О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 535
София, 21.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 402 /2011 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
К. Н. К. от [населено място] чрез адв. Н.Т.- АК В. обжалва и иска да се отмени Разпореждане Nо 6205 от 29.06.2011 година постановено по гр. възз,д. Nо 461/2011 година на ОС-Варна , с което подадената от същия срещу въззивно Решение Nо 681 от 19.05.2011 година по гр.възз.д. Nо 461/2011 година на ОС-Варна касационна жалба вх. Nо 21026 / 28.06.2011 година , е върната на касатора на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като цената на иска , определена към момента на завеждане на иск, при действие на стария ГПК/ отм./ не може да бъде критерий за недопустимост на обжалването пред касационната инстанция поради цена на иска под минимално определената сума от 5000 лв. ,а следва да се вземе предвид данъчната цена на имота и то при условията на нейното осъвременяване.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците делото .
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното Разпореждане , състав на окръжният съд при изпълнение на процесуалните задължения на администриращ съд по отношение на подадената касационна жалба вх. Nо 21026 / 28.06.2011 година срещу въззивно Решение Nо 681 от 19.05.2011 година по гр. възз. д. Nо 461/2011 година на ОС- Варна , в правомощията на чл. 285 ГПК е разпоредил същата да бъде върната на основание чл. 280 ал.2 ГПК констатирайки , че цената на заявените искове по чл. 33 ал.2 ЗС е под 5000 лв. общо и поотделно.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК редакция след изменението с ДВ. бр. 100/2010 година , е приложена според точния смисъл на закона .
Съдебното исково производство е образувано по заявените от К. К. К. , при условията на обективно и субективно съединяване на искове за изкупуване на разпоредени в полза на посочените търговски дружества от ответника Д. Н. Т./ сестра на ищеца/ ? идеални части от земеделски земи, получени и притежавани по наследство от страните- физически лица.Формулираният петитум на иска сочи , че искането на ищеца е със съдебно решение по чл. 33 ал.2 ЗС съдът да постанови замяна на купувача , юридическо лице, и встъпване в неговите права при условията/ цената/ на сключената сделка – а именно като заплати съответно посочената в атакуваните сделки продажна цена от 225 лв. / респ. 67.75 лв./ и 3450 лв. / респ. 698.50 лв./.
Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК както редакцията на текста до изм. с ДВ. бр.100/2010 година така и в действащата редакция, е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 ГПК размерът на цената на иска по дела по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка на имота, а ако по делото няма такава-то това е пазарната цена на вещното право .След като данните за данъчната оценка на имота сочат , че същата е под 5000 лв., то разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е приложена според точния смисъл на закона.
По дела , чието разглеждане е започнало при действие на отменения ГПК, какъвто е настоящия случай , цената на иска е определена съобрано разпоредбите на чл. 55 ал.1 б.”а” ГПК / отм./ , а именно в размер на ? от данъчната оценка на имота или както в посочено в самата искова молба цената на исковете е съответно – ? от 67.44 лв. и ? от 689.50 лв.
Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК според редакцията , съгласно изменението, прието с ДБ.Бр.100/2010 година. Съгласно §§ 25 и 26 от ПЗР на ЗИГПК , „висящите производства „ се разглеждат по досегашния ред, а измененията- т.е. новата редакция на закона , приета с ДВ. бр.100/2010 година , се прилага от датата на обнародването им в Държавен вестник- т.е.за всички дела , по който касационните жалби са подадени с дата 21.12.2010 година – датата на влизане на закона в сила.
За касационно производство, образувано по жалба , подадена след посочената дата- а в случая това е датата 28 . 06. 2011 година , приложим закон е новата редакция на чл. 280 ал.2 ГПК.
Правилно е прието, че по делото цената на исковете/ заедно и поотделно/ е под минималния праг по чл. 280 ал.2 ГПК. Видно от представените по делото пред районния съд- л. 12 и 13 , НА Nо */2007 година и НА Nо */2007 година данъчната оценка на дарените поземлен имоти от Д. Н. Т. в полза на двете търговски дружества е съответно 698.50 лв. и 67.75 лв., и посочени по делото цена на сделката от 3 580 лв. и 300 лв.
Изводите , че цената на заявените искове е далеч под минимално определения праг за допустимост на обжалването пред касационната инстанция , са правилни, законосъобразни и обосновани, поради което и обжалваното разпореждане по чл. 286 ал.1 т.3 ГПК следва да бъде потвърдено.
Дали материалният интерес на страната е в рамките на заявения иск или по-висока, е ирелевантен след като критерият на законодателя е ограничен до легално определения критерий- цена на иска. Некоректно с частната жалба се навеждат доводи за качеството на практиката на ВКС , без да се държи сметка , че основна функция на ВКС е правораздавателна, съобразена с действащите законите на Републиката. Евентуалното недоволство от един или друг закон следва да се отправят към законодателния орган на държавата.
По изложените съображения и на основание чл. 286 ал.2 ГПК във вр. с 272 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане Nо 6205 от 29.06.2011 година постановено по гр. възз,д. Nо 461/2011 година на ОС-Варна , с което подадената от К. Н. К. от [населено място] срещу въззивно Решение Nо 681 от 19.05.2011 година по гр.възз.д. Nо 461/2011 година на ОС-Варна касационна жалба вх. Nо 21026 / 28.06.2011 година , е върната на касатора на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: