдяното погасяване на задължението към ищеца в посочения в него размер.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 29.09.2014 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 368 от 18.06.2014 г., постановено по в.т.д.№ 545/2014 г. от Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: