О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
гр. София, 24.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1694/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Е. К. от [населено място] срещу определение № 1275/14.04.2016 г. с вписана дата на постановяване 07.03.2016 г., постановено по т. д. № 3535/2015 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С посоченото определение е обезсилено решение от 01.06.2015 г. по т. д. № 4521/2014 г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 7 състав, на основание чл.126, ал.2 ГПК и е прекратено производството по делото като недопустимо.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на чл.126 ГПК и необоснованост на извода на въззивния съд за идентичност на спора, предмет на прекратеното дело, с предмета на спора по заведеното по-рано гр. д. № 4041/2014 г. на Софийски градски съд. По съображения в жалбата се иска отмяна на определението и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне с решение по подадената въззивна жалба.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК, ответникът [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски в размер, посочен в приложен към отговора списък по чл.80 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 3535/2015 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на Е. Е. К. срещу решение от 01.06.2015 г. по т. д. № 4521/2014 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.71 ТЗ е признато за установено наличието на членствено правоотношение между Е. К. и [фирма], произтичащо от това, че като законен наследник на починалия съдружник К. А. К. ищцата има качеството на съдружник с 25 дяла от капитала на [фирма], и на основание чл.74 ТЗ са отменени всички решения, взети от проведеното на 25.04.2014 г. общо събрание на съдружниците в [фирма].
По повод на въззивната жалба Софийски апелативен съд е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е обезсилил решението на Софийски градски съд и е прекратил производството по делото като недопустимо поради наличие на предпоставките по чл.126, ал.2 ГПК. За да се произнесе в посочения смисъл, въззивният съд се е позовал на представените във въззивното производство доказателства за наличие на по-рано заведено пред Софийски градски съд гр. д. № 4041/2014 г. и без да излага мотиви относно предмета на спора по това дело е приел, че е налице пълно обективно и субективно тъждество между него и по-късно заведеното т. д. № 4521/2014 г. на Софийски градски съд. Наличието на по-рано заведено и висящо дело по идентичен правен спор е преценено като абсолютна отрицателна процесуална предпоставка по чл.126 ГПК за допустимост на по-късно заведеното дело, налагаща обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на недопустимото производство.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, включен е в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания на чл.280, ал.1, т.1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос следва да е посочен от касатора, в чиято тежест е и обосноваването на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Извън специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК касационно обжалване се допуска и тогава, когато съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за нищожността и допустимостта на решението Върховният касационен съд следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК; Ако съществува вероятност решението да е нищожно или недопустимо, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол за извършване на преценка на валидността и допустимостта по реда на чл.290 ГПК, дори с касационната жалба да не са въведени такива оплаквания.
Преценката на данните по делото мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че в конкретния случай съществува вероятност обжалваното въззивно определение да е недопустимо, поради което и в съответствие с постановките на цитираното тълкувателно решение то следва да бъде допуснато до касационен контрол за произнасяне по неговата допустимост, независимо от отсъствието на релевирани в частната касационна жалба доводи по чл.281, т.2 ГПК.
По частната касационна жалба :
Правомощията на въззивния съд при произнасяне по въззивните жалби на страните срещу постановеното от първата инстанция съдебно решение са уредени в разпоредбите на чл.269 – чл.272 ГПК. Съгласно чл.270, ал.1 ГПК, когато в резултат на осъществен инстанционен контрол въззивният съд констатира, че обжалваното с въззивната жалба решение е недопустимо, той обезсилва решението и в зависимост от порока, от който произтича недопустимостта, прекратява производството по делото поради недопустимост на иска /изр.1 на чл.270, ал.3 ГПК/, изпраща делото на компетентния по правилата за подсъдност съд /изр.2/ или връща делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения с исковата молба иск /изр.3/. Във всички посочени случаи въззивният съд се произнася с решение, което при наличие на предпоставките за достъп до касационен контрол подлежи на обжалване с касационна жалба по чл.281 ГПК, която се селектира по реда на чл.288 ГПК, а при условие, че се допусне касационно обжалване на въззивното решение, се разглежда в открито заседание по реда на чл.288 ГПК. Само в хипотезите, при които не извършва проверка на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, въззивният съд се произнася с определение за обезсилване на решението и за прекратяване на производството по делото – напр. чл.233, изр.3 ГПК /оттегляне или отказ от иска пред въззивната инстанция/, оттегляне или отказ от въззивната жалба /чл.264, ал.1 ГПК/.
Обжалваното определение е постановено, след като в резултат на осъществен инстанционен контрол върху допустимостта на решението на Софийски градски съд въззивният Софийски апелативен съд е достигнал до извод, че решението е недопустимо поради наличие на отрицателните процесуални предпоставки по чл.126 ГПК. Изводът за недопустимост на решението и на производството, по което е постановено, обуславя обезсилване на решението и прекратяване на недопустимото производство с решение по чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, което подлежи на обжалване с касационна жалба, спрямо която се прилагат правилата за касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища решения. Вместо да се произнесе с решение по чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Софийски апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по него с определение, което заинтересованата страна – ищцата Е. К., е обжалвала с частна касационна жалба по правилата за обжалване на въззивните определения – чл.274, ал.3 ГПК. Като се е произнесъл с определение по допустимостта на обжалваното пред него първоинстанционно решение, Софийски апелативен съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и делото да бъде върнато на същия съд за произнасяне с решение по въззивната жалба на Е. К. след ново разглеждане на жалбата от друг състав на съда.
С оглед изхода на касационното производство и по аргумент от чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото касационно производство в зависимост от изхода на спора.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 1275/14.04.2016 г., постановено по т. д. № 3535/2015 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане и произнасяне по подадената от Е. Е. К. въззивна жалба срещу решение от 01.06.2015 г. по т. д. № 4521/2014 г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 7 състав, от друг състав на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :