О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 29.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 23.09. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 439/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ”ЗАД”Б” гр. С. с вх. № 1818/06.03.2009 год. на Софийския апелативен съд против решение №265 от 05.01.2009 год. по гр.д. №2053/2007 год. на Софийския апелативен съд, 1 състав, с което е оставено в сила решение от 17.08.2007 год. по т.д. №140/2006 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-4 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора против С. Е. “Е. при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.387, ал.2 ТЗ, отм. за заплащане на застрахователни премии по задължителна застраховка “Злополука на пътниците в обществения транспорт”, както и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане а обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези премии. Между страните по делото на 30.12.2003 год. е сключен рамков договор за възлагане на обществена поръчка с възложител ответника “С” Е. и изпълнител-касатора-ищец ЗПАД”Б” за предоставяне услуги по застраховане. За да отхвърли исковете за претендираните от ищеца застрахователни премии, Софийският градски съд е приел, че в списъците и представените сертификати на превозните средства, липсва индивидуализация на конкретния предмет на застраховките, списъците не са подписани от страните, поради което, както липсва и писмено формирана воля по предмета на застраховане. Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд за липсата на писмен договор за застраховане с изключение на този по застрахователна полица №59019339 и сертификат под същия номер, подписан на 31.12.2004 год., поради което е оставиЛ в сила първоинстанционното решение по-голямата му част. Приел е, че само застрахователна полица №59019339 и застрахователен сертификат със същия номер, изходящи от “С” Е. съдържат реквизитите на договора за застраховка по чл.381, ТЗ, отм. и писмено предложение от кандидата за застраховане- превозвач за обществен превоз на пътници по смисъла на чл.31, ал.1 Наредба №4 от 24.09.2003 год. за задължително застраховане, отм., прието от застрахователя. Част от четвъртата вноска от годишната премия по застраховка “каско”, валидна за 2005 година, по тази застрахователна полица в размер на 30 000 лв. е изплатена в хода на производството, поради което след частична отмяна на първоинстанционното решение само в частта, с която е отхвърлен искът за забава с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД върху тази застрахователна премия, по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм. е уважен в размер на 1 137 лв.
Касаторът твърди, че са налице отменителни основания по чл.281, т.2 и 3 ГПК- решението е недопустимо и неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Подържа, че съдът се е произнесъл по безспорни за страните обстоятелства, като ги е приел за спорно право и се е произнесъл по него, без да е бил сезиран. Сочи, че неправилно е тълкувал закона- чл.23, ал.1 от Наредба №4, отм., като е приел, че обект на застраховане по задължителна застраховка “З” не са единствено пътниците, а пътниците в индивидуализирано по списък превозно средство. Навежда довода, че поради уважаването на акцесорния иск за забава, е налице противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното решение относно приетата липса на валидни договорни застрахователни правоотношения.
Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси относно формата, валидността, влизането в сила и формирането на застрахователната премия в областта на задължителното застраховане-застраховка “З” на пътниците в обществения транспорт. Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване, подържа това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че с обжалваното решение Софийският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- П. 7/77 год. от 04.10.1978 год. на Пленума на ВС на РБ, т.ІІ.3,”б” и решение № 832 от 28.03.1979 год., по гр.д. №3342/78 год. на ВКС, І Г. О., съобразно които решения неплащането на застрахователните вноски/премии/ при задължителните имуществени застраховки няма значение, каквото при договорните застраховки. Началният момент, от който се поражда застрахователното правоотношение при тези застраховки, е следващият ден на регистрацията на съответните имущества- чл.15, ал.1,4 и 5 ЗЗИ. Неплащането на застрахователните вноски не изключва пораждането на застрахователното правоотношение, нито действието на застраховката и поемането на риска за подлежащото на задължително застраховане имущество.
Подържа и противоречивото разрешаване от съда на едни и същи правни въпроси, представляваща основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В подкрепа на тези си изводи е представил решения, постановени по искове с правно основание чл.49 ЗЗД, предявени от физически лица, против “С” Е. , по които е прието по същите сертификати, че са възникнали валидни застрахователни правоотношения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд , Първо ТО в настоящия състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Обжалваното въззивно решение не постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Посочените решения, включително и задължителното за съдилищата П. 7/77 год. от 04.10.1978 год. на Пленума на ВС на РБ в посочената част, са постановени при действието на отменена правна уредба- ЗЗИ и Закон за ДЗИ, поради което следва да се приеме, че в тази си част са загубили сила. Законът за застраховането – глава дванадесета, ДВ бр.97/2000 год., в сила от 01.01.2002 год. регламентира нова уредба за възникване на задължителното застраховане. До приемането на този закон задължителното застраховане е възниквало по силата на закона, но след влизане в сила на ЗЗ, отм., освен че задължителното застраховане трябва да бъде предвидено в закона,, за да възникне застрахователното правоотношение е необходимо да се сключи и застрахователен договор.
Не са налице и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Част от сочените решения не са влезли в сила, а другата са с различен предмет от процесния. Противоречивата съдебна практика, като допълнителен критерии за селекция на касационните жалби, ще бъде налице, когато правните въпроси, обусловили изхода по конкретното дело са разрешени в обжалваното въззивно решение в противоречие с посочените от касатора влезли в сила съдебни решения. При това противоречивата практика трябва да бъде формирана по предмета на спора, индивидуализиран от ищеца, чрез основанието и петитума на иска. В случая предмет на делото е иск с правно онование чл.387,ал.2 ТЗ,отм., за заплащане на застрахователна премия, а посочените решения са постановени по искове с правно основание чл.49 ЗЗД. Мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което с тях съдът не се произнася по спорното право, поради което макар и в тях да се обсъждат общи правопораждащи факти, различното им квалифициране, не представлява противоречива съдебна практика.
Липсва и соченото основание за селектиране на касационната жалба-това на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В него се подържат доводи за неправилност- нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, противоречие между диспозитив и мотиви и др., които при тяхната основателност биха представлявали основания за отмяна на въззивното решение, но не и основания за допускане до касационно обжалване. С въведената факултативност на касационното обжалване, преди да пристъпи към проверка на основателността на касационната жалба по същество, съдът трябва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №265 от 05.01.2009 год. по гр.д. №2053/2007 год. на Софийския апелативен съд, 1 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: