О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 28.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 30.05.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 982 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 9386 / 27.12.2016 г., по въз.гр.д.№ 4529/216 г., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд № І-40-151 от 04.01.2016 г., по гр.д.№ 36872/2014г. е уважен предявения от [фирма] срещу касатора, като ответник, акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 604.14 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение, в частта му по заявения в обективно кумулативно съединяване главен иск, основан на чл.213,ал.1 КЗ/ отм./, за сумата 20 031 лв. – регресно вземане срещу застрахователя на гражданската отговорност на собственика на л.а. „Фиат Палио” с ДК [рег.номер на МПС] Б. Ж. Г. за изплатено от ищцовото търговско дружество застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на собственика на увредения автобус „Скания” с рег. [рег.номер на МПС] за причинени му имуществени вреди, в резултат на виновно предизвикано от водача Б. Ж. Г. на 15.12.2011 г. на първокласен път № 4, км.46 + 700 пътно-транспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба и съответни деловодни разноски за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1. „Какви са условията за влизане в сила на застрахователен договор за имуществена застраховка „каско” на МПС и представляват ли конклудентни действия на застрахователя по нея –неупражняване на по потестативното право по чл.260, ал.2 КЗ/ отм./, други условия, чрез чието изпълнение може да се счете, че договорът е влязъл в сила без да е изплатена първата вноска от застрахователната премия или първата вноска от нея по разсрочено плащане?”; 2. ”Какви са условията,при които застрахователят може да упражни правото си по чл.202, ал.2 КЗ/ отм./ и счита ли и се за прекратен застрахователен договор „каско” при неплащане на разсрочена вноска и при фингирано връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочената вноска по реда на чл.202, ал.2 КЗ/ отм./ , във вр. с чл.260, ал.2 КЗ/ отм./ без да е необходимо застрахователят да е извършил други допълнителни действия относно прекратяването, вкл. изплащане на застрахователно обезщетение и неупражняване изрично на правото по чл. 260, ал.2 КЗ/ отм./?”
Като израз на поддържаното противоречие със задължителната съдебна практика по първия от формулираните въпроси са цитирани ППВС № 77/04.10.1978 г. и решение по чл.290 ГПК № 173 от 22.11.2013г., по т.д.№ 727/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, а по въпрос № 2 – ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС.
По отношение на поставените материалноправни въпроси едновременно с критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК се поддържа и селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките за достъп до касация.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му по предявения главен иск, основан на чл.213, ал.1 КЗ/ отм./, решаващият състав на Софийски градски съд е приел, че между [фирма], като собственик на увредения автобус марка „Скания”, модификация „Иризар”, с рег. [рег.номер на МПС] и [фирма], гр.София е сключен валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Б. бонус каско”, обективиран в застрахователна полица № 47551155202000815 от 16. 06. 2011 г. със срок на застрахователно покритие – 20.06.2011 г. – 20. 06. 2012 г., поради което предвид безспорното изплащане на застрахователно обезщетение за имуществените вреди, причинени на застрахования обект в резултат на виновно предизвикано от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите в ответното АД, водач на л.а. „Фиат Палио” с ДК [рег.номер на МПС] , пътно-транспортно произшествие на 15.12. 2011 г., в полза на ищцовото търговско дружество е възникнало право на регресно вземане до размера на платените суми и обичайните разноски, направени за определянето им, което може да бъде успешно предявено и срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента чрез регресния иск по чл.213, ал.1 КЗ/ отм./. При обосноваване на изградения правен извод за наличие на материалноправните предпоставки за встъпване на търговското дружество- ищец в правата на увредения срещу причинителя на непозволеното увреждане – реализирано застрахователно събитие до размера на заплатеното застрахователно обезщетение въззивната инстанция е споделила като основан на закона и доказателствата по делото извода на СРС за наличие на валидно съществуващо към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”. между ищцовото търговско дружество и собственика на застрахования обект – автобус „Скания”, с рег. [рег.номер на МПС] , поради което е преценила като неоснователно единственото заявено с въззивната жалба, като оплакване в тази насока, възражение на ответника. Независимо от въвеждането му за първи път във въззивната инстанция решаващият състав на СГС е разгледал възражението за липса на застрахователно правоотношение, излагайки подробни съображения, според които от една страна липсата на доказателства в хода на делото за извършено пълно плащане на застрахователната премия от застрахования търговец – Е. е ирелевантно предвид изплатеното му от застрахователя застрахователно обезщетение за процесното застрахователно събитие,с което последният недвусмислено е признал за действителна и съществуваща договорната обвързаност помежду им по застраховка „Каско”, а от друга – неизпълнението на задължението на застрахования да заплати съответната вноска от разсрочената застрахователна премия има единствено разпоредената от чл. чл.260, ал.2 КЗ/ отм./, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ/ отм./ правно последица – пораждане на потестативно право за застрахователя да прекрати застрахователния договор, което последният може да упражни или не по своя едновластна преценка. Следователно отсъствието на ангажирани в хода на делото доказателства за предприето от ищцовото търговско дружество прекратяване на процесния договор за застраховка, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, изключва твърдяната в исковата молба договорна обвързаност по застраховка „Б. бонус каско ”с ищеца- застраховател и собственика на увредената застрахована вещ да е била преустановена към релевантния за спора момент – 15.12.2011 г., поради което извършеното плащане на застрахователното обезщетение е породило разпоредените от закона регресни права за застрахователя [фирма].
С оглед изхода на делото по главния иск и въз основа на приложените и неоспорени в процеса писмени доказателства, сочещи на разменена кореспонденция между ”Б. В. И. Г.” и праводателя на ответника „И. БЪЛГАРИЯ” З. – регресна покана с изх.№ 10621/04.04.2012 г. и отговор на същата с изх.№ 73759/19.06.2012 г.,които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият състав на Софийски градски съд е счел за частично основателна и акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съобразявайки установения в чл.213а, ал.3 КЗ/ отм./ срок е коригирал приетия от СРС периода на длъжниковата забава от 19.07. 2012 г. до 23. 04.2014 г. и обусловения от него размер на обезщетението за забава, в който см. е изменил и първоинстанционния съдебен акт.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че вторият от поставените от касатора правни въпроси има обуславящо значение за решаващата правна воля на въззивния съд, поради което отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК по см. на задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но са недоказани са поддържаните селективни основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1, ГПК.
С т. 2 на цитираното, като илюстрация на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика, Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС са посочени предпоставките за предсрочно прекратяване на застрахователното правоотношение, поради неплащане на вноските в хипотезата на чл. 260, ал. 2 вр. чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./ при имуществена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, различна по своята цел, предназначение и характеристики от имуществената застраховка „Каско” . Отделен е въпросът, че според приетото в цитираната задължителна практика на ВКС застрахователят може да упражни правото си по чл. 202, ал. 2 изр. 2 КЗ /отм./ за прекратяване на застрахователния договор при неплащане пълния размер на разсрочена вноска от застрахователната премия, като елементите от посочения фактически състав са осъществени и разпоредбата е приложима, когато не е платен пълен размер от разсрочената вноска, уговорена е от страните изрична клауза за фингирано писмено предупреждение, при настъпил падеж на разсрочената вноска и изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа. Т.е. освен, че даденото от въззивния съд разрешение относно оправомощеното лице, което може да упражни предоставено от закона потестативно право е в пълно съгласие със задължителните постановки в горепосоченото ТР на ОСТК на ВКС, то предвид отсъствие на идентичност във факти и обстоятелства по конкретното дело, твърдяното противоречие не е доказано, дори и да бъде споделена тезата на касатора за приложимост на посочената задължителна практика и към този вид имуществена застраховка.
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст и голословно твърдение за липса на съдебна практика. Следователно този критерий за селекция, като несъответстващ на задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за вложеното в него съдържание от законодателя е въобще неприложим.
Що се касае до въпрос № 1 същият, може и да е важен правен въпрос, но няма самостоятелно обуславящо значение за изхода на делото, поради което не обосновава общата предпоставка за достъп до касация по см. на задължителните разяснения в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът е претендирал деловодни разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 180.00 лв. – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба, съгласно фактура № 651 от 17.03.2017 г. на [фирма].
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 9386 / 27.12.2016 г., по въз.гр.д.№ 4529/216 г..
ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата 180.00 лв./ сто и осемдесет лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: