3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 03.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова т.д. № 61264 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], чрез адв. С. А., против решение № 435 от 9. 03. 2016 г. по т.д. № 178/2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 с-в в частта, с която е потвърдено решение от 26. 10. 2015 г. по гр. д. № 18698/2014 г. на Софийски градски съд, I-1 с-в в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК е уважен за сумите 276000 лв. неплатена част от адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 2651/2008 г. на СГС, дължимо по договор за правна помощ и съдействие от 19. 11. 2009 г., ведно със законната лихва считано от 2. 09. 2014 г. до окончателното й изплащане, и 84865, 24 лв. лихва за забава за периода 29. 08. 2011 г. – 29. 08. 2014 г. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на посочените искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендират се съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба Адвокатско дружество „П., М. и партньори“ излага съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от жалбоподателя [фирма] основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Със същото е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е признато за установено между страните по делото, по предявен от Адвокатско дружество „П., М. и партньори“ против [фирма] иск с правно основание чл. 422 ГПК, че Адвокатско дружество „П. М. и партньори“ има вземане срещу [фирма] за сумите 276000 лв. неплатена част от дължимо по договор за правна помощ и съдействие от 19. 11. 2009 г. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр. д. № 2651/2008 г. на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума от 2. 09. 2014 г. до окончателното й изплащане, и 84865, 24 лв. обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата за периода 29. 08. 2011 г. – 29. 08. 2014 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 47747/2014 г. на СРС, 64 с-в.
За да постанови този резултат съставът на апелативния съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК и излагайки и собствени такива, е приел, че страните са сключили валиден договор за правна помощ и съдействие от 19. 11. 2009 г., с който дружеството е поело задължение да предоставя устни и писмени консултации и съвети, да организира защитата по съдебен ред и участва в съдебното производство /чрез изготвяне на жалби, отговори, молби и други документи, участия в съдебни заседания , изразяване на становище и др./, както и да извършва всички останали необходими процесуални и извънпроцесуални действия, за осъществяване защитата на възложителя по гр. д. № 2651/2008 г. на СГС, ГО, I-7 с-в, срещу възнаграждение в размер на 460000 лв. без ДДС за първата инстанция, от които 50 % платими в 10 дневен срок от сключване на договора, а останалите – до края на 2009 г. За неоснователно е прието възражението за нищожност на договора поради сключването му при неспазване на ЗОП/отм./ с аргументи, че цитираният закон е неприложим в случая, тъй като [фирма] не е сред посочените в чл. 7, вр. пар. 1, т. 21 и 23 ЗОП /отм./ субекти, които могат да бъдат възложители на обществени поръчки, както и с оглед нормата на чл. 13, т. 6 ЗОП/отм./, изключваща приложението на закона при възлагане на процесуална защита. Прието е за неоснователно и възражението за частично неизпълнение задълженията на адвокатското дружество, поети с т. 5.2. и 5.3. от договора /за изготвяне на доклади за всички проведени открити съдебни заседания по делото и за посочване на двама адвокати за осъществяване на постоянни контакти/, предвид установеното по делото осъществено от адвокати на адвокатското дружество процесуално представителство на възложителя в образуваното срещу последния първоинстанционно производство и извършените от негово име в това производство процесуални действия. Направен е и извод, че дори и да има частично неспазване изисквания на възложителя по точки 5.2. и 5.3. от договора, то с оглед изпълнение на основното задължение за предоставяне на адекватна и качествена съдебна защита /предвид извършените в първоинстанционното производство процесуални действия и благоприятното му приключване за представляваното дружество/, следва да се приеме пълно изпълнение на поетите с договора задължения за процесуално представителство и защита на [фирма] по предявените срещу него искове, предмет на цитираното по-горе дело на градския съд. Прието е неизпълнение на задължението на възложителя за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение до края на 2009 г., като неизплатена е останала сумата 276000 лв. с ДДС, за която предявеният иск се явява основателен. Приета е за основателна и обусловената претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани два процесуалноправни въпроса: а/. длъжен ли е въззивният съд в решението си да формира правните си изводи след съвкупна преценка на целия доказателствен материал и да изложи собствени мотиви по делото, с твърдение за противоречие между приетото по този въпрос в обжалваното решение и в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и формиращи задължителна съдебна практика, както и с ТР № 1/2001 г., т. 19 – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; б/. нарушено ли е изискването за обоснованост на съдебния акт, ако мотивите са неясни, необосновани, хаотично изложени, с твърдение, че произнасянето по този въпрос ще допринеса за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Относно първия поставен въпрос – не е доказано твърдението за решаването му в противоречие с посочените от жалбоподателя решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, и с ТР № 1/2001 г., т. 19. Възивният съд, споделяйки изцяло мотивите на първоинстанционното решение от фактическа и правна страна, е препратил изцяло към същите по реда на чл. 272 ГПК, но наред с това е изложил и свои собствени мотиви по спорното право, формирайки изводите си след самостоятелна съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, включително и тези направени във въззивното производство. Мотивите към решението отразяват решаващата правораздавателна дейност на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, а не проверяваща дейност. В този смисъл, действията на въззивния съд по мотивиране на решението и формиране на фактически и правни изводи съответстват напълно на приетото по поставените от касатора въпроси в тълкувателните мотиви към цитираните от същия решенията по чл. 290 ГПК, както и на разяснението, дадено в точка 19 от тълкувателното решение.
Относно втория въпрос, засягащ проблема с понятието необоснованост като порок на съдебните решения и наличието/липсата му при неясни и хаотични мотиви на съдебното решение, видно е от изложението, че същият е развит във връзка с твърдение за необоснованост на въззивното решение, изразяваща се в несъответствие между фактическите изводи и събраните по делото доказателства, поради което в тази си част изложението по съществото си представлява оплакване за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК, каквото не може да бъде разглеждано в производството по чл. 288 ГПК. На следващо място, разглеждането на посочените въпроси не би било от значение за изхода на конкретното дело, доколкото мотивите и на въззивното, и на потвърденото с него първоинстанционно решение са разбираеми, логически последователни, непротиворечиви, а не неясни и хаотични. Непосочването на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото и е обусловил решаващата воля на съда, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че разглеждането на поставените проблеми, свързани с необосноваността като порок на решенията, не би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото. Основанията за неправилност на първоинстанционно решение са идентични с основанията за неправилност на въззивно решение, посочени в чл. 281, т. 3 ГПК. Сред тях фигурира и необосноваността. Цитираната разпоредбата е ясна, непротиворечива, създадената по прилагането й практика не е погрешна, нито се нуждае от актуализация заради промяна в обществените отношения или законодателството. А точният смисъл и същността на понятието „необоснованост“ като порок на решението, водещ до неправилност на същото и представляващ основание за отмяната му, е разяснена в ТР № 2 от 2. 07. 2004 г., т. 3 и ТР № 1 от 17. 07. 2001 г., т. 12.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице твърдяните от касатора основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото жалбоподателят [фирма] ще следва да бъде осъдено, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Адвокатско дружество „П., М. и партньори“ сумата 19200 лв., представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство на адвокатското дружество пред настоящата инстанция. Договарянето на възнаграждението и изплащането му е установено с представени към отговора на касационната жалба договор от 10. 11. 2014 г., анекс към договора от 18. 12. 2015 г., преводно нареждане от 19. 05. 2016 г. и фактура № 47 от 18. 05. 2016 г.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 435 от 9. 03. 2016 г. по т.д. № 178/2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 с-в В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 26. 10. 2015 г. по гр. д. № 18698/2014 г. на Софийски градски съд, I-1 с-в в частта, с която е признато за установено между страните по делото, по предявен от Адвокатско дружество „П., М. и партньори“, [населено място], против [фирма] , [населено място], иск с правно основание чл. 422 ГПК, че Адвокатско дружество „П. М. и партньори“ има вземане към [фирма] за сумата 276000 лв. – неплатена част от дължимо по договор за правна помощ и съдействие от 19. 11. 2009 г. адвокатското възнаграждение с ДДС за процесуално представителство по гр. д. № 2651/2008 г. на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума от 2. 09. 2014 г. до окончателното й изплащане, и за сумата 84865, 24 лв. – обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата за периода 29. 08. 2011 г. – 29. 08. 2014 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 47747/2014 г. на СРС, 64 с-в.
ОСЪЖДА [фирма], на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Адвокатско дружество „П., М. и партньори“ сумата 19200 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: