2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
гр. София, 16.05.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5287 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № І-78/25.08.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 1239/2016 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 900/02.06.2016 г. по гр. дело № 305/2016 г. на Бургаския районен съд, са уважени, предявените от И. Т. К. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ със заповед № 557/23.11.2015 г. на управителя на ответното дружество-касатор; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „рулеви“ с място на работа ро-ро пасажерски кораб „Д.“ при дружество-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 6 781.08 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение през периода 23.11.2015 г. – 23.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2016 г. до окончателното плащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран правният въпрос – възможно ли е мотивите на заповедта на работодателя, с която прекратява трудовото правоотношение със служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, да бъдат доизяснявани в хода на съдебното производство, чрез представянето на доказателства, относими към датата на издаване на заповедта. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че е налице неяснота и противоречие в тълкуването и прилагането на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, която очертава хипотезата на прекратяване на трудов договор при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, но счита, че от нея не следва, че в заповедта следва да са визирани всички мотиви на работодателя за взетото от него решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът И. Т. К., в отговора на жалбата излага становище и съображения, че няма основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е установил, че в процесната заповед № 557/23.11.2015 г. е посочено, че трудовото правоотношение с ищеца се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради нарушаване на фирмената политика и неспазване на чл. 10, т. 4 от трудовия договор, което създава предпоставки за уронване престижа на фирмата пред митнически и гранични власти; както и че в чл. 10, т. 4 от трудовия договор е регламентирано задължение на ищеца да не уронва престижа и доброто име на работодателя. От свидетелските показанията по делото съдът е установил и че неизпълнението на трудови задължения от страна на ищеца се е свеждало до неспазване на установеното работно време, отказ да изпълнява възложени му задачи, пререкания с прекия му ръководител – палубния боцман и участие в контрабанда на цигари. При така установеното, окръжният съд е споделил изводите на районния съд, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е мотивирана, а анализът на събраните доказателства относно конкретното неизпълнение на трудови задължения, вменени на ищеца сочи, че се касае за нарушения на трудовата дисциплина, а не за обективно и безвиновно поведение, дължащо се на липса на конкретни качества и умения на служителя, необходими за изпълнение на трудовите му функции. Въззивният съд е намерил за неоснователно становището на жалбоподателя, че работодателят нямал задължение в тази хипотеза да описва конкретни обстоятелства. В тази връзка съдът се е позовал на практиката на ВКС, която еднопосочно приема, че заповедта за уволнение трябва да съдържа посочване на липсващите качества на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа, защото уволнението се извършва поради липса на професионални знания, умения, навици, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция; в заповедта за уволнение работодателят следва да посочи, кои качества липсват на работника или служителя, за да има възможност да бъде извършена проверка дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника или служителя; че ако е посочен начинът, по който работникът се справя с трудовите си задължения, не е необходимо изрично посочване на отделни качества, като няма значение дали качествата ще бъдат посочени общо, конкретно или чрез описание на неизпълнението им; че липсващите качества могат да бъдат посочени в заповедта или в друг известен на работника или служителя документ. Въззивният съд е приел, че от съдържанието на процесната заповед за уволнение не се установява, кои са според работодателя конкретно липсващите качества или умения, необходими за ефективно изпълнение на вменените на ищеца трудови задължения, като и по делото не са ангажирани твърдения и доказателства работодателят да се е позовал на констатации за липса на определени качества и умения на ищеца, обективирани в друг известен му документ. Съдът е приел и че единствено в свидетелските показанията по делото се съдържат данни относно конкретните обстоятелства, предхождали уволнението на ищеца, но от една страна те не могат да обосноват извод за мотивираност на заповедта, а от друга – посочените от свидетеля обстоятелства сочат на извод, че неизпълнението на трудови задължения от страна на ищеца не може да бъде квалифицирано като обективно и безвиновно поведение, дължащо се на липса на конкретни качества и умения, необходими за изпълнение на трудовите му функции. По изложените съображения въззивният съд е споделил и решаващия извод на първата инстанция за незаконосъобразност на уволнението на ищеца.
Видно от така изложените мотиви към обжалваното решение, окръжният съд не е обсъждал, респ. – не е давал разрешение на изведения от касатора правен въпрос – за „доизясняване“ на мотивите на заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ чрез доказателствата в съдебното производство. Поради това този въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Отделно от горното, приетото от въззивния съд относно мотивирането на заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, доказването на това основание за уволнение и разграничението му с дисциплинарното уволнение, е в пълно съответствие с трайно установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, която приема следното:
Заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ задължително трябва да бъде мотивирана, което може да бъде направено и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Мотивирането може да стане било като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. (решение № 202/19.06.2012 г. по гр. дело № 804/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС).
За да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят следва да установи: 1) че уволненият работник или служител не притежава посочените от него в заповедта за уволнение (или в друг документ, към който тя препраща) професионални качества, знания, умения, навици; 2) че тези качества, знания, умения, навици са необходими за ефективното изпълнение на осъществяваната от работника или служителя трудова функция; и 3) да установи защо е счел, че тези необходими качества, знания, умения, навици в случая липсват. Законът не предвижда специален ред, по който следва това да бъде установено, но тъй като тази липса следва да е обективен факт и да отразява трайно състояние, работодателят следва да посочи обстоятелствата, въз основа на които е направил извода си, което дава възможност от една страна на работника или служителя да организира защитата си, а от друга страна осигурява възможност за съда да осъществи контрол на работодателската преценка при оспорване на уволнението. (решение № 54/21.02.2012 г. по гр. дело № 865/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС).
Основанието за уволнение по чл. 328 ал. 1, т. 5 от КТ е безвиновно и е недопустимо да се обосновава с дисциплинарни нарушения. Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липса на качества на работника или служителя – недостатъчни професионални знания, умения и навици, то е едно трайно състояние и е обективно. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника или служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, то е налице нарушение на трудовата дисциплина, което се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ следва да съдържа конкретните данни, мотивирали волята на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, за да могат да се разграничат двете хипотези. Липсата на мотиви за приложеното основание за уволнение затруднява защитата на работника или служителя, който следва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може да ги обори при евентуално оспорване в съда. (решение № 425/18.10.2011 г. по гр. дело № 1966/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС).
Неизпълнението или неефективното изпълнение на възложената работа могат да се дължат както на липсата на качества за изпълнение на работата – на обективната невъзможност да бъде изпълнявана ефективно, така и на виновно поведение на работника. И в двата случая работодателят разполага с възможност да прекрати трудовото правоотношение, но основанията за прекратяването са различни. Когато задължението за точно изпълнение на възложените трудови задължения е резултат на виновно поведение, то това е основание за налагане на дисциплинарно наказание. В този случай работникът е проявил съзнавана небрежност по отношение на работата си, за разлика от хипотезата, в която неточното, неефективно изпълнение на работата не е резултат на небрежност, а на обективна липса на възможност на работника да се справи с възложените му трудови задачи. Преценката за причините, довели до неизпълнение на работата е на работодателя, който определя на какво основание да прекрати трудовия договор. Когато в рамките на производството по трудовия спор относно законността на дисциплинарно уволнение, работникът оспорва наличието на виновно поведение, в тежест на работодателя е да установи, че работникът съзнателно не е проявил дължимата грижа; че не е изпълнил точно задълженията си, въпреки, че е разполагал с обективна възможност да го стори. Когато по преценка на работодателя работникът безвиновно не изпълнява трудовите си задължения ефективно; когато обективно не притежава необходимите качества за възложената му работа, основанието за уволнение е чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. При спор за законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ, преценката на съда се свежда до това дали констатациите на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти, без да изследва дали допуснатите нарушения са основание за дисциплинарна отговорност. (решение № 420/08.01.2013 г. по гр. дело № 1014/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС).
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № І-78/25.08.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 1239/2016 г. на Бургаския окръжен съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. Т. К. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.