О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 29.09.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2017/2015
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. В. Ц. от [населено място] против определение № 1204 от 07.05.2015г. по ч. т. д. № 1688/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, ТО, 21 състав определение от 06.02.2015 г. по т.д. № 7587/2014 г. за оставяне без уважение молбата на същото лице за освобождаването му от разноски.
Частният касатор оспорва извода на въззивния съд, че не са налице основания за освобождаването му от внасяне на определения депозит за допуснатата експертиза в размер на 700 лв. Счита, че решаващият състав необосновано е поставил под съмнение данните за имущественото му състояние, съдържащи се в депозираната от него декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, като е взел предвид като източник на доходи дяловото му участие в ответното търговско дружество [фирма] и в [фирма], без да съобрази, че подобни данни не са изискуеми в бланковата декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК. Според частния касатор, при преценката относно възможността му да заплати разноските по делото, в частност депозита за вещо лице, съдът неправилно се е позовал на факта, че през 2014 г. същият е предоставил на ответното дружество заем в размер на сумата 18 218.98 лв.
Като обосноваващи допускане на касационния контрол, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Следва ли участието като съдружник на едно лице в търговско дружество да се счита за сигурен източник на доходи и 2. Задължено ли е лице, което е направило искане за освобождаване от такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК, да посочва в декларацията си за имуществено състояние дяловите си участия в търговски дружества или е задължено само да посочи източниците на доходи и техния размер”. По отношение на тези въпроси се поддържа, че предвид липсата на съдебна практика по тях решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането на С. В. Ц. от [населено място] за освобождаване от разноски, (внасяне на депозит по допусната съдебно-счетоводна експертиза в размер на 700 лв.), въззивният съд е приел, че подадената от молителя декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК не отразява достоверно и пълно неговото имуществено състояние, доколкото в нея той е задължен да посочи всички източници на средства за издръжката си, независимо дали те съвпадат с някой от примерно изброените такива (заплата, наем и др.). Според съдебния състав, от данните в декларацията се констатира тотална липса на източници за издръжката на молителя и неговия низходящ, която е равнозначна на пълна липса на средства за съществуването му, респ. за задоволяване на насъщни ежедневни потребности, като същевременно, обаче, от представените от самия жалбоподател с молбата по чл. 625 ТЗ писмени доказателства е видно, че през 2014 г. той е предоставил на ответното дружество с пет договора за заем срещу заплащане на възнаградителна лихва суми в общ размер на 18 218.19 лв., което не се съвместява с декларираната от страната пълна липса на доходи и източници на издръжката й. Освен това, въззивната инстанция служебно е констатирала и обстоятелството, че жалбоподателят не е декларирал установения по данни в Търговския регистър факт на участието си като съдружник и собственик на 1/3 от капитала и на друго (освен ответното по молбата по чл. 625 ТЗ) търговско дружество – [фирма], [населено място], което е посочила като допълнително съображение за поставяне под съмнение достоверността на декларацията.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за това е, че поставените въпроси не са единствено обуславящи изхода на спора относно освобождаването на молителя от заплащане на разноски за производството. Видно от мотивите на въззивния акт, крайният извод на съда, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на страната от разноски, е обоснован не само с непълнотата на подадената от нея декларация за имуществено състояние – непосочване участието на молителя и в друго търговско дружество като съдружник, притежаващ 1/3 от капитала му, но основно поради преценката на данните в самата декларация и на доказателствата по делото. Решаващият състав е обсъдил задълбочено съдържащата се в декларацията информация относно имущественото състояние на молителя, като на база на нея и на представените от самия молител пет договора за предоставен в полза на ответника заем в размер на значителна сума и то преди по-малко от една година, е направил извод за недостоверност на декларацията, като е приел за недоказано твърдението за липса на средства за заплащане на дължимите по делото разноски. Тази преценка е изцяло в правораздавателната компетентност на сезирания с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК съд, като проверката на правилността й е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му. Следователно, позоваването на непълнотата на декларацията е само допълнителен аргумент в подкрепа на направения от съда извод. Ето защо и доколкото поставените въпроси касаят само този аргумент, но не и основните мотиви за неоснователност на искането за освобождаване от разноски, следва да се приеме, че не е осъществено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поради това, не подлежи на преценка и допълнителната предпоставка – наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1204 от 07.05.2015г. по ч. т. д. № 1688/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: