5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 24.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 925 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Левентин А. А. от [населено място] поле, обл. В., чрез процесуалния му представител адв. Р. Д., против въззивното решение № 96 от 5 април 2012 г., постановено по в.гр.д. № 108 по описа на окръжния съд в гр. Видин за 2012 г., с което е отменено решение № 123 от 25 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 288 по описа на районния съд в гр. Белоградчик за 2011 г. и вместо него е отхвърлен предявения от А. против В. К. Й. от [населено място] поле иск за заплащане на сумата от 4418,79 лева обезщетение за пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение за времето от 11 април 2009 г. до 21 октомври 2009 г. и от 1 юли 2010 г. до 13 септември 2010 г., лихва за забава в размер на 193,64 лева за времето от 27 октомври 2010 г. до 28 февруари 2011 г. и законната лихва върху главницата от 28 февруари 2011 г. до окончателното изплащане, и касаторът е осъден да заплати разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост, тъй като съдът не е изложил мотиви защо е отхвърлил предявения иск; в приложените съдебни решения е видно, че е отменена заповедта за дисциплинарно нарушение на касатора, тъй като наложеното наказание не съответства на нарушението, като дори само от това произтича непозволеното увреждане, което ответницата, в качеството си на директор, използвайки служебното си положение, е уволнила касатора, без да има основания за това, използвала е уволнението за лични и неслужебни цели, които да постигне, като го махне от учителския колектив и му попречи да се яви на конкурса за директор, да му причини вреди и увреждания; уволнението е в такъв период на годината, когато като учител е било невъзможно за касатора да си намери работа; от събраните по делото доказателства се установява вината на ответницата за непозволеното увреждане, установен е и размерът на причинените вреди; ръководителят според задължителната съдебна практика носи отговорност за непозволено увреждане когато при издаване на заповедта недобросъвестно е използвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника и въпреки това е издал заповед в този смисъл и в други подобни случаи, като процесното уволнение е сторено, за да се елиминира касаторът като член на учителския колектив, като кандидат за поста директор на училището, да бъде оставен без работа в момент, когато не може да си намери работа като учител, за да се угоди на кмета на общината. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: приложението на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, института на непозволеното увреждане за вреди от действия на ръководителите на съответното учреждение за нанесени вреди от незаконно уволнение; може ли да се ангажира отговорността на ръководителя на организацията, издал заповедта за уволнение, призната за незаконосъобразна по надлежния ред, за причинени вреди от непозволено увреждане на работника или служителя; може ли незаконно уволненият работник или служител след отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение да търси вреди от непозволено увреждане от лицето, издало заповедта за уволнение и какви са пределите на тази отговорност; с какви правни способи могат да се доказват причинените вреди от непозволено увреждане, настъпили от неправомерно използване на служебното положение на ръководителя при признато за незаконно уволнение, допустими ли са свидетелските показания за наличието на личен неслужебен мотив за извършване на уволнението; вредите от неполучено трудово възнаграждение за определен период в следствие на уволнението (извън тези по чл. 225, ал. 1 КТ) или полученото в по-малко трудово възнаграждение подлежат ли на обезщетяване по реда на чл. 45 ЗЗД; мотивите на ВКС в гражданското дело по отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение могат ли да бъдат приети като доказателство, че работодателят (ръководителят) е използвал служебното си положение неправомерно; не са преценени в съвкупност всички доказателства по делото, а въззивният съд без мотивировка на изводите си е отхвърлил исковете. По първия въпрос се сочи противоречие с ППВС № 4/75 г.
Ответницата В. К. Й. от [населено място] поле, в отговор на касационната жалба сочи доводи за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че от показанията на разпитаните по делото свидетели твърдените от ищеца обстоятелства не са доказани; при правилно възприета от първата инстанция фактическа обстановка материалният закон е приложен неправилно; вреди извън тези по чл. 225, ал. 1 КТ работникът може да търси само в случай, че ръководителят му при издаване на заповедта, недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя, и въпреки това е издал заповед, в какъвто смисъл е и т. 1 на ППВС № 4/75 г.; такива вреди не са доказани пред първоинстанционния съд.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените от касатора правни въпроси са неотносими към конкретните изводи на въззивния съд, а последното питане – относно преценката на доказателствата по делото, е поставено като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не като правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Всички поставени правни въпроси касаят принципната възможност на увреден работник или служител да получи обезщетение за вреди, претърпени от него вследствие на недобросъвестно използване на служебното положение от ръководителя/работодателя, наред с издаването на заповед за уволнение. В цитираното от касатора постановление ВС приема, че когато при издаване на неправилната заповед ръководителят е причинил непозволено увреждане на работника или служителя, той носи отговорност за действително причинените вреди, и тази последица настъпва, когато ръководителят на организацията или учреждението, в които е издадена заповедта, недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал заповед в този смисъл и в други подобни случаи. Ето защо по първия, втория, третия правен въпрос отговор е даден в задължителната съдебна практика и въззивното решение не противоречи на това обвързващо тълкуване. С четвъртия си въпрос касаторът изтъква на практика, че недобросъвестното поведение на ответницата може да се установява със свидетелски показания. Явно е, че отговорът на поставения въпрос е положителен, но в процесния случай въззивният съд е заключил, че твърденията на касатора в исковата му претенция не се установяват чрез събраните гласни доказателства. Въпрос по тълкуването на гласните доказателства не се поставя, поради което ВКС не е властен да допусне касационното обжалване по непосочен от касатора правен въпрос, както разпорежда ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1. Петият въпрос – какъв вид могат да бъдат претърпените вреди и дали те могат да са изразени в неполучено трудово възнаграждение или в получено по-ниско трудово възнаграждение, не е бил предмет на преценка от въззивния съд, поради което и по този правен въпрос не се налага касационното обжалване да се допусне. На последно място, касаторът твърди, че в мотивите на ВКС по спора за уволнение е явно, че работодателят е използвал служебното си положение неправомерно. Това твърдение на касатора не се оправдава от фактическа страна. В мотивите на решение № 572 по гр.д. № 1474/2009 г., ІІІ г.о, по касационното обжалване на дисциплинарното уволнение, съставът на касационния съд сочи, че ищецът (касатор в настоящото производство) е допуснал нарушение на задълженията си по чл. 126, т. 1 и 3 КТ – да бъде на работното си място до края на работното време и да използва цялото си работно време за изпълнение на възложената работа, но нарушенията не са с такава тежест, че да обосноват налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. Твърдение за използване неправомерно на служебното положение на наложилия наказанието „уволнение”, не се съдържат в мотивите на ВКС. Ако касаторът всъщност е твърдял, че подлежи на преценка дали несъответствието на наложеното наказание на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина може да се определи като използване на служебното положение неправомерно, то е следвало да постави и съответния правен въпрос, което обаче в настоящия случай не е сторено. Ето защо в заключение касационният съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 96 от 5 април 2012 г., постановено по в.гр.д. № 108 по описа на окръжния съд в гр. Видин за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: