О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№535
София,24.09. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 469 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от П. С. Ц. и С. М. Ц., приподписана от адв. С срещу определение № 3590/24.03.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 1630/2009 г.
С него е потвърдено определение на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като М. К. Н. на собствено основание и като майка и законен представител на малолетната С. С. С. , не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намира приложение хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на които се основава касатора и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Предявен е иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност спрямо ищците П на договор от 23.07.2002 г., с който М. К. Н. дарила ? ид.ч. от недвижим имот на дъщеря си С. С. Ищците обосновават качеството си на кредитори с правото да искат връщане на същия имот от М. Н. след отмяна по чл. 105 СК на договор, с който са й го подарили.
Районният съд е прекратил производството по делото поради формирана сила на присъдено нещо по гр.д. № 608/2004 г. на Софийски районен съд.
Това определение е потвърдено от въззивния Софийски градски съд по следните съображения:
По приключилото по-рано дело между същите страни са разгледали обективно кумулативно съединени искове за отмяна на дарение по нот. акт № 192/1996 г. на основание чл. 105 СК и за обявяване относителната недействителност на дарение по нот. акт № 94/23.07.2002 г. Ищците С. са основали активната си материално-правна легитимация по павловия иск с уважаване на този за отмяна на дарението, така че двата иска са предявени и разгледани като обуславящ и обусловен. Дарението от 1996 г. е отменено, а иска по чл. 135 ЗЗД е отхвърлен. Решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
След това, С. отново са предявили иска по чл. 135 ЗЗД, като с обжалваното определение е прието, че спорът е вече разрешен и между страните е формирана сила на присъдено нещо. Посочено е, че не е настъпил нов факт, на който да се основава иска по новообразуваното дело. Влизането в сила на решението по чл. 105 СК не е такъв факт, защо отмяната на дарението от 1996 г. е взето предвид при разрешаването на спора по кумулативно съединения и обусловен от него иск по чл. 135 ЗЗД.
Касаторът не е формулирал конкретно правните въпроси, на който обосновава допускане на касационното обжалване. От съдържанието на изложението, настоящият състав намира, че те са от процесуалноправно естество и са за момента в който се формира силата на присъдено нещо; има ли такава, когато повторно заведения иск се основава на нововъзникнал факт или обстоятелство и може ли да се предяви нов иск, ако по приключилото дело по идентичен спор съдът не се е произнесъл по същество.
Първите два въпроса са от значение за конкретния спор, но разрешението, дадено в обжалваното определение не е в противоречие с приложената съдебна практика.
Известно е, че при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ силата на присъдено нещо се формира към датата на устните състезания пред последната инстанция по същество, както е прието в цитираните решения и атакувания съдебен акт.
Няма противоречие и с Р-1987-1969-ІІ ГО ВС и приложеното определение на СГС по ч.гр.д. № 2586/2002 г., защото и въззивния съд е приел, че нов иск със същия предмет може да се заведе само, ако се основава на факт, настъпил след формиране силата на присъдено нещо по старото дело. В случая и по двете дела ищците се основават на един и същ правопораждащ факт – отмяната на дарението, което определя предмета на спора и обективните предели на силата на присъдено нещо.
Третият въпрос няма отношение към постановения резултат, защото искът по чл. 135 ЗЗД, заявен по гр.д. № 608/2004 г. е разгледан от съдилищата по същество и е отхвърлен като неоснователен. Постановено е съдебно решение, което се ползва с присъщите му последици.
От друга страна, съдебната практика на която се позовава касатора относно решаващите мотиви на съдебните решения е отдавна изоставена, а и няма отношение към случая. По приключилото дело въззивният съд е отхвърли иска, не защото е приел, че е преждевременно предявен – преди ищците по чл. 135 ЗЗД да са станали кредитори, а поради това, че сделката, чиято относителна недействителност се иска, е извършена преди придобиването на това качество и поради това няма увреждащ ефект.
В заключение, не следва да се допуска до разглеждане частната касационна жалба.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от П. С. Ц. и С. М. Ц., приподписана от адв. С срещу определение № 3590/24.03.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 1630/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: